Днес имам имен ден!На 1 юли според църковния календар се тачи паметта на двама братя - Козма и Дамян, живели в околностите на Рим през ІІІ век. От младини те били възпитани в християнско благочестие. Изучили лекарското изкуство, за да помагат на хората. Бог им дарил и чудотворна сила да лекуват всякакви болести. Лекували даром, затова ги наричат безсребреници. Лекували , подпомагали бедни и страдащи, хранели гладни, обличали сиромаси и поучавали всички в Христовото учение. Покрай тях много езичници поели по пътя на спасението. Били са герои!
И така, както знаете, името ми е Дамян и днес аз чествам имен ден с тези народни лечители. Интересното е, че вчера също беше голям празник! Завърших семестриално (демек си взех всички изпити) във Факултета по журналистика и вечерта празнувах официално „абсолвентски бал”, заедно с моите колеги. Беше невероятно преживяване, изпълнено с много ядене, пиене, чалга и танци, макар да не си падам много по последните три неща и особено чалгата. Какво да се прави, колегите ми са обикновени хора, които не четат Толкин и не играят Ролеви игри, а все нещо трябва да слушат. Все пак си прекарах забавно, но съм доволен, че такъв купон се случва веднъж в живота (щото ако беше повече, трудно щях да издържа на градуса!). Сега пред дипломирането ми предстои само защитата на дипломния проект. Стискайте ми палци и той да мине успешно!
Някой пият от мъка, други от сутринта, а аз защото завърших следването си!
5 коментара:
4estit imen den.
Daje ne znaeh 4e dnes ima6 imen den, pak za tez dvamata sa6to ni6ot ne znaeh.
No dnes za poreden pat dokaza nivoto si s tazi statiika v blog-a ;)
Ai 4astito ;) 6i po4erpi6 ;)
I za vzetite izpiti sa6ot ;)
Blagosloveniq!
Ехх... така е, завършихме... Снощи наистина беше много весело! Сутринта като станах, изпитвах носталгия по всичко. Аз още от вечерта, де. Беше ми едно такова весело-тъжно... Имам много хубави спомени от следването си... Дори мисълта за Бондиков и ставането в 7 без нещо сутринта за лекция по статистика ми беше някак мила... сега с удоволствие бих ставала пак и бих ходила. В онези големите аудитории когато се събирахме трите специалности винаги беше интересно и весело (особено с колеги като Юлиян, Наско и т.н. :) Натъжава ме мисълта, че всичко това вече е зад гърба ми и може би никога вече (след защитата, де)няма да ми се наложи да посетя ФЖМК... Освен ако не го направя умишлено :) Така и мисля да правя -ще минавам понякога оттам и ще си припомням всичко! Добре, че Криси носеше апарат и правихме снимки! Аз май иначе изобщо нямам снимки с колеги. Чакам ги с нетърпение :) И ти също, сигурна съм :)
Да си жив здрав и много щастлив! Нека Силата бъде с теб!
Wonderful and informative web site. I used information from that site its great. » »
Excellent, love it! »
Публикуване на коментар