Култ: Дж. Р. Р. Толкин

Не стреляйте по толкиниста - той толкова може!

(Предварително се извинявам, но в този пост ще бъда малко краен - рано или късно, всеки който се срещне с мен ме обвинява в "прекалена фенщина". Време е да си изясним понятията!)

И така, скъпи приятели, роднини и съседи, време е да ви призная нещо, което крих доста дълго време от всички вас! Макар за някой да прозвучи странно и може би дори откачено – Ян никога не е бил отдаден на ролевите игри, така както винаги е бил привърженик на... Джон Роналд Руел Толкин! Едва сега ще заявя, че дори самият ми прякор “Gamgee”, всъщност идва от фамилията на хобита Самознай от трилогията “Властелинът на пръстените”! Нещо повече, ако не беше тази книга, аз едва ли щях да бъда между вас – на нея дължа не само живота, който водя сега, а целия си мироглед, ценностна система, истинските приятели и дори “ентусиазъм” (с който много хора ме асоциират!), ако щете... Ето защо смело мога да заявя – Ян е от хората, които не само имат “вкус” към нещо, но то дотолкова им се е “усладило”, че след като веднъж са го “вкусили”, светът около тях и дори самите те вече не са същите! Да пиеш с пълни шепи и да си готов за всички последствия, които това може да ти донесе – ето това вече се казва истински вкус!

Но за какво, по дяволите, говори тоя? Какъв ли е този негов извратен вкус? Ами нищо особено не е всъщност – става въпрос за едни може би “детски” (а може би не?) истории, в които се разхождат елфи, хобити, джуджета и всякаква друга измислена паплач, за която сме чували в приказките, дето са ни ги чели като малки. Да, ама не, истината е, приятели, че всички тия дракони и назгули са само за фон! Истинският герой в тези измислици (а че са измислици, аз не споря!) не е нито смелият хобит, нито мъдрият магьосник, нито пък рейнджърът, който уж става крал и т.н. Може би вече се досещате – единственото нещо, което наистина играе главната роля в тези истории, е нещото, което аз търся, а все го няма в света около мен и се казва простичко магия!

Да! За мен всички тези приказни истории са магия! Аз не виждам с какво може да ме привлече една (да кажем) книга, ако в нея има само (или се набляга на) интриги, екшън, “див секс” и куп други неща, които аз и без това срещам постоянно около мен. Не искам да ви уча на нещата от живота, но ако се замислите сериозно, повечето хора около нас са интриганти, по улиците на града ни върлува всякакво насилие (разбирай “екшън”), а е достатъчно да си пуснеш телевизора след 12 часа през нощта (примерно), за да се нагледаш на секс по-див и от най-дивите ти мечти. Изобщо за подобни истории аз имам само една дума и тя е скука!

Но тогава, сигурно ще се запитате вие, как се нарича този вкус? Как се нарича тази магия, по която съм толкова запален и виждам единствено по книгите и чат-пат в някой филм, в който се подвизават я орки, я енти, я нещо друго, което сигурно изглежда още по-ужасно и от предните две? Ами аз знам как се нарича това и за мен дори името му е свещено. Всеки път, докато го произнасям с нескрито благоговение, аз все още не мога да повярвам, че част от него живее и в мен – говоря не за друг, а за самия писател на века “ТОЛКИН”!

Разбира се, дали не си внушавам? Наистина ли тоя Толкин е толкова велик? Абе в света има толкова много други писатели, защо точно него съм си избрал? Да не би и аз да съм бил подведен я от лоши приятели, я лоша среда, я лоши навици, я нещо още по-лошо? Мама му стара, чета какво съм написал досега и си давам сметка, че аз съм просто един фанатик – говоря какви ли глупости и ви свалям звезди от небето с наивната мисъл, че (видите ли) Толкин е най-добрият, Толкин е най-големият майстор, Толкин единствено ги разбира, Толкин е алфата и омегата на всичко свято, което съм срещал някога някъде! ОК, признавам си тогава, че съм фанатик – но не ме бийте, защото има толкова много (и лоши) неща, на които може да съм фанатик и от всички тях аз вярвам, че съм избрал възможно най-безопасния фанатизъм!

Добре де, но тогава, ако съм открил моя вкус и знам, че Толкин е моята магия и единствено бягство от скуката, което имам, защо трябва да спра до там? Разбира се, аз знам, че освен Средната земя много други писатели са се опитвали да разказват приказни истории. Защо да не прочета и тях, току виж съм научил нещо ново и извън пътешествието до Мордор (и обратно)! И изобщо защо само да чета, като мога да играя игри (примерно D&D), да гледам филми (като Уилоу), да слушам музика (от типа на Хауърд Шор), или всичко останало, което по един или друг начин ми помага да си развивам фантазията и въображението. Милиони хора са открили начин да го правят взаимно и не виждам защо и аз да не го правя – дори си има собствен жанр за всичко това и той е познат на всички мечтатели по света с наименованието “Фентъзи”!

Да, но тук идва следният проблем – как да различавам хората от такива, които просто се интересуват (може би още и те не знаят защо) от този жанр и всички останали, които освен, че се интересуват, открито претендират (като мен), че той ги влече? Нещо повече, не само ги влече, ами самите те са толкова “въвлечени”, че покрай себе си “въвличат” и другите и така, докато един ден я някой фентъзи роман стане “книга на века”, я някой приказен филм се окичи с Оскари, я разни игрички с елфи и джуджета се окажат “най-добрата ролева система” и така нататък. Накъде бия ли? Ами просто искам да ви накарам да си дадете сметка какво става около вас и коя е правилната страна, която трябва да вземете – тази на вечно незнаещия какво иска (демек все още неориентирания), или на тази, която за някой може и да звучи обидно, но аз лично не се срамувам да я изрека пред всички: "фенщина"!

Ето казах го! Боже, как хубаво ми олекна сега!

ПС: Благодарности на CTaHuMuP от Forums.RPGbg.NET който ме предизвика да кажа всичко това. Стане, този свят е прекалено голям за двама ни, още повече, че в мен живее и Толкин! ;-)