петък, юни 16, 2006

Рин Еннор & Арменелос

Мае гованнен!

Сигурно се чудите какво казах току що? Но всъщност няма нищо сложно - " Мае гованнен!" на езика на елфите означава "Добра среща!" Но вие познавате ли елфи? Аз лично се знам с този-онзи елф и понякога се виждаме заедно за по кафе, бира или при поредната игра на D&D. Дори тези елфи са от една специална порода "елфикус булгарикус" и межу другото си имат и съвсем нормални имена като Бисер, Снежана, Митко или Цецо... Уффф, пардон, Цецо беше "джудже"! Та така, а другите още ги познавам като Лалилей, Галадриел или Глорфиндел. Познавам дори самия Моргот, макар че за последно бяхме заедно преди доста време и той може би вече ме е забравил. Аз пък забравих да ви кажа, че моя милост е чист хобит, който много обича да си похапва...
ОК! Виждам, че доста от вас вече се оглеждат съмнително и се чудят какво ми става. Истината е, че аз членувам в едно специално общество от индивиди, които живеят в света на английския писател и лингвист Джон Роналд Роуел Толкин и за тях е съвсем в реда на нещата да не са просто хора, а елфи, джуджета, хобити или други приказни твари. Подобни общества има и в други градове в България (например Бургас), но специално софийското се зовем РинЕннорци - от "Рин Еннор", което на елфически значи "Спомен за средната земя". Ние си имаме клуб в София, където навремето доста честичко се събирахме и обсъждахме "важни" неща като "Имал ли е избор Фродо да не хвърли пръстена?"; "Колко пъти Сам Майтапер е бил кмет на Хобитово?"; "Дали Билбо спечели нечестно в играта на гатанки с Ам-Гъл?" и други подобни проблематики. С други думи ние сме малко откачени и с нас по-добре да си нямаш работа, ако не си чел "Властелинът на пръстените" или "Хобитът и до там и обратно" на споменатия професор. Иначе не хапем и сме душички.
А сега сериозно. От няколко години (от 7 и половина, ако не се лъжа) в София същестува общество на Толкинисти, към което и аз се причислявам. Започвайки с малка банда откачалки в градината на Ректората през лятото на 1999 г., то се превърна в огромна маса фенове, поделени на няколко групи и занимвайки се с различни аспекти на творчеството на британския класик. Някой от нас ги влекат езиците, други митовете и легендите, аз специално съм фен на филмите и игрите по Толкин, а има и такива, които направо се изживяват като герои от романа. Лошо няма.
Както казах, това общество се разраства и дори преди година отвори врати първият Интернет Университет по Толкин на Балканите. Неговото име е "Арменелос" и ако имаш желание да твориш в насоката на любимия си елфически (и хобитски!) свят, си добре дошъл като негов възпитаник. Става дума не толкова за реален университет, а по-скоро за виртуален форум, който обаче дава съвсем реално обучения на своите студенти. В случай, че имаш желание да се запишеш или просто искаш да видиш какво става в него, посети този сайт и ти гарантирам, че ще останеш впечатлен. Толкин си е Толкин и ако още не си го изчел целия, бързо изключвай компютъра и бягай на дивана с книгите. Струва си!
Хайде и си запазвам правото да ви разкажа повече за Толкин и как аз самият попаднах на него в следващите си постове! Намарие!
ПС: Тази снимка по-горе е от един стар-стар купон с клуба у Цвети и Вероника, който аз никога няма да забравя, защото беше наистина вълшебно изживяване! Ето кои сме в кадър: горе от ляво на дясно - Вероника, Наско, Снежана "Galadriel", дамYann (аз), Силвия "Eowyn"; по средата е Александър "Gothmog"; долу от ляво на дясно - Бисер "Laleelay" и Асен "WereWolf" (днес по-познат като "Volkos" и един от създателите на Ролевата игра "Ендивал"). Боже как помня! Не знам обаче от къде я изрових тази снимка... :-)

7 коментара:

Анонимен каза...

Tочно това ми дойде...откаде иа изкопа тая снимка? Хехе ама много иак купон беше тази вечер :) Супер спомени имам оттогава. Браво Yann че ми ги припомни

Анонимен каза...

хехе, ама това си е направо архивен кадър от Първата епоха :)
купонът беше единствен и неповторим :)

Анонимен каза...

Наистина беше страхотно и неповторимо. Имам много красиви спомени. Съвсем наскоро, като си бях в Плевен, минах през снимките от онези дни.
Някои неща никога не могат да се повторят и остават единствено в смоните ни - готови да служат винаги, когато бъдат призовани. Единствено от нас зависи, колко често го правим.

Анонимен каза...

Аз, като виден изследовател на елфическата култура, завиждам на вас. Кратко точно и ясно :) Тук по нашите земи май съм един от много малкото Толкинови фенове, и изобщо фен на фентъзи-сферата. Някога, ако смогна и Ян ме покани, ще се появя покрай обществото ви:)
Live long, and prosper.
Spirit out.

Анонимен каза...

Толкова много съм слушала за този купон и съм гледала снимките от него, че все едно почти съм била там :) Добре де... беше малко силно казано, ама така ми се иска :)

Анонимен каза...

Keep up the good work
Beetle roof rack

Анонимен каза...

Best regards from NY! »