Здравейте, ученици!
Едно време (беше бая отдавна) и аз като вас ходих на даскало. Не се оплаквам, че ми беше много гадно, нито пък не казвам, че тогава нямах време за себе си. Напротив, точно като ученик винаги съм имал интересни преживявания, не си спомням да съм чел кой знае колко, но за сметка на това винаги попадах в правилните училища, в правилните компании и на правилните места в междучасията. С други думи хич не съм скучал и ако сега ме питат къде бих прекарал ученическите си години, ако мога да се върна назад във времето, ще кажа - ми в училище, втория етаж, стаята до директора, чина до прозореца и аз, пред черната дъска. Където се потя, нервно бърша с гъбата и хъмкам едва, едва. И винаги изкарвам най-малко 5! Ех, славно време си беше наистина!
Както и да е, сега малко по-сериозно. Тази сутрин (когато пиша това вече е късна вечер) в регионалния областен вестник на Разград (града, в който съм израснал) беше публикувана цяла страница спомени на бивши възпитаници от училището, в което аз самият съм завършил средното си образование - Гимназия с преподаване на чужди езици (ГПЧЕ) "Екзарх Йосиф". Въпросната гимназия всъщност чества своята 15 годишнина и за мен беше огромна гордост да споделя скромния си опит на сегашните и ученици. За голямо мое съжаление не успях да присъствам на церемонията във връзка с празника (защото трябваше да се върна в Разград, а работата ме задържа в София), но мисля, че със статията си съм казал достатъчно и без лично да бъда там. Радвам се, че вече няколко приятели от родния ми град се обадиха, за да ми честитят написаното, а лично баща ми сканира текста, за да го видите и вие. Приятно четене и учете, докато е време!
И ако някой ви каже, че училището е загуба на време - кажете му, че самият той е истински прахосник: дамЯн
ПС: Напоследък все по-малко време ми остава, за да водя нормално блога си. Вярвам, че след като прочетете статията, ще си дадете сметка защо се получава така...
