сряда, юни 14, 2006

Раз-Крачка към върха!

Раз-Град!
Разград е перфектното място, където бих живял, ако нямах какво да правя. За съжаление все имам, та се налага да си ходя там само по празниците. Но и това пак е нещо. И как иначе, като там може би съм прекарал над 18 години от моя и без това вече не много кратък живот. В Разград времето е спряло - там никога нищо ново не се случва, хората по улиците са едни и същи, всички съученици отдавна се изнесоха от там и дори киното затвори. Мъка!

И все пак аз си го харесвам. Някак ме успокоява и ми влияе позитивно. Обичам да се виждам дори с малкото приятели, които ми останаха там. И със семейството си, разбира се! Обичам да се спускам по главната (ние му викаме "Ларгото") и да търся кафе, което да ме приюти, за да загубя още половин час. Обичам да се връщам там. И пак да си отивам, за да се върна следващия път. В Разград.

Към този град ме връщат толкова любими спомени. Ако бях поет, сега бих написал един стих, но уви не ме бива по тази част, така че само ще кажа: "Днеска Раз-Град, утре два!" Шегата настрана, има един стар-виц гатанка: Попитали радио Ереван кой град е построен най-бързо. Радиото помислило, помислило и без колебание отвърнало "Ми как кой? Разград естествено!" Както казах, Раз-Крачка към върха е това! Не се смейте!

На Разград дължа много. Той ми даде първия дом, първите истински приятели, първата изкарана пчеличка по Родна реч, първите скъсани дънки, първите стъпки на двора, който вече отдавна е превърнат на модерен жилищен комплекс. Първото за мен - това беше Разград. И винаги съм се замислял... Ако сега ми предложат да изживея повторно детството си, кой град бих избрал. "Ми как кой? Разград естествено!", ще отвърна както казало радиото по-горе. И няма да е преувеличение. Защото Разград е Градът, в който си заслужава да бъдеш, да чуеш, да отидеш, да се върнеш и така до безкрай!

Този пост стана малко носталгичен, ама карай - нали чувствата са важни!

ПС: Тъкмо завършвам да пиша и от УинАмпа се чу финалната темичка от "Завръщането на джедаите (диск втори)" Аз ви казах, че ще се върна! ;-)

4 коментара:

Анонимен каза...

Носталгичните постове са ми любимите, защото стоплят едно пусто, студено, покрито с прах място в сърцето ми, което тепърва ще се запълни с това, което скоро ще оставя след себе си. Много красиво описа родния си град. Може би някой ден ще го посетим двамата? :)

Анонимен каза...

А, Яне. Як, пост право.
И аз изпитвам същите чувства към моя роден град - Шумен.
Въпреки че не мога да кажа, че там времето е спряло (даже напротив), той също ме зарежда с много позитивна енергия. Дори негативните аспекти ми правят драго в редките случаи, когато се прибирам.

Бил съм в Разград, но не съм се разхождал много. Имате един голям и висок хотел в центъра някъде май. Около него съм щъкал, но преди доста години.
Може да направим едно гости на разменени начала следващия път като се повърна в родния край.

И без това сме го запланували от преди доста време. :)

Анонимен каза...

That's a great story. Waiting for more. » »

Анонимен каза...

best regards, nice info Hotel win a trip business card drop box Jaguar business card holder sewing logos business cards Business card own plastic start