(След като писах за "Хук" миналата седмица, време е да отдам почит и към гения, който е стоял на режисьорския стол на филма - един от най-любимите ми режисьори изобщо!)
"За мене е важно какво ще каже публиката, защото аз винаги и повече от всеки друг съм работил за зрителите. Публиката е моят шеф!"
Стивън Спилбърг
Наричат го не без основание "Бил Гейтс на киното". Защото и двамата доказаха нагледно на света, че може да станеш приказно богат, дори и когато си фанатично предан на онова, което най-много обичаш. Стане ли въпрос за невероятен, почти фантастичен успех в областта на киното, едно от първите имена, за които се сещаме е безспорно това на Стивън Спилбърг. Неговите филми близо 3 десетилетия шестват триумфално по света. Печалбите, които са донесли са неизброими, а създателят им приживе зае място в пантеона на най-великите кинематографисти на човечеството.
Роден е на 18 декември 1946 г. в Синсинати, щата Охайо в САЩ, Стивън още от малък е буквално побъркан на тема кино. Разиграва битки между играчките си, които заснема с 8-милиметрова кинокамера, за да смае с размаха на въображението си роднини и приятели. Неговият неистов стремеж към пренасяне на екрана и на най-безумните фантазии, впоследствие става движеща сила в професията му на кинорежисьор. Още 13-годишен създава 40-минутният филм "Бягство за никъде", а 3 години по-късно и пълнометражната лента "Светлината на огъня" (Firelight). Независимо че след години ще заяви, че това е отвратителен и неуспешен филм, той му носи първия търговски успех. Семейството му наема кинозала, за да го прожектира и спечелва $ 500 само за една вечер!
Стивън Спилбърг не е сред отличниците в училище. Най-зле се справя с математиката. Слабият му успех е една от причините да не бъде приет в нито едно от многото киноучилища на Калифорния. Тогава постъпва в държавния университет в Лонг Бийч, специалност английски и литература. Докато следва изучава самостоятелно творчеството на най-големите майстори на киното. През този период заснема 22-минутния си филм "Amblin", с който привлича вниманието на Сидни Щейнберг, шеф на телевизионния отдел на компанията "Universal", който предлага на самоукия режисьор 7-годишен контракт. Така колежанският абсолвент решава въпроса с препитането, обвързвайки бъдещето си с правенето на филми. Работи над тв-сериалите "Нощна галерия", участва в заснемането на епизоди от "Маркъс Уелби", "Коломбо", "Психиатри" и др. Престоят му в телевизията се оказва добра школа за усвояване на занаята. Не е чудно, че от "Юнивърсъл" му възлагат да заснеме пълнометражния тв-филм - "Дуел", който дава възможност на младия Спилбърг да демонстрира на какво е способен. Филмът, който и до днес е смятан за един от най-добрите телевизионни филми, правени в Америка, обира овациите на критиката и зрителите по онова време. Така Спилбърг влиза в "южнокалифорнийската мафия", както шеговито наричат групата от амбициозни млади режисьори (Френсис Форд Копола, Мартин Скорсезе, Джордж Лукас и Пол Шрайдър). За разлика от колегите си, които също скоро ще се прочуят не по-малко от него, Стивън предпочита ценностите на средната класа пред романтичните идеи на бунтарите. През 1974 г. той създава "Шугърланд експрес" ("The Sugarland Express"), в който демонстрира необикновения си талант да поставя с небивал размах и най-сложни в техническо отношение сцени и епизоди. Въпреки високите оценки в списание "New Yorker", дебютът на Спилбърг на големия екран се оказва провал във финансово отношение. Но още със следващата си продукция "Челюсти" (1975) улучва десетката. Хари Арнолд пише с възторг във вестник "Washington Post": "До сега не е имало трилър, подобен на "Челюсти", който доставя такава наслада и в същото време поражда толкова ужас и страх. Този филм несъмнено поставя стандарта за подобен род кино за много години напред". През тази година "Челюсти" бие всички рекорди по посещаемост на кината в САЩ. Благодарение именно на Спилбърг, както и на Лукас с неговите "Звездни войни", и на Копола с неговия "Кръстник", Холивуд започва да излиза от кризата, в която се намира от дълго време. Следващият филм на Спилбърг "Близки срещи с третия вид" ("Close Encounters of the Third Kind") демонстрира типичната гледна точка на режисьора върху проблема за извънземните цивилизации - гледна точка от позицията на любопитно дете, възприемащо вселенските загадки с възхита и преклонение. Списание "Film Comment" пише през януари 1978 г.: "Този филм е за хората с въображение, а не за тези, които ще кажат: Можеш ли да го докажеш!" Спилбърг нищо не доказва. Той показва всичко така, че човечеството да започне да гледа по друг начин на себе си". За този филм е номиниран за пръв път за "Оскар". Но ще минат още доста години, преди тази най- престижна американска награда за постижения в областта на киното да попадне в ръцете му.
През следващата година излиза комедията "1941", която е съсипана от критиците. Но Спилбърг не се стъписва, а следва пътя си, който го отвежда до един от звездните му мигове. През 1981 г. излиза "Похитителите на изчезналия кивот" -първият филм от трилогията за Индиана Джоунс, която е приета безрезервно от милиони зрители по света. През 1982 г. е поредният триумф с прекрасната творба "Извънземното" ("E.T.: The Extra-Terrestrial"). Спилбърг е в стихията си, демонстрирайки умението си да прави невероятно слънчева фантастика, внушаваща ненатрапчиво дълбоки философски обобщения за човешкото битие. "Извънземното" чупи касовия рекорд на "Челюсти", смятан до момента за най-доходният филм на всички времена.
От времето на Алфред Хичкок Америка не познава такъв великолепен режисьор. Но освен като ненадминат майстор на филми Спилбърг се изявява и като предприемач с безпогрешен нюх за печалбата. Той създава собствена компания "Amblin Entertainment", а години по-късно става съосновател и на компанията "Дрийм уоркс", която днес е сред най-преуспяващите в Холивуд. Именно благодарение на парите на Спилбърг се появяват на бял свят такива шедьоври на развлекателното кино, като "Гремлини" (1984), "Завръщането в бъдещето" (1985), "Кой натопи заека Роджър?" (1988) и много други. През 1985 г. поставя "Пурпурен цвят" (The Color Purple), който е номиниран в 11 категории за "Оскар", но не получава нищо. След неуспешните във финансово отношение "Империя на слънцето" (1987) и "Винаги" (1989) Спилбърг прави поредния си касов удар през 1993 г. с "Джурасик парк" (The Lost World: Jurassic Park). През 1993 г. излиза на екран и неговият шедьовър "Списъкът на Шиндлер", който му носи мечтаното признание и от сериозната критика. Филмът печели 7 награди "Оскар", при това и в основните категории - за най-добър филм и най-добра режисура. "Спасяването на редник Райън" (Saving Private Ryan - 1998) също се радва на феноменален успех.
Напоследък Спилбърг като че ли се опитва да внесе повече проблемност и дълбочина, разработвайки любимите си визии за света на бъдещето. Много интересен в това отношение бе "Изкуствен интелект" и особено "Специален доклад" с Том Круз в главната роля. В личния си живот обаче Стивън Спилбърг е пределено скромен. След развода си с актрисата Ейми Ървинг, от която има една дъщеря, се жени пак за актриса - Кейт Кепшоу (1991), от която има 5 деца. Невъзможно е да си представим, че Спилбърг вече е направил най-добрите си филми. От човек с неговата неизтощима фантазия може да се очакват много изненади и в бъдеще. Какво пък, той е само на 59 години - истински зряла възраст за един кинорежисьор.
Аз гледах "Мюнхен", а вие!?
Връзките на връзките!
