петък, юни 30, 2006

Софтуер: Windows


Microsoft Forever!

Като стане дума за
Майкрософт и Уиндос, аз все се сещам за онзи виц, дето Бил Гейтс пътувал в една кола. По едно време колата нещо се разбуксувала и спряла. Шофьорът се мъчил половин час, палил, гасил, палил, гасил, но колата не тръгнала. Тогава Бил Гейтс, който бил отзад в купето, му писнало да чака и казал на шофьора: „Я да дай ние с теб да излезем, после пак да влезем в колата и току виж успеем да потеглим!”

Вицът е забавен, но намекът в него за популярната операционна система е гениално точен. Реално, когато моят компютър „забуксува” и „забие”, аз давам просто рестарт, защото нищо друго не помага в случая. Въпреки всичко, каквото и да си говорим, Уиндос е перфектната система за аматьори като мен и макар и платена, не бих я заменил и за 100 безплатни
линукса, забравени досовски програми или каквато друга алтернативност има. За Уиндос казват, че е най-разпространеният вирус и почти всеки компютър бил „заразен” с него. Е, за мен тя е единственият начин да общувам с компа си и слава богу, че съществува. Както казах в началото Microsoft Forever! И Бил Гейтс също!

Сега исках да кажа няколко думи за тази икона на компютърната индустрия, но хайде ще оставя това за рубриката „Култ”. Засега само ще спомена, че неговият Windows XP ми върши страхотна работа (е, може и повече) и макар многото „рестарти”, досега никога не съм срещал сериозни проблеми, докато използвам тази операционна система. Надявам се, че скоро време ще успея да си спестя пари, за да си ъпгрейдна машината с новата Windows Vista, но хайде да сляза на земята, докато не съм паднал от някъде... :-)

Хей, ръчички, хей ги две, с мишка щракат най-добре!

четвъртък, юни 29, 2006

Култ: Дж. Р. Р. Толкин

Не стреляйте по толкиниста - той толкова може!

(Предварително се извинявам, но в този пост ще бъда малко краен - рано или късно, всеки който се срещне с мен ме обвинява в "прекалена фенщина". Време е да си изясним понятията!)

И така, скъпи приятели, роднини и съседи, време е да ви призная нещо, което крих доста дълго време от всички вас! Макар за някой да прозвучи странно и може би дори откачено – Ян никога не е бил отдаден на ролевите игри, така както винаги е бил привърженик на... Джон Роналд Руел Толкин! Едва сега ще заявя, че дори самият ми прякор “Gamgee”, всъщност идва от фамилията на хобита Самознай от трилогията “Властелинът на пръстените”! Нещо повече, ако не беше тази книга, аз едва ли щях да бъда между вас – на нея дължа не само живота, който водя сега, а целия си мироглед, ценностна система, истинските приятели и дори “ентусиазъм” (с който много хора ме асоциират!), ако щете... Ето защо смело мога да заявя – Ян е от хората, които не само имат “вкус” към нещо, но то дотолкова им се е “усладило”, че след като веднъж са го “вкусили”, светът около тях и дори самите те вече не са същите! Да пиеш с пълни шепи и да си готов за всички последствия, които това може да ти донесе – ето това вече се казва истински вкус!

Но за какво, по дяволите, говори тоя? Какъв ли е този негов извратен вкус? Ами нищо особено не е всъщност – става въпрос за едни може би “детски” (а може би не?) истории, в които се разхождат елфи, хобити, джуджета и всякаква друга измислена паплач, за която сме чували в приказките, дето са ни ги чели като малки. Да, ама не, истината е, приятели, че всички тия дракони и назгули са само за фон! Истинският герой в тези измислици (а че са измислици, аз не споря!) не е нито смелият хобит, нито мъдрият магьосник, нито пък рейнджърът, който уж става крал и т.н. Може би вече се досещате – единственото нещо, което наистина играе главната роля в тези истории, е нещото, което аз търся, а все го няма в света около мен и се казва простичко магия!

Да! За мен всички тези приказни истории са магия! Аз не виждам с какво може да ме привлече една (да кажем) книга, ако в нея има само (или се набляга на) интриги, екшън, “див секс” и куп други неща, които аз и без това срещам постоянно около мен. Не искам да ви уча на нещата от живота, но ако се замислите сериозно, повечето хора около нас са интриганти, по улиците на града ни върлува всякакво насилие (разбирай “екшън”), а е достатъчно да си пуснеш телевизора след 12 часа през нощта (примерно), за да се нагледаш на секс по-див и от най-дивите ти мечти. Изобщо за подобни истории аз имам само една дума и тя е скука!

Но тогава, сигурно ще се запитате вие, как се нарича този вкус? Как се нарича тази магия, по която съм толкова запален и виждам единствено по книгите и чат-пат в някой филм, в който се подвизават я орки, я енти, я нещо друго, което сигурно изглежда още по-ужасно и от предните две? Ами аз знам как се нарича това и за мен дори името му е свещено. Всеки път, докато го произнасям с нескрито благоговение, аз все още не мога да повярвам, че част от него живее и в мен – говоря не за друг, а за самия писател на века “ТОЛКИН”!

Разбира се, дали не си внушавам? Наистина ли тоя Толкин е толкова велик? Абе в света има толкова много други писатели, защо точно него съм си избрал? Да не би и аз да съм бил подведен я от лоши приятели, я лоша среда, я лоши навици, я нещо още по-лошо? Мама му стара, чета какво съм написал досега и си давам сметка, че аз съм просто един фанатик – говоря какви ли глупости и ви свалям звезди от небето с наивната мисъл, че (видите ли) Толкин е най-добрият, Толкин е най-големият майстор, Толкин единствено ги разбира, Толкин е алфата и омегата на всичко свято, което съм срещал някога някъде! ОК, признавам си тогава, че съм фанатик – но не ме бийте, защото има толкова много (и лоши) неща, на които може да съм фанатик и от всички тях аз вярвам, че съм избрал възможно най-безопасния фанатизъм!

Добре де, но тогава, ако съм открил моя вкус и знам, че Толкин е моята магия и единствено бягство от скуката, което имам, защо трябва да спра до там? Разбира се, аз знам, че освен Средната земя много други писатели са се опитвали да разказват приказни истории. Защо да не прочета и тях, току виж съм научил нещо ново и извън пътешествието до Мордор (и обратно)! И изобщо защо само да чета, като мога да играя игри (примерно D&D), да гледам филми (като Уилоу), да слушам музика (от типа на Хауърд Шор), или всичко останало, което по един или друг начин ми помага да си развивам фантазията и въображението. Милиони хора са открили начин да го правят взаимно и не виждам защо и аз да не го правя – дори си има собствен жанр за всичко това и той е познат на всички мечтатели по света с наименованието “Фентъзи”!

Да, но тук идва следният проблем – как да различавам хората от такива, които просто се интересуват (може би още и те не знаят защо) от този жанр и всички останали, които освен, че се интересуват, открито претендират (като мен), че той ги влече? Нещо повече, не само ги влече, ами самите те са толкова “въвлечени”, че покрай себе си “въвличат” и другите и така, докато един ден я някой фентъзи роман стане “книга на века”, я някой приказен филм се окичи с Оскари, я разни игрички с елфи и джуджета се окажат “най-добрата ролева система” и така нататък. Накъде бия ли? Ами просто искам да ви накарам да си дадете сметка какво става около вас и коя е правилната страна, която трябва да вземете – тази на вечно незнаещия какво иска (демек все още неориентирания), или на тази, която за някой може и да звучи обидно, но аз лично не се срамувам да я изрека пред всички: "фенщина"!

Ето казах го! Боже, как хубаво ми олекна сега!

ПС: Благодарности на CTaHuMuP от Forums.RPGbg.NET който ме предизвика да кажа всичко това. Стане, този свят е прекалено голям за двама ни, още повече, че в мен живее и Толкин! ;-)

сряда, юни 28, 2006

Приятели: Апостол “RaynerApe”

Един е Апостол и Ян е негов пророк!

Чапи! Запознах се с Апостол преди 6 години в един слънчев ден на Централна гара. В ръцете си той държеше списание „
Gamer’s Workshop” и хич не изглеждаше притеснен от факта, че идва в София по покана на един луд маниак на Ролеви игри, какъвто бях аз тогава. Двамата извървяхме пеша пътя от Централна гара до Мис Каприз на Попа (вече я затвориха!) и седнахме на пица, лафейки си за РПГ, книги и компютърни игри. Не помня какво точно си казахме тогава по пътя, нито колко време стояхме в пицарията после. Помня само как в един момент очите на Апостол светнаха, той се избърса със салфетката и каза: „Човече, с теб ще имаме много работа!” И от тогава досега, всеки път когато се видим с Чапи, ние говорим за работа. Работата, превърната в хоби!

Чапи е странен човек, но добър приятел. Никога не ми е отказвал, ако го помоля за нещо и винаги е бил насреща, ако се нуждая от съвет, превод на труден текст или просто събеседник в чата. От него съм научил много неща, най-важното от което е, че от безсмислени разговори полза няма. Всеки път, когато се видим с него, Апостол ми натяква: „Яне, с тебе пак само приказки, а никаква работа не свършихме!” Какво да се прави, и двамата знаем кой е „трудовакът”, кой е „ПиАрът” и кой само гледа телевизия (това последното е шега, която само Апостол ще схване). С други думи, Апостол няма време за глупости и с него шега не бива – дето се казва работа му дай и няма да се спира!

Тук е моментът да му благодаря, че той ме „открехна” на тема „блогове” в Интернет и лично се ангажира да ми създаде моя собствен. Чапи, с този блог ти запали нов интерес в мен! Дано някой ден успея и аз да ти се отплатя и запаля на свой ред искра в теб. Било за ролеви игри, било за нови срещи, било за онова, което винаги си искал да срещнеш. Поклон!
Посетете блога на Чапи сега!

вторник, юни 27, 2006

Книги: Фентъзи Арт Албум

Султанов си е Султанов!

Доживяхме! Най-после след толкова много години на комунизъм и нас ни огря демокрация... Ъъъ, исках да кажа, че най-после след толкова много изстрадало време на художнически лишения вече си имаме първия български фентъзи арт албум. Негов създател е моят добър приятел и автор на дузина книги-игри от близкото минало Александър „Ейдриън Уейн” Султанов, който напоследък много хора свързват най-вече с комиксите на студио
Артлайн (за тях друг път). И така за какво става дума в албума?

Както виждате на едната от кориците (изданието има две корици!) тук се лансират творби на именития Евгений Йорданов (бащата на Добромир от старата Дъга), Сатанасов, Велинов и Бандеров. Макар последните трима да не са чак толкова популярни (или ако са, то те са станали такива покрай тази книжка), изданието е перфектният вариант за подарък на всеки истински фентъзи фен. В него има страхотни илюстрации, които хващат окото и ще ви впечатлят още щом разгърнете албума. За тези, които обичат подробностите, вътре ще намерите илюстрации от любимите ни книги игри (стари картинки на Евгений от книги на Плеяда и Мега), картинка на самата Смърт (браво на Велинов за чудесната палитра!), манга мадамите на Бандеров (повечето от които доста пипнати на Фотошоп!), началото на комикса и илюстрования роман „Пътят на душите” (чийто автор е наш Алекс), „Шаман” (Сатанасов е в стихията си) и „Танц с вятъра” (пак Бандеров). (Подочух, че последните ще бъдат писани съвместно с Богдан „Робър Блонд” Русев, така че няма как да не се превърнат в хитове и ги очаквам с нетърпение.) Специално внимание обръщам върху портрета на „Бендест” (Евгений), който в типичен фентъзи стил лъха на потайни кръчми, закачулени странници и приказни страни. Браво, Ейдриън!

Книжката се лансира отстрани на корицата като „1”, което навява мисли, че вероятно ще има други нейни продължения. Засега албумът струва само 4,50 лв., така че бързайте към книжните сергии да си го купите и прочетете!

А после можете да го подарите на някой приятел – поне аз така направих!

понеделник, юни 26, 2006

Фото-албум: Паметник на ЯНтурата


Тази снимка е правена наскоро в едни археологически разкопки край Разград и говори сама по себе си! Благодарности на Орлин Широв от сп. ПС Мания, който е нейн автор и главен идейчик да застана зад табелата. Не съм ли антика?! :-)

неделя, юни 25, 2006

Сайтове: Hphex.com

Сайтът на BG Хари Потър феновете!
"Хекса", както галено го наричат неговите потребители, е сред любимите ми местенца в нета където освен многото информация относно книгите, филмите и игрите по Хари Потър, аз намирам сродни души, запалени по фантазията и вълшебното. Сравняван неизбежно с другия голям сайт за Хари Потър ПотърМания, Хекса го превъзхожда поне с две класи напред. Преди всичко докато ПотърМанията е огромен и като цяло неорганизиран сайт, то вторият е едно малко общество от обаче големи фенове, които общуват помежду си, дискутирайки Хари, Дж. К. Роулинг или други фентъзи герои и автори.
Сайтът поддържа и собствен форум (от където се запознават всички тези симпатяги) и дори чат-канал (#voldemort), където те си лафят предимно - с оглед на това, че там могат да влизат хора от цялата страна. Няма да ви лъжа, но сайтът, форумът и чатът са супер посещавани и само сайтът прави поне 500 уникални посещения на ден! Посетете го и сами ще се уверите за какво става дума!
Хексът ви очаква!

събота, юни 24, 2006

Актуално: Еньовден

Днес елфите празнуват!
Да, днес е Еньовден - най-големият празник според елфическия календар. На този ден в селото идва Гандалф и пуска фоеверки, на които се радват малките хобитчета и елфчета. Според нашия календар днес пък имат празник хората с имена на Йоан, Еньо, Енчо, Янко, Яни, Яна и Янка. Да им е честит празникът!
Както вече се досещате, днес и моят "ник" празнува, щото съм "барабар Ян с мъжете" и по този хубав повод смятам да се напия безпаметно с малко компот от праскови (който незнайно как беше останал неизяден в шкафа) и да попея възрожденски песни в чест и на моя близък приятел Сашо Драганов, който вчера си взе успешно изпита по Възрожденска култура! Браво, Саше! Каза ли му на професора за дядо Либен както те посъветвах?
Айде, че в неделя съм на купон в Мастхеад, идва именният ми ден и изобщо много празници взеха вече да стават! :-)

петък, юни 23, 2006

Музика: Hotel California

Добре дошли в хотел София!
След ужасяващо дългия коментар на колежката ми Емилия след последния ми пост за Чарли, реших, че е време да се наспя като хората и още в 22'30 часа вече си бях легнал в леглото, а компютърът си бучеше включен в чата както винаги. Тогава някъде към полунощ започна нещо странно. В просъница чух как компютърът ми се рестартира от само себе си. Няколко пъти. След 3тия път вече бях напълно буден и си мислех, че в стаята ми има призраци. Това ме подсети за песента "Хотел Калифорния" и ми стана още по-странно, а от сънят ми вече нямаше и помен. Вече разсънен и свеж като репичка, аз си дадох сметка, че тия призраци не се явяват току така. Те са тук, за да ми напомнят нещо. Примерно, че не съм писал в блога си за новия ден! Време е да им изпея нещо! Нещо страшничко! Нещо за изгубени души!
"Hotel California"

On a dark desert highway, cool wind in my hair
Warm smell of colitas, rising up through the air
Up ahead in the distance, I saw shimmering light
My head grew heavy and my sight grew dim
I had to stop for the night
There she stood in the doorway;
I heard the mission bell
And I was thinking to myself,
'This could be Heaven or this could be Hell'
Then she lit up a candle and she showed me the way
There were voices down the corridor,
I thought I heard them say...

Welcome to the Hotel California
Such a lovely place (Such a lovely place)
Such a lovely face
Plenty of room at the Hotel California
Any time of year (Any time of year)
You can find it here

Her mind is Tiffany-twisted, she got the Mercedes Benz
She got a lot of pretty, pretty boys she calls friends
How they dance in the courtyard, sweet summer sweat.
Some dance to remember, some dance to forget

So I called up the Captain,
'Please bring me my wine'
He said, 'We haven't had that spirit here since nineteen sixty nine'
And still those voices are calling from far away,
Wake you up in the middle of the night
Just to hear them say...

Welcome to the Hotel California
Such a lovely place (Such a lovely place)
Such a lovely face
They livin' it up at the Hotel California
What a nice surprise (what a nice suprise)
Bring your alibis

Mirrors on the ceiling,
The pink champagne on ice
And she said 'We are all just prisoners here, of our own device'
And in the master's chambers,
They gathered for the feast
They stab it with their steely knives,
But they just can't kill the beast

Last thing I remember, I was
Running for the door
I had to find the passage back
To the place I was before
'Relax,' said the night man,
'We are programmed to receive.
You can check-out any time you like,
But you can never leave!'

И понеже навремето имах честа да преведа тази песен (специални благодарности на Тонкс от Хекса), тук пускам и нейния вариант на български. Далеч не е перфектен, но за човек, който е превел Бейсик Д&Д преводът става! Дори доста!
"Хотел Калифорния"

На тъмна магистрала в пустинята, хладен бриз в моята коса
Топъл мирис на колит, реещ се във въздуха
Право напред в далечината, аз видях блещукаща светлина
Главата ми тежеше, а погледът ми беше замъглен
Трябваше да спра за тази нощ
Там тя стоеше на прага;
Чух камбанка да звъни във мен
И аз помислих сам на себе си
'Това може да бъде Рая или ще бъде Ада'
Тогава тя светна със свещ и ми показа пътя
Чух гласове в дъното на коридора,
Мисля, че ги чух да казват...

Добре дошли в Хотел Калифорния
Такова прелестно място (Такова прелестно място)
Такова прелестно лице
Пълно е със стаи в Хотел Калифорния
По всяко време на годината (По всяко време на годината)
Ти можеш да отседнеш тук

Нейният ум беше побъркан по Тифани, тя имаше Мерцедес бенц
Тя имаше много хубави, хубави момчета, които тя наричаше приятели
Как те танцуваха в двора, сладко обляни в лятна пот.
Някои танцуваха да запомнят, някои танцуваха да забравят

Така че аз извиках Съдържателя,
'Моля, донесете моето вино'
Той каза, "Душа не е идвала тук от 1969та'
И все още тези гласове звучат от далеч,
Събуди се в полунощ
Просто да ги чуеш да казват...

Добре дошли в Хотел Калифорния
Такова прелестно място (Такова прелестно място)
Такова прелестно лице
Те живеят в Хотел Калифорния
Каква прекрасна изненада (каква прекрасна изненада)
Донеси си алиби

Огледала на тавана
Розовото шампанско с лед
И тя каза 'Ние сме всички просто затворници тук, сами си го правим'
И в залата на господаря,
Те се събрали за пируването
Те го пробождали със стоманените си ножове,
Но просто не могат да убият звяра

Последното нещо, което си спомням, беше
Аз бягах към вратата
Трябваше да намеря пътя за обратно
За мястото, където бях преди
'Спокойно', каза мъжа в нощта,
'Ние тук те чакахме да дойдеш.
Можеш да си платиш по всяко време, когато пожелаеш,
Но никога не можеш да напуснеш!'
Та това е, сега можете да пищите, а аз смятам да изключвам компа!
PS: Картинката с плоча на Игълс отказа да се прикачи към поста ми вече втори път! Призраците наистина са тук! Не искам да стоя на този компютър повече! Бррр!
PPS: Картинката все пак се качи от третия път... :-)

четвъртък, юни 22, 2006

Филми: Чарли и шоколадената фабрика

Един филм с мирис на вълшебство

Забравете всичко, което сте гледали през последната година! Никакви острови, извънземни и пътеводители няма да ви трогнат така, както го прави последният филм на майстора на странни истории Тим Бъртън с още по-странното заглавие “Чарли и шоколадената фабрика”. Тези, на които предишният филм на режисьора “Голяма риба” им се е сторил помпозен и прекалено измислен, също не бива да си вадят прибързани заключения – новият филм е направен по съвсем различна рецепта, но с типичния тимбъртъновски вкус, при който винаги се случва нещо супер ексцентрично и неочаквано.

За тези, които не знаят, приключенията на малкия Чарли са заснети по изключително увлекателната детска книга на Роал Дал, която обаче (както и филма) има дузина препратки към света на възрастните. Все пак да не забравяме, че макар историята да се разказва за малкото и бедно хлапе от Лондон, в нея главният герой всъщност е вече порасналият Уили Уонка – самият собственик на шоколадената фабрика, който в началото може да ви се стори малко смахнат и ексцентричен, но все пак накрая помага и на Чарли, и на себе си.
Сюжетът на лентата се върти около пет различни хлапета и техните близки, които мистър Уонка кани да разгледат фабриката му за шоколад. Едно по едно всяко дете и неговият настойник отпадат от разходката сред цеховете за шоколад и машини за сметана, докато накрая остава само бедният Чарли със златно сърце и неговия дядо, винаги даващ мъдри съвети. Всички това е пресъздадено по един изключително стилен и изискан начин, като за целта са използвани много грим, ефекти, уникална сценография и костюми, чиито резултат е повече от очарователен – на екрана текат реки от шоколад, цяла орда катерички белят лешници, прозрачни кабини летят във въздуха, а самият Уили Уонка сякаш е излязъл от бонбониера и ей-сега ще се разтопи. Разбира се, покрай всичко това не бива да се забравя и страхотния съпровод на Дани Елфман, който освен, че е написал музикалната пътечка на филма, е автор на музиката към песните, които работниците на Уили Уонка пеят, докато изпращат по един или друг начин от фабриката всяко едно дете, което не е достойно за наградата, която странния собственик обещава.
Макар филмът да се води предимно за деца, посланията, които режисьорът отправя към подрастващото поколение съвсем не са детски, а дори напротив, самите възрастни могат да се поучат от тях. Освен това и макар смешен, жанрът на лентата не е точно комедия, защото на места смешното на пръв поглед всъщност се оказва толкова гротескно и дори грозно, при все че на екрана всичко си изглежда красиво. Със страшен замах Тим Бъртън осмива и наказва глупостта и някои човешки пороци, които са толкова привични днес на младите хора и техните още по-вманиачени от едно или друго родители. Във филма има дори препратка към другата лента на Стенли Кубрик “2001: Една одисея в космоса”, но хайде сами да я откриете като гледате филма “Чарли и шоколадената фабрика”. Повярвайте ми, за два часа ще се пренесете в един съвсем друг и изпълнен с какао свят, където всеки получава това, което е заслужил! Аз самият се смях и плаках от цялото си сърце на този филм – отдавна на екраните не се е появявал толкова сладък, добър и поучителен филм! Браво на Тим Бъртън!
Гледайте този филм и няма да съжалявате!

сряда, юни 21, 2006

Забава: WoW и GW мания

God bless the Blizzard!
Скучаех в #rpg на IRC, когато едно старо приятелче от Пловдив с ник Ways пусна тази картинка, за да я видят всички в канала.
Умрях си от смях! Сравнението с лъжицата, спринцовката и играта е дяволско добро попадение и невероятна пропаганда против всички MMORPGs, най-вече това на Blizzrad!
Като човек, който не е запален нито по WoW, нито по Guild Wars, аз все пак много добре си давам сметка за тяхното влияние и маниакалната пристрастеност на голяма част от човечеството (в това число и мои много близки приятели) към тях. Няма да съм аз този, който ще им каже да не играят, напротив: играейте, щом това ви харесва! Евала ви правя!
Но ако ви поканя на кино, недейте да ми отказвате, само защото по същото време има събрание в Guild Hall-ът! ;-)
ПС: И все пак не мога да не призная, че онлайн ролевите игри имат голямо бъдеще. Може би трябва да им обърна повече внимание някой ден...

вторник, юни 20, 2006

Книги-игри: Лорд & Магьосник 2


Здравейте, маниаци!
Навремето имах удоволствието да създам една настолна стратегическа книга-игра (Страт) с ролеви елементи по мотиви от "Лорд & Магьосник" на Джордж М. Джордж. Предупрежадвам ви, че това не е нова ролева система, а Tabletop игра, при която най-важно е движението по картата, но отново като в ролева игра има класи, нива, умения, чудовища и магии. Както и достатъчно литературна част.
Нарекох я "Пионки на съдбата" и тя представлява настолна стратегия с ролеви елементи, което означава, че за да успеете в нея ще ви е нужно много стратегическо мислене, но също така и редица актьорски умения, с които да изиграете персонажа, с който ще обикаляте по игралното табло. Все пак за разлика от обичайните ролеви игри, тук ролята на играча е по-малка и той няма за задача точно да се държи като героя си през цялото време, а по-скоро да изпълнява различните мисии, които играта му възлага, да печели от тях, да развива и просперира с персонажа си, който е създал в началото. Ако играчът не играе сам, а в група, съществува Водещ на играта, който разиграва всички срещнати противници, случайни герои и държи сценария на приключението. Основните методи на разиграване в нея обаче си остават под формата на стратегическите книги-игри, познати преди няколко години.
"Пионки на съдбата" описва фентъзи приключения в един вълшебен, приказен свят, населен с елфи, джуджета, хобити, дракони и други митични същества. Освен да движите пионката си по картата, вие можете да:
- Да срещате други персонажи, които се управляват от други играчи и да комуникирате с тях.
- Да срещате други персонажи, които се управляват от Водещия и които могат да станат ваши наемници или съюзници в играта.
- Да срещате чудовища, с които да се биете.
- Да намирате пари, оръжия, предмети и магии.
- Да изпълнявате най-различни мисии, които да правят вашия персонаж по-силен и по-опитен.
- Да се изправяте срещу опасности като ями, засади на врагове, капани и др.
За да играете тази игра са ви нужни:
- Игрално табло, по което се местят пионките на героите (включено в архива).
- Копие от
тези ръководства.
- Комплект зарове с 20 страни.
- Бойна карта, по която се провеждат битките (в горните правила има указание за нейната изработка).
- Копие от Персонажния лист, който можете да преснимате от края на книгата.
- Няколко празни листи, молив, гума... и може би калкулатор, ако не обичате да смятате.
- Няколко часа свободно време на ден.

Ако разполагате с всичко това, значи сте готови да започнете. Извикайте неколцина приятели, с които да споделите приключенията и си направете персонаж по правилата, дадени в ръководството. Разбира се, добре е да познавате добре книгата, за да знаете КАК се играе. Дори и в началото всичко да ви се стори малко сложно и объркано, не се безпокойте, когато започне играта, всичко ще си дойде на мястото. От вас се иска само желание за игра... и много въображение!
Приятно изкарване с "Пионки на съдбата" и нека пионките ви никога да не свършват!
ПС: Искам официално да благодаря на Авис, чиито сайт е домакин на играта ;-)

понеделник, юни 19, 2006

Настолни игри: Аксиом16 RPG

Аксиом16: Поглед отвътре

“Добре дошли в света на вашите фантазии! Потопете се в неповторимата атмосфера на магическия континент Магландиум. Бъдете смел воин, мъдър магьосник, безскрупулен мошеник, обаятелен лидер... Освободете въображението си! Бъдете героят на вашите детски мечти и изживейте незабравими приключения с ролевата игра Аксиом16. Спасете света от силите на Злото... или им помогнете да го завладеят - изборът е изцяло ваш! ”

Това са думи от корицата на доскоро най-чаканата книга от феновете на ролеви игри у нас – “Приключение с меч и магия”, първата книга по системата Аксиом16. В този пост ще се опитам да надникна в системата Аксиом16 на моя добър приятел и бивш колега от сп. "Фентъзи Фактор" Иван Атанасов и ще ви покажа нейните качества и недостатъци. Света на "Приключение с меч и магия" ще разгледам някой друг път, но преди да започна, нека да хвърлим един поглед върху самата книга – чисто като физичен предмет.

Книгата

“Приключение с меч и магия” по формат прилича на томче на Робърт Джордан и има страхотна цветна корица в стила на западните книги-игри. Колкото до обема, книгата съдържа 448 страници с десетки черно-бели илюстрации, които могат да ви накарат да провесите челюст. Забележително е, че всички до една са дело на двама млади български художници – Светослав Христов и Павел Байрактарски. Качеството на хартията е повече от добро и това допълнително доближава книгата до западните варианти (кориците и обаче не са твърди, за съжаление).

Книгата е разделена на четири части и включва в себе си всичко, което ви е нужно, за да играете ролева игра – правила за играча, съвети за Разказвача и описание на един фантастичен свят, в който ще можете да изживеете вашите приключения. Четвъртата част е отделена за карти, таблици, примерни дневници (за героите и чудовищата) и други помощни материали, които също са на много добро ниво. Специално дневникът на персонажите е направен по подобие на любимите ни компютърни игри – с икони за всяко качество. За съжаление е само едно копие и трябва да се преснеме за всеки един герой, но това не е сериозен проблем и не е болка за умиране.

Системата от правила за игра

Когато започнах да чета правилата, първото, което ми направи впечатление беше "ужасният" им обем. Те са описани на близо 140 страници. Не казвам, че това е много, но честно казано, много от начинаещите играчи могат да се уплашат само при вида им. Авторите са опитали да си спестят писането на безкрайни таблици и са представили всяко правило като сравнително проста математическа формула... Може и да е функционално, тъй като не ограничава възможностите на играчите, но пък само си представете как тези 140 страници заплашително ви напомнят учебника по математика... Много хора ще побягнат ужасени само при вида им. И ще сгрешат защото системата всъщност си я бива.

Хубавото е, че в Аксиом16 почти всичко се свежда до една-единствена формула. Без значение дали сте в битка, или водите преговори, дали повдигате камък, или разбивате врата - в играта винаги се използва универсалната формула за успешно действие (УФУД). За да успеете, в действието си вие трябва да хвърлите три зара и да прибавите умението, което използвате в случая. За да бъде действието успешно, трябва да получите число по-голямо от 16 плюс съответстващото на ситуацията усложнение. Когато свикнете с УФУД ще разберете, че Аксиом16 всъщност не е сложна.

Създаване на герой

Както във всяка уважаваща себе си ролева игра и тук играчът има избор между няколко раси, с които да играе. В Аксиом16 изборът му е сведен до човек, елф, джудже, гигант, гущер или гоблин. Расата определя някои уникални способности, както и физическият облик на героя ви. Следва избор на име, пол, възраст, височина, тегло, отличителни белези и лична история. Всичко това е много добре описано и систематизирано, както и подкрепено с достатъчно ясни примери.
Следващата стъпка е най-сложната. Разполагате с определено количество Точки за Развитие, с които заплащате развитието на героя си. Всяко научаване на ново умение, повишаване на показател, запаметяване на заклинание и т.н. се заплаща с тях. Те са основният ресурс за развитие на героя. Не си мислете, че е лесно да разпределите тези точки – направо не стигат за нищо, тъй като колкото по-висока е степента на дадено умение/показател, толкова по-скъпо струва неговото повишаване. А повярвайте ми, вие ще искате те да са високи.
Успокоителното е, че при всяко достигане на ново ниво ще получавате нови точки за развитие (и то не малко), така че ще се доразвиете. Интересното е, че за разлика от всички останали ролеви игри, които аз съм играл, тук героите стартират на нулево ниво, а не на първо.

Основните показатели на героя ви са: Сила, Ловкост, Интелект, Прецизност и Издръжливост. Производните показатели са много повече и не могат да се повишават с точки за развитие, а се образуват от основните – например Точките за действие се образуват от Скорост и Ловкост.

Един от най-важните показатели в играта е именно "Точките за действие", който определя колко действия може да извърши героя за единица време (един борен рунд например). Разбира се, това се ползва най-вече по време на битка.

Битките

Правилата Аксиом16 отделят голямо внимание именно на битките. На тях е посветена отделна глава и аз няма и да се опитвам да влизам в подробности, а само ще спомена, че те се разиграват на бойно поле, което е разграфено на квадратчета (има описани и други варианти). Всеки участник в битката действа според показателите си "Реакция" и "Точки за действие" (ТР), които определят кога и колко действия може да извърши той. За измерването на схватката е използван стандартния за ролевите игри "рунд", през който всеки един герой (или създание) може да действа. Възможностите на героя са почти неограничени и включват набор от десетки действия – всяко със своя цена в ТР. Почти всичко, за което може да се сетите е описано, а има дори и правило за симулиране на произволни действия (дори има правила за "Езда" по време на битка).

В правилата има доста необичайни хрумвания, които не се срещат често в други системи. Има описана подробна система за борба, специални атаки със и без оръжие и др. Има и много други умения, които влизат в много ситуации в играта и дават възможност на играча да предприеме повече действия, а не само да налага с меча. Играта е преминала достатъчно тестове, преди да бъде издадена, така че в механиката на схватките трудно може да се намерят сериозни бъгове.

Героите на високи нива стават чутовно добри, но всеки от тях е много различен от останалите и е силен по свой си начин. Именно в разнообразието и комбинативността в развитието на героите е най-голямата сила на Аксиом16.

Магиите

Разбира се, в играта има правила за изричане на заклинания и авторите са се погрижили за десетки магии, обединени в осем магически школи (огън, вода, въздух, хаос, мрак и т.н. – общо над 150 заклинания). Отделно от това има и правила за "вграждане на магия в кристали", както и обширна секция на алхимика, в която е описано как героят може сам да открива и забърква магически еликсири.

Предмети и екипировка на героя

Списъкът с предмети и инвентар е повече от внушителен. Авторите са разгледали и описали най-важните неща, които могат да потрябват в едно приключение (оръжия, брони, отвари, предмети от бита и т.н.). Освен това в книгата е включен списък на услуги и цени, който може да послужи на опитния приключенец (наемане на карета, цени в страноприемница и др.). Специално внимание е обърнато на някои редки и не толкова редки материали като бронз, митрил, вълна - които могат да потрябват в мисиите на героите – а също така и ценоразпис на животни като кон, куче, овца и др. Тук е момента да отбележа и един пропуск – липсват цени за някои от основните магически предмети и еликсири, но авторите обещават да поправят грешката си и да ги публикуват на сайта си. Там вече са споменати няколко, забелязани от тях и коригирани грешки.

Книга за чудовищата

Описаните в книгата чудовища и противници не са много (малко над двайсетина), но авторите гарантират, че повече гадини за биене ще се появят на скоро на
сайта на системата.
Посетете сайта, за да научите още за тази игра и четете редовно блога ми, където скоро ще си говорим повече за света на Магландиа, а дотогава – приятни мигове с най-новата българска ролева система Аксиом16 и "Приключение с меч и магия!".

неделя, юни 18, 2006

Компютърни игри: Shadows over Riva

Или как се прави RPG по немски
Жанрът компютърни ролеви игри отдавна се е доказал и не се нуждае от представяне. Всички сме играли на Baldur’s Gate и много добре знаем какво означава да разцъкваш с по няколко героя едновременно, докато си повишаваш статистиките, учиш умения, или използваш различни вълшебни предмети. Играта, за която ще разкажа, е създадена от немски програмисти на фирмата Attic и разпостранена от небеизвестната от близкото минало Sir-tech (Wizardry 8, Jagged Alliance). Тя се казва Realms of Arkania III: Shadows over Riva и е едно приятно старо RPG за PC, издадено през далечната 1996 година.
Първото приятно впечатление от играта, когато я инсталирате на компютъра е, че тя може би ще ви върви дори и под XP, макар че звуковете ефекти могат и да откажат. За сметка на това, музиката (ако тръгне!) е невероятно добра и не случайно е записана на аудио формат, за да можете да си я слушате дори и на уредбата в хола. Графиката на ROA III: SOR сега сигурно няма да ви впечатли кой знае колко, но навремето е изглеждала наистина внушаващо. Всичко е в 3D режим, което напомня класическия Doom, но всъщност е далеч по-добро от него. Чудовищата не щъкат из света, който ви предстои да обикаляте – когато има битка, перспективата се сменя с бойно поле тип ала Heroes и вие разигравате героите си походово като пионки в шахматна партия. Е. не баш шахмат де!
В играта има сумати въвеждащи в историята анимации и само интрото е към 5 мин. Странно, но анимациите в тази стара игра изглеждат много по-добре от плашещите опити на накой далеч по-нови игри. Също така не-игровите персонажи, с които ще се срещнете из играта, са страхотно нарисувани, а някой от тях даже и анимирани. И най-накрая всеки път, когато минете на нова глава от сюжета на играта, на екрана пред вас изникват забележителни картини, които не само, че са нарисувани изцяло на ръка, но и са изпипани в невероятно техническо отношение дори и за днешните стандарти.
Създаването на героя в Рива е нещо елементарно и същевременно невероятно сложно. Още в самото начало, играта ще ви пита като какъв искате да играете – новак или напреднал. Разликата е огромна, ако се пуснете като новак, героя се прави за по-малко от 5 мин. Ще трябва просто да изберете раса/клас, пол, снимка, име и… готово! Ако изберете напреднал, положението става леко мазало. Проблемът идва в това, че в играта има към дузина основни качества – положителни и отрицателни – например сила, ловкост, суеверие, алчност и т.н. Освен това, съществуват още няколко под-класа със специфични умения като “Оръжия” (в които влизат отделни умения за всяко едно оръжие), “Природа” (напр. билкарство, ориентиране из гората, оцеляване), “Знания” (като алхимия, езици, тактика, география и т.н). Няколко десетки са уменията и ако си изберете напреднал тип игра. Трябва да раздадеш по няколко точки на всяко едно от тях. И най-накрая, ако играеш с магьосник (елф/ вещер/друид) получаваш достъп до няколко магически школи. Всяка от тях има по ред заклинания, от които можеш да избираш по всяко време на играта, дори и извън битка.
Расите и класовете в играта са смесени, което напомня донякъде най-първото Dungeons & Dragons издание, но отсега предупреждавам – играта няма нищо общо с прословутото D&D и най-малкото е немска! Та значи за расите и класите – изборите не са малко: Джудже-боец, Горски Елф, Сребърен Елф, Леден Елф, Друид, Вещер (горски маг), Магьосник (при този герой трябва да уточниш към коя школа се обучаваш), Воин, Крадец, Варварин, Ловджия или Странстващ палячо. Всеки един от тези раси/класи дава набор от специфични умения, които по-добре ще ти помогнат да си изпълниш поставениете задачи. Ако не си вземеш крадец, а Горски Елф, това не означава непременно, че няма да можеш да крадеш – просто “краденето” няма да ти бъде в силните качества. Отново напомням, че за разлика от други игри, тук не избираш първо расата и после класа, а професията идва с расата. Друг е въпросът, че можеш да си развиеш конкретни умения, които да те доближат до дадена раса или клас, напр. Варварин, който да умее да се пазари… ;)
Играта е левъл-базирана. т.е. нивейна. След всяко успешно действие или нанесен удар в битка, получаваш точки опит и дигаш ниво на определен резултат. В играта има специална функция да отчита резултата от играта до момента във формата на малък кинжал, който расте в прогреса на приключението и накрая става огромен меч. Математическото съотношение е 1 към 1000, т.е. след всеки изпълнен куест получаваш точки (“score”) и когато си направил 1000, то значи си превъртял играта. Все пак, ако не си минал всички куести, е напълно вероятно да приключиш и с по-малък резултат.
Както всяко добро CRPG и това тук си има дълбока история, която буквално те държи на нокти през цялото време и заедно със съпътващите обрати в сюжета, правят прекарването в Рива повече от приятно. Рива е един фентъзи пристанищен град, където попадат героите и нали са добри души, решват да откликнат на молбата за помощ на една клеричка. Това ги отвежда до зловеща конспирация, в която са замесени всички по-известни клечки в града и малко по-малко героите осъзнават, че са само пионки в ръцете на един тъмен магьосник, който дори вече е предвидил техните действия. Само набързо ще спомена част от местата, където се развива основното действие, за да не си помислите, че ще обикаляте единствено из града – пиратски кораб, канализациата на Рива, пълно със скелети гробище, мини на джуджетата, завзети от орките, кула на некромант, а също така и самият затвор на града, където героите попадат съвсем целонасочено. За разлика от по-старите части на Аркания (за тях друг път!), "Сенки над Рива" описва разкриването на един град и в нея няма пътешествия от сорта на Baldur’s Gate и по-специално Daggerfal, която излезе почти по същото време. Но и това е достатъчно.
Намерете си "Сенки над Рива" и няма да съжалявате!
ПС: В случай, че сте от София, просто ми се обадете и аз ще ви дам да си запишете диска веднага!
ППС: Играта е правена по немско-френската ролева настолна система "Das Schwarze Auge" ("Черното око"), чиито издател е фирмата FANPRO и която е изключително търсена от феновете в западно-европейските страни.

събота, юни 17, 2006

Нужда от категоризация


Яне, спри се за миг бе!

Така. На днешния ден се навършва цяла седмица от създаването на този мой "янски" блог. Колкото и да ми се иска да вдигна коктейл в "Радисън", на който да поканя всички, които писаха досега, май няма да го направя. Но вместо това съм ви намислил друга изненада.

Та. За тази седмица усвоих разни полезни трикове на добрия блогър (като например да наспамя всичките си приятели в чата в опит да ги накарам да ме забележат какво пиша) и като цяло разгледах доста чужди блогове, търсейки онова, което ги отличава от останалите.

Да. За да направиш добър блог не се иска кой знае какво писателско умение, но е добре да си подбираш темите, за които пишеш. Аз лично осъзнах, че избягвам да чета блогове, в които този, който ги списва, надълго и нашироко описва как си рязал ноктите на краката, докато гледал порно с животни или други подобни дивотии. Далеч по-интересни са ми тези страници, в които блогърът списва няколко специфични теми като ги обновява често с актуална (по темите) информация. Ето защо мисля, че една подобна "разкадровка" на "интереси" би била отлично се вписала и в моя блог.

Уви. За съжаление моят блог не поддържа функция, в която мога да изброя в колонка отстрани темите, по които пиша (дори да поддържа, аз нямам идея как може да стане) и затова просто за вбъдеще ще слагам пред заглавието на всеки мой нов пост специална "категория-маркировка" (напр. "Книги", "Филми" и т.н.) . Така всеки един от вас лесно ще се ориентира към какво е насочен постът, без да се налага да го чете. И мисля, че така ще ви спестя доста лутане. Въпрос на време ще бъде да отсея кои от всички "категории" са ви най-интересни (и най-коментирани), за да пиша повече и най-вече за тях в бъдеще.

Хух. Сега следва най-трудното, защото трябва да измисля всички или повечето "категории", по които да пиша. Струва ми се, че без тази база блогът ще се напълни с хаотични постове и в крайна сметка никога няма да знам какво искам да кажа, казал ли съм го вече, струва ли си да се казва изобщо и т.н. А засега ето ви първите няколко категории, за които се сещам в момента и които ще бъдат обект на "разписване" в най-близко време:
  • Настолни игри: Ролеви игри, игри с карти, бордови игри, игри с миниатюри тук!
  • Книги-игри: Един позабравен, но не и умрял жанр...
  • Компютърни игри: Всички сме ги играли някога или играем все още!
  • Филми: Тук ще ви затрупам с информация за 7мото изкуство!
  • Култ: Актьори, писатели, режисьори, художници, журналисти или водещи са тук.
  • Музика: Песни, саундтраци, стилове, композитори, изпълнители и групи на куп!
  • Книги: Леле, за колко хубави книги имам да ви пиша!
  • Приятели: Най-добрите ми приятели често ще ми гостуват на блога.
  • Забава: Вицове, карикатури, смешни логове и прочие глупости ще са тук.
  • Сайтове: Всеки един ценен за мен сайт ще получи своето място тук.
  • Софтуер: Не че разбирам много, но тук ще давам оценка за някои PC програми.
  • Места: Снимки и коментар от местата където съм бил или искам да бъда.
  • IRC: Всички интересни чатъри или по-специални канали ще намерят мястото си тук.
  • Факултативно: Мнения за университетски програми, преподаватели и др.
  • Медии: Всичко интересно, което ми попадне във фокуса от медиите ще го пиша тук.
  • Форуми: Напоследък в нета се навъдиха форуми за всичко, моят коментар за тях.
  • Блогове: Всеки един добър блог ще има шанс да попадне тук.
  • Фото-албум: Щракна ли нещо по-специално ще го видите веднага.
  • Театър: Тук ще пиша за спектакли, които съм гледал или искам да гледам.
  • Актуално: Всичко, което е злободневно в момента, но си няма отделна категория.
  • За мен: Всичко, което се случва с Ян, докато последният се опитва да си списва блога.

Ех. Преброих точно 20 тематики (21 с тази за мен!) и смятам, че засега стигат, но си запазвам правото да допълвам списъка както намеря за добре в бъдеще. Като гледам ще имам доста за писане и всяка една категория трудно ще се изчерпи, ако я редувам наравно с останалите. А аз за начало смятам да правя точно така и да не давам превес на една категория над друга. А в бъдеще времето ще покаже кои теми ще останат и кои ще отпаднат. Това е засега!

Айде, че пак се олях - прекалено много "блогърски" тайни ви разкрих този път! :-)

ПС: Интересно ми е от всички теми по-горе, с коя най-често ме асоциирате (мен де)?

петък, юни 16, 2006

Рин Еннор & Арменелос

Мае гованнен!

Сигурно се чудите какво казах току що? Но всъщност няма нищо сложно - " Мае гованнен!" на езика на елфите означава "Добра среща!" Но вие познавате ли елфи? Аз лично се знам с този-онзи елф и понякога се виждаме заедно за по кафе, бира или при поредната игра на D&D. Дори тези елфи са от една специална порода "елфикус булгарикус" и межу другото си имат и съвсем нормални имена като Бисер, Снежана, Митко или Цецо... Уффф, пардон, Цецо беше "джудже"! Та така, а другите още ги познавам като Лалилей, Галадриел или Глорфиндел. Познавам дори самия Моргот, макар че за последно бяхме заедно преди доста време и той може би вече ме е забравил. Аз пък забравих да ви кажа, че моя милост е чист хобит, който много обича да си похапва...
ОК! Виждам, че доста от вас вече се оглеждат съмнително и се чудят какво ми става. Истината е, че аз членувам в едно специално общество от индивиди, които живеят в света на английския писател и лингвист Джон Роналд Роуел Толкин и за тях е съвсем в реда на нещата да не са просто хора, а елфи, джуджета, хобити или други приказни твари. Подобни общества има и в други градове в България (например Бургас), но специално софийското се зовем РинЕннорци - от "Рин Еннор", което на елфически значи "Спомен за средната земя". Ние си имаме клуб в София, където навремето доста честичко се събирахме и обсъждахме "важни" неща като "Имал ли е избор Фродо да не хвърли пръстена?"; "Колко пъти Сам Майтапер е бил кмет на Хобитово?"; "Дали Билбо спечели нечестно в играта на гатанки с Ам-Гъл?" и други подобни проблематики. С други думи ние сме малко откачени и с нас по-добре да си нямаш работа, ако не си чел "Властелинът на пръстените" или "Хобитът и до там и обратно" на споменатия професор. Иначе не хапем и сме душички.
А сега сериозно. От няколко години (от 7 и половина, ако не се лъжа) в София същестува общество на Толкинисти, към което и аз се причислявам. Започвайки с малка банда откачалки в градината на Ректората през лятото на 1999 г., то се превърна в огромна маса фенове, поделени на няколко групи и занимвайки се с различни аспекти на творчеството на британския класик. Някой от нас ги влекат езиците, други митовете и легендите, аз специално съм фен на филмите и игрите по Толкин, а има и такива, които направо се изживяват като герои от романа. Лошо няма.
Както казах, това общество се разраства и дори преди година отвори врати първият Интернет Университет по Толкин на Балканите. Неговото име е "Арменелос" и ако имаш желание да твориш в насоката на любимия си елфически (и хобитски!) свят, си добре дошъл като негов възпитаник. Става дума не толкова за реален университет, а по-скоро за виртуален форум, който обаче дава съвсем реално обучения на своите студенти. В случай, че имаш желание да се запишеш или просто искаш да видиш какво става в него, посети този сайт и ти гарантирам, че ще останеш впечатлен. Толкин си е Толкин и ако още не си го изчел целия, бързо изключвай компютъра и бягай на дивана с книгите. Струва си!
Хайде и си запазвам правото да ви разкажа повече за Толкин и как аз самият попаднах на него в следващите си постове! Намарие!
ПС: Тази снимка по-горе е от един стар-стар купон с клуба у Цвети и Вероника, който аз никога няма да забравя, защото беше наистина вълшебно изживяване! Ето кои сме в кадър: горе от ляво на дясно - Вероника, Наско, Снежана "Galadriel", дамYann (аз), Силвия "Eowyn"; по средата е Александър "Gothmog"; долу от ляво на дясно - Бисер "Laleelay" и Асен "WereWolf" (днес по-познат като "Volkos" и един от създателите на Ролевата игра "Ендивал"). Боже как помня! Не знам обаче от къде я изрових тази снимка... :-)

четвъртък, юни 15, 2006

DUNGEONS & DRAGONS на чист български!

Здравейте, фенове!

Чувствам се горд от това, което ще видите. Работих повече от два месеца над един проект, който искам да ви представя в този нов пост. Става дума за пълния превод на системата DUNGEONS & DRAGONS в нейното най-първо и основно издание. Дори да не знаете за какво говоря, четете нататък! Това е така нареченият “Basic D&D”, който предшества AD&D и D&D 3 (3,5). Нещо повече, книгата, която преведох е родоначалник на жанра въобще, защото преди нея не е имало Настолни Ролеви Игри изобщо. На вашето внимание е преработеното и допълнено издание на ония 1000 копия, който Гари Гигакс е издал в Америка през 1974 г. и от които е тръгнала цялата мания по това хоби. Книгата представлява Player Handbook на първо издание на “Подземия & Дракони” и включва в себе си всичко, което един Наръчник на играча трябва да има. В нея най-подробно са обяснени расите и класовете, както има списък с умения и магии за магьосниците и свещениците.
В Приложението е включен пълен инвентар със снаряжението на героя. В най-подробни детайли са обяснени различни игрови ситуации и битките. Също така в обширното изложение се казва какво е Ролева Игра (за всички, които в момента се чудят и маят за какво става въпрос в този пост), как се играе, с кого се играе и т.н. Дори в началото е включено едно малко приключение с главен герой Fighter (Боец), който се навира в едно мрачно подземие, в което гъмжи от плъхове, скелети и зомбита. То е представено като книга-игра, така че феновете на този познат у нас жанр, ще останат доволни.
И най-накрая да не забравя да спомена, че преводът е със сканирани илюстрации и карти + корица, взети от директно от оригиналната книга, за които благодаря на Владо "Magian" & Виктор "Blue". Те свършиха страхотна работа. Таблиците в книгата са дело на Боян Спасов от списание "Game Play" (старото "PC Club") и Филип "Brave", а самият Blizzard редактира цялата книга, като дори написа няколко думи като редактор. Искам също така да благодаря и на Ивайло Бонев (“Warleader Ivailo”), който много ми помогна с превода и ме надъхваше през цялото време в процеса на работа. И разбира се, не мога да не спомена и Светла "hazel", която една лятна вечер през далечната 1999 г. подари на един съвсем нов приятел комплект D&D книги, който съдържаше и това помагало! Без всички вас тази книга, нямаше да бъде преведена! Благодаря ви още веднъж, а на останалите – добре дошли в “Подземия & Дракони” на чист български! Забавлявайте се! Ролевите игри са за това!
Книгата можете да си свалите от ТУК!
ПС: За това как се запалих по Ролевите игри и какво всъщност представляват те, ще разкажа в някои от следващите си постове... :-)

сряда, юни 14, 2006

Раз-Крачка към върха!

Раз-Град!
Разград е перфектното място, където бих живял, ако нямах какво да правя. За съжаление все имам, та се налага да си ходя там само по празниците. Но и това пак е нещо. И как иначе, като там може би съм прекарал над 18 години от моя и без това вече не много кратък живот. В Разград времето е спряло - там никога нищо ново не се случва, хората по улиците са едни и същи, всички съученици отдавна се изнесоха от там и дори киното затвори. Мъка!

И все пак аз си го харесвам. Някак ме успокоява и ми влияе позитивно. Обичам да се виждам дори с малкото приятели, които ми останаха там. И със семейството си, разбира се! Обичам да се спускам по главната (ние му викаме "Ларгото") и да търся кафе, което да ме приюти, за да загубя още половин час. Обичам да се връщам там. И пак да си отивам, за да се върна следващия път. В Разград.

Към този град ме връщат толкова любими спомени. Ако бях поет, сега бих написал един стих, но уви не ме бива по тази част, така че само ще кажа: "Днеска Раз-Град, утре два!" Шегата настрана, има един стар-виц гатанка: Попитали радио Ереван кой град е построен най-бързо. Радиото помислило, помислило и без колебание отвърнало "Ми как кой? Разград естествено!" Както казах, Раз-Крачка към върха е това! Не се смейте!

На Разград дължа много. Той ми даде първия дом, първите истински приятели, първата изкарана пчеличка по Родна реч, първите скъсани дънки, първите стъпки на двора, който вече отдавна е превърнат на модерен жилищен комплекс. Първото за мен - това беше Разград. И винаги съм се замислял... Ако сега ми предложат да изживея повторно детството си, кой град бих избрал. "Ми как кой? Разград естествено!", ще отвърна както казало радиото по-горе. И няма да е преувеличение. Защото Разград е Градът, в който си заслужава да бъдеш, да чуеш, да отидеш, да се върнеш и така до безкрай!

Този пост стана малко носталгичен, ама карай - нали чувствата са важни!

ПС: Тъкмо завършвам да пиша и от УинАмпа се чу финалната темичка от "Завръщането на джедаите (диск втори)" Аз ви казах, че ще се върна! ;-)

вторник, юни 13, 2006

Факултетът по Журналистика

Привет на всички (студенти?)!
Този път ще ви разкажа за Факултета по Журналистика и Масова комуникация към Софийския Университет, или с други думи мястото, където следвам вече 4та година.
За сведение на всички кандидат-журналисти, в него се влиза с три изпита: един по литература (на който трябва да изкараш минимум 3,50), журналистика: писмен (който представлява есе по злободневна тема и на който трябва да имаш поне 3,00) и журналистика: устен, на който също нямаш право да те късат. Жестоко, а?
Е, всичко това с приемните изпити беше отдавна. Отдавна. Кандидатствах във Факултета през далечната '99 година, когато тъкмо бях завършил Езиковата в Разград (за този град следващия път!) и за мой късмет (или нещастие) се оказа, че влязох в специалността "Връзки с Обществеността", която всъщност се оказа по-добрата специалност от Журналистика и Книгоиздаване (другите две специалности там). За сведение - ако не ме бяха приели във ФЖМК (така му викаме колегите на Факултета), щях да вляза БГ филология, но слава богу не ми се наложи.
Та така. За период от две години (2001-2003) се наложи да прекъсна обучението си поради един тежък инцидент, който се случи с мен (и за него ще разкажа по-нататък), но ето че все пак успях да достигна дипломиране и сега Юли (ако всичко е наред) ми предстои защитата на дипломната работа. За тези, които се интересуват от темата: "Убеждаваща комуникация в Холивуд (или за методите на манипулация в киното)". Мисля, че е много яка и ако всичко е наред, взема си юнските изпити и завърша семестриално, ще се дипломирам бакалавър по "Връзки с обществеността". Малко сме в България такива и професията има страхотно бъдеще, обединявайки най-доброто от "чистата" журналистика, маркетинга, рекламата и социалните науки. За ПиАрът и сродните му науки, ще разкажа с подробности в няколко отделни поста по-нататък.
А засега какво да кажа за годините, прекарани в Софийския и Факултета. Като цяло непрекъснат поток от информация, свежи идеи, нови контакти и купони - къде на даскало, къде в Студентски град, къде другаде. Факултета има страхотни преподаватели и много ми се ще да ви кажа повече и за тях някой ден, дори сигурно сте ги виждали по медиите, където те са чести гости или направо създатели на цели предавания. Имена засега няма да изброявам, но си запазвам правото да ви запозная с тях по-нататък, а вие бъдете наоколо и се услушвайте, ако чуете нещо за СЕМ, медийни експерти и други птици.
Ами това е в общи линии, пишете, ако има нещо и ще се видим пак!
ПС: Използвам случая, за да благодаря на всички мои преподаватели през годините, прекарани в СУ. Знам, че те едва ли четат лични блогове в Интернет, ама все пак искам да знаят, че съм запомнил всичко (или почти всичко) научено от тях и никога няма да забравя, че университета не учи, а само напътства в ученето. Без напътствието на моите преподаватели, досега да бях останал на улицата!

понеделник, юни 12, 2006

Карамба!

"Трима души в ковчега на мъртвеца, йо-хо-хо и студио Мастхеад!"
Ако не знаете, "masthead" на български означава "връх на мачта". В случая обаче не става въпрос за корабна работилница, а студио за компютърни игри, в което работя от месец и нещо. Как попаднах там ли? Ами получи се много яко, защото от фирмата пуснаха обява в моя любим форум за Ролеви игри (за който ще пиша задължително по-нататък!), че организират конкурс за най-добър разказ. Наградата беше един чисто нов портативен Сони Плейстейшън, но условията бяха доста мъчни - в историята се забраняваше да има коли, телевизия, компютри и т.н. Както и да е, аз спечелих този конкурс и от Мастхеад ми предложиха работа в студиото като сценарист. Все още не мога да повяврам, че се случи!
Работата е страхотна и с екипа сме неуморими в измислянето на детайли по света на играта, която засега ще остане в тайна. Ще кажа само, че ще бъде невероятно приключение, което съчетава в себе си както екшън, главоблъсканици и куести, така и доста социални елементи. Поне за момента подобна игра не е правена и смятам, че геймката ни ще има успех. Нещо повече, в работата си в студиото аз за пръв път в живота си усещам, че най-после върша нещо, което хем ми допада, хем се заплаща, хем може да се окаже хит. С други думи съм адски доволен от предизвикателството и още веднъж искам да изкажа благодарност на Наско, Жоро, Мики, Еди, Боби, ТиБон и всички останали, които подкрепиха моята история и ми позволиха да стана част от екипа на играта.

Хайде и утре ще ви разкажа къде и какво точно следвам!

ПС: Проверете линка към сайта на студиото най-горе, където е качен разказът ми, който спечели - ще се радвам, ако допадне и на вас!

неделя, юни 11, 2006

Кой всъщност е Ян?


Здравейте отново!

В този мой втори пост съм решил да кажа няколко думи за себе си. Както може би вече сте разбрали, името ми е Дамян, макар и сред някой среди да съм по-известен като Yann или Ян. Последното идва от псевдонима ми, с който се разписвам в чата и разните специализирани форуми за фантастика и фентъзи из мрежата. Следвам “Връзки с Обществеността” към Софийския университет, а основното ми хоби е литературата във всичките и форми. С жанра на фантазията се занимавам от вече близо 12 години, но истински се запалих още като ученик в гимназията, когато вече не само четях, но и пишех, опитвайки се да достигна нивото на любимите си автори. Едва ли ще успея да изброя всички писатели, чиито книги съм готов да препрочитам отново и отново. Разковничето комай беше “Хобитът и до там и обратно” на проф. Дж. Р.Р. Толкин, както и прекрасният комикс на Пенко Гелев в сп. “Дъга”, за който и до днес си спомням с трепет и очарование…
Може би тук е момента да спомена, че членувам в “RinEnnor Tolkien Club Society” – първият официален клуб-общество на всички Софийски фенове на Средната земя. Освен това съм голям почитател на ролевата игра “Dungeons & Dragons” и съм превел на български първата ревизия на тази най-известна RPG система. Участвал съм в дузина фентъзи проекти, между които съм бил редактор в сп. “Фентъзи Фактор” на Иван Атанасов, писал съм доста статии на фентъзи тематика в сп. “Gamer’s Workshop” и “PC Mania”, заедно с Боян Спасов от "Game Play" (стария “PC Club”) кандидатствах с обширен план за създаване на клуб по ролеви игри към Софийския университет, който дори се прие много успешно от Студентски съвет на СУ, но после така и не се реализира (за което още ме е яд!). Иначе съм страстен киноман и смея да твърдя, че съм изгледал повечето стойностни филми за изминалото столетие, както и някой по-тъпички като “Титаник” например…
Гордея се с колекцията си от филмова музика и Бродуей. Това слушам през свобнодното си време, макар и понякога да си пускам баладите на Металика, но в Пловдив така и не успях да отида... Падам си по български рок от времето на моето детство, най-вече Щурците и Сигнал. Когато не съм на кеф, обичам да си пускам класическа музика и да играя на стари компютърни игри. Бил съм в трупа по актьорско майсторство и почти бях спечелил републикански турнир по шах, когато опонентите ми не се явиха, за да играем. Шегата настрана, със спорта съм скаран, макар да съм бил първенец по ориентиране с група, когато бях малко хлапе… Любимата ми фраза е “Винаги се връщам!” и поне за момента си стоя в София, но знае ли човек?!
Ами това е в общи линии най-интересното за мен, но ако имате нужда да си поприказвате с някои за фентъзи, ролеви игри или сай-фай (или журналистика!), потърсете ме в чата в канал #Rpg, където най-често се подвизавам с ник Yann, или пробвайте в ICQ (#310044439) и Skype (damyann80). Ще се радвам да общувам с всеки, който реши да ми се включи, а защо не и да ми пише на yann_gam@yahoo.com

До скоро и не спирайте да си фантазирате и мечтаете, защото съм чувал от старите хора да казват, че човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му... но аз си мисля, че те са имали предвид най-вече въображението! ;-)
PS: Не казах нищо за това, което работя, но нека това да остане за следващия път!

събота, юни 10, 2006

Едно начало за моя нов блог


Здравейте, приятели!

Нямам идея как сте попаднали тук, но сте добре дошли!

Преди всичко искам да ви стисна ръката и горещо да ви препоръчам да се върнете пак. Смятам, че добре ще си прекараме тук особено, ако се интересувате от разни фенски неща като филми, книги, игри, медии и най-вече имате фантазия, която за мен е може би най-важното от всички качества и единствената истинска кауза, за която си струва да се борим. Именно, защото аз самият (мисля) имам предостатъчно фантазия, ми хрумна, че някой случайно може да се интересува от това, което мен ме вълнува, влече или просто кефи. Ето защо реших, че е крайно време да споделя за моите интереси някъде и този блог се оказва доста забавно предизвикателство, което смятам да изпитам. И преди да прекъсна тази словестна тирада без която просто не може, искам да благодаря на двама души, които ме подтикнаха за тази стъпка и този... ъъъ, "янски" блог. Първо това е моят дългогодишен приятел от Карлово Апостол "Rayner Ape", който сега ми е на гости, но скоро ще става софиЯНец и който ми помогна с техническата обработка на блога ми, и още по-старата ми аверка от IRC Светла "hazel", от чийто блог "чопнах" идеята за моя собствен. Благодаря ви, приятели, за къде съм без вас! Ще черпя при първа възможност!

На всички останали искам да пожелая до нови срещи - навъртайте се тук и току виж станало интересно. Стивън Кинг беше казал, че докато някой има история за разказване, все още не е за изхвърляне, та аз имам доста истории, които чакат да бъдат разказани. Той беше казал още, че всъщност е важна историята, а не кой я разказва, та смятам в бъдеще да наблягам на нея, а не на себе си. От вас се иска просто да сте наоколо!

С обич и ако не се видим, ще си пишем!

ПС: Към поста си прилагам и една моя картинка от един сериал, който така и не съм гледал, но за сметка на това на нея изглеждам весело. Искате ли да направя и на вас една такава!?