Филми: Хук

Събуди детето в себе си!

Сега на мода са "Карибски пирати" и понеже куцо и сакато се изпотрепа да пише за филма, аз ще отдам реверанс към един малко по-стар филм, но отново под знака на "Веселия Роджър" и режисиран от гения на киното, самият Стивън Спилбърг!

Когато филмът “Хук” излезе по екраните в България, на българите изобщо не им беше до кино. Това бяха началото на 90те и “преходът към демокрация” кипеше с пълна пара. Хората се редяха на опашки за хляб, олиото беше с купони, щандовете бяха празни, имаше режим на тока, а предаването “Куку” с Камен Воденичаров и Слави Трифонов тепърва ставаше популярно по единствената тогава Българска телевизия. В този неприятен за всички българи момент от Холивуд решиха да екранизират поредната версия върху култовата детска (най-вече за тези деца, които в училище изучават английска литература) книга на Джеймс Матю Бари “Питър Пан”. В настоящия случай обаче главният герой вече е пораснал, пуснал е солидно шкембе, задомил се е и мисли предимно как да изкарва повече кинти – с други думи съвсем е забравил, че някога е бил дете, което е мечтало никога да не порасне...

За тези, които никога не са чували (или не са намерили време да прочетат) историята на момчето Питър Пан от Нийделандия, ето накратко за какво става въпрос: бебето Питър се ражда в едно съвсем нормално английско семейство на едни съвсем нормални английски аристократи, които по един съвсем нормален начин правят планове за неговото съвсем нормално бъдеще на адвокат, прокурор, съдия, или каквато там съвсем нормална кариера се очаква от едно още не проходило дете на прекалено богати и амбициозни родители За зла (или добра?) участ на малкия Питър обаче майка му го изпуска от количката, докато е още бебе и детето остава съвсем само на улицата, където го намира (както става в приказките) добрата фея Менче-Звънче (името и до днес е много спорно!), която го отвежда далеч през океана на митичната земя Нийделандия (това име пък е още по-спорно), където Питър попада на други деца (но кой знае защо всички от тях са само момчета?!), които също съвсем случайно са изтървани от количките си. Нашият герой израства сред тях под грижите на добрата фея, научава се да кукурига, да лети със специален вълшебен прашец, да се гони със сянката си, да замеря с кокосови орехи, както да прави всички онези съвсем нормални неща, които правят децата, ако попаднат сами на изоставен остров, далеч от цивилизацията и откачени родители. На острова децата не са съвсем сами, защото в залива често акостира кораба на капитан Джеймс Хук (от “кука” на английски) – един кръвожаден пират, който има кука, вместо дясна ръка и мрази всички малки деца. Той и неговият екипаж от главорези постоянно влизат в конфликт с бандата на Питър от острова и Хук се е заканил, че един ден собственоръчно ще изкорми малкия хлапак с куката си. Веднъж Питър решава да литне до Лондон (за да шпионира бившето си семейство може би?) и там по неведоми причини се натъква на стаята на едно младо и хубаво момиче на име Уенди Дарлинг, което толкова много му харесва, че той и предлага да дойде с него в Нийделандия (заедно с двамата си по-малки братя Майкъл и Джон). Сега няма да разказвам какво става по-нататък, но само ще кажа, че накрая Питър Пан не се поддава на изкушението да се превърна в мъж на Уенди, побеждава капитан Хук в грандиозен двубой, спасява от смърт добрата фея и завинаги решава да остане дете. Това като че ли е идеята и на самият Джеймс Матю Бари, който с книгата си категорично отказва да превърне героя си във възрастен, но...

Сега обаче да се върнем на филма! Както казах, в книгата Питър Пан остава дете, но за такъв гений като Стивън Спилбърг подобна участ изглежда немислима. Ето защо той развива паралелна история между сюжета на романа, основата на филма и това, което уж се е случило по средата. А именно, Питър Пан продължава да се среща с Уенди (като всеки уважаващ себе си джентълмен в Лондон, Пан влиза през прозореца), но времето минава и Уенди старее все повече и повече за разлика от нашето момче, което си стои все дете и не му пука нито за годините, нито за социалното осигуряване, нито за точките за пенсия и всичко онова, което тревожи хората на възраст. Един ден Пан за кой ли път влиза в стаята на Уенди и вместо нея той вижда дъщеря и, която, разбира се, е по-красива от принцеса и той, естествено, се влюбва в нея. Този път обаче нашият герой вече наистина хлътва здраво и по волята Спилбъргова решава да се откаже от безкрайното детство, за да заживее с това момиче и на свой ред да има деца. И както си му е редът, в един момент Питър Пан забравя кой е, от къде е, какъв е бил и ние го виждаме в една доста неприятна светлина, когато той за пореден път обещава на сина си, че ще дойде да го гледа на бейзболния му мач (ако не знаете, в САЩ всички са луди на тая тема!) и за пореден път не идва, което кара синът му да го намрази и откаже да общува с него. Същото става с дъщеря му, която играе Уенди в училищната пиеса за “Питър Пан” (не е ли забавно?!), на която бащата спретва почти същия номер. Изобщо новият Питър Пан вече отдавна не е дете и предпочита да обръща повече внимание на мобилния си телефон и своите бизнес-партньори, отколкото да се погрижи за някаква близост със семейството си. Както и да е, наближава Коледа и всички заминават за Лондон на гости на вече старата баба Уенди, която като разбира каква ловка акула е станал зет и в работата, която я върши, само успява да възкликне: “Питър, ти си станал пират!”. Обаче за беда (и като на кино) се появява истинският пират в лицето на забравения от миналото капитан Хук, който отвлича децата на Питър Пан и принуждава героят на Робин Уилямс да се върне в Нийделандия, където г-н Питър Банинг ще си припомни кой е той всъщност...

Във визуално отношения филмът е истинска наслада за окото, а сценографията, грима, специалните ефекти са толкова добри, че въобще не се забелязват. Музикалният съпровод към филма отново е поверен на ветерана Джон Уилямс, който всички познаваме и обичаме от “Звездни войни”, “Индиана Джоунс”, Хари Потър” и други големи заглавия. Кастингът е изключително добре подбран и всички ключови роли се изпълняват от емблематични актьори. Освен Робин Уилямс в ролята на порасналия Питър (който и без това се слави из Холивуд като едно пораснало дете!), сред останалите звезди се открояват Дъстин Хофман (тук с перука и капитанска униформа) като злият Хук, Джулия Робъртс като феята Менче-Звънче (тази роля е малко след “Хубава жена”), Боб Хоскинс (един наистина блестящ комедиен актьор) като дясната ръка на Хук – мазния Смий – а ролята на баба Уенди е поверена на ветерана от британската школа Маги Смит, която тогава е била известна предимно с ролята си на началничката на монахините в комедиите “Систър Акт 1, 2” с Упи Голдбърг, но съвсем наскоро се превъплати в строгия професор Макгонъгъл от екранизациите за Хари Потър. Всички останали актьори във филма не са чак толкова известни, но трябва да се отбележи, че всяко едно от децата в лентата (включително и децата на Питър Пан) се държат съвсем естествено и докато ги гледах сам не се усещах как им пригласям след всяко “Суперско!”, изречено с толкова плам и очарование.

И накрая искам да спомена няколко думи за феномена “Питър Пан”, които е имал десетки екранизации не само в Америка, а по целия свят. В България много хора разбраха за този герой от едноименния руски (да, руски!) филм, който преди много години Българска телевизия показа. Още повече, че макар да се водеше “съветски” този филм беше почти толкова добър, колкото “Тримата мускетари” и “Момиченцето от земята”, но наистина се съмнявам, че някой от вас ги помни тези хитови ленти от времето на комунистическия режим, когато всичко по телевизията беше от братската СССР. Иначе на запад тази история е многократно екранизирана било под формата на сериал, филм или анимация. Като казах анимация, не мога да не спомена и прекрасния филм на Уолт Дисни със същото име, който запали много хора по книгата. Вече по-новите екранизации са още по-новият игрален филм “Питър Пан”, в който Хук се играе от актьорът Джейсън Айзъкс, който пък помним все с роли на злодеи като в “Патриотът” с Мел Гибсън, или в “Хари Потър” като зловещият Луциъс Малфой. И не бива да пропускаме и последния филм по темата, но този път разказан от гледна точка на самия писател Джеймс Матю Бари (в ролята е баш пиратът Джони Деп), чието заглавие е “Завръщане в Нийделандия”. За съжаление тази лента в България изобщо не дойде по кината, но който проследи отблизо надпреварата за Оскарите последната година сигурно ще се досети, че филмът беше номиниран в доста категории и дори успя да спечели в някои от тях. Тепърва ще видим дали няма да се появят и други филми за прочутия герой, който не иска да порасне. Може би сте чували, а може би не, но самият Майкъл Джексън е кръстил имението си Нийделандия и обича да се усамотява под сянката на едно голямо дърво, до което има статуя на Питър Пан – единственото момче на този свят, което никога няма да порасне!

Аз също (тайно) се надявам да не раста повече, а вие?!