Книги-игри: Интервю с Майкъл Майндкрайм

Здравейте, приятели!

Досега на този блог бях мил и добър и ви разказвах детски приказки за приспиване. Разни весели и забавни неща за Ролеви и компютърни игри, кино, музика, книги... Е, време е да наруша традицията и да покажа един далеч по-строг, по-"жълт", по-зловещ и по-критикуващ Ян откогато и да е било. Естествено оставам верен на гейминг индустрията и на прицел съм взел не кой да е, а самия Майкъл Майндкрайм. Да, динозавърът на книгите-игри в България, който беше така добър да ми съдейства и отговори на моите въпроси за неговата "скрита" същност. В откровенията му с мен се стигна до там, че в един момент аз самият се уплаших с кого говоря и пред мен застана не хрисимият автор, а "Хлапето", което се завърна за пореден път. Слава богу, накрая си отидох жив, но това, което научих за Майкъл завинаги промени отношението ми към него. Совите не са това, което са, а ако сте си мислили, че животът е поредица от "логически задачи", време е да осъзнаете, че "тъмната страна на земята" е далеч по-силна. За мен беше същинско "изпитание" да открия един "демон", но не в "NBA", а тук пред мен! "Златният" Майкъл и един от „боговете” на книгите-игри се "развихря"!

Ян: Здравей, Майкъл и първото, което искам да ти кажа е, че за мен е чест да гостуваш на блога ми. Ние проведохме един предварителен разговор с теб, но все пак да те питам още веднъж - сигурен ли си, че си готов за това интервю? Наистина ли искаш да разкриеш истинската си същност?

Майкъл: Казвам здравей на теб и на всички мои почитатели, които ще се стълпят на твоя блог, за да се порадват на мъдростите ми. Извади голям късмет, че се съгласих да ти гостувам. Тя, истинската ми същност, не е нещо, което може да бъде разкрито веднъж завинаги. Като всеки интелигентен човек, и аз съм многолик. Но в този разговор ще бъда откровен и със сигурност няма да ти кажа нищо невярно, просто за да се направя на интересен.

Ян: Ок, нека да започнем с нещо по-обичайно, но ми обещай, че няма да отговаряш с едно изречение - преди всичко всички тези определения, които САМ си слагаш (че си работохолик, че би писал още книги-игри, ако ти се плати, че си най-добрият в жанра и т.н.) реално даваш ли си сметка, че е така, или го казваш просто, защото искаш с това да те запомнят като автор?

Майкъл: Макар да осъзнавам, че поне половината от момичетата, които заглеждам, са на половината от моите години, все още ми е рано да мисля с какво искам да бъда запомнен. Не искам да бъда запомнен с това, че сам си слагам определения. Тиражите ми доказват какъв съм бил като автор на книги-игри… както и отзивите на читателите. Можех да бъда и много по-добър, разбира се – аз съм маниак, който няма чувство за баланс, и поради това се захващам с нещо и изгарям в него. Когато се захвана с работа, ставам работохолик. Мога да бъда и лентяй, или геймър. Бих писал книги-игри и без много пари, стига да има добро издателство. За щастие, в този момент от живота си мога да си позволя да правя някои неща за удоволствие, а не за пари. Но не бих писал за някой измекяр, който си мечтае да направи някаква далаверка.

Ян: Аз вярвам, че ти си най-добрият, но нещо ми изглежда много съмнително! Ти проби не с добра литература, а използвайки един куп логически задачи. Дори ти самият казваш, че си автор, а не писател. Все пак обаче фактите показват, че си написал тридесетина книги - нима се срамуваш да се наречеш "писател"?

Майкъл: Срамувам се да се окича с определението «писател», понеже съм написал много малко стойностен литературен текст. Когато завърша роман, в който да няма параграфи, от които да се срамувам, тогава ще се почувствам писател. Но едва ли този ден ще дойде скоро.

Ян: Кариерата ти след купчината книги-игри се разви по съвсем друг път. Казваш, че в книгите-игри вече няма хляб, но аз сега тук пред всички ти гарантирам, че ще ти намеря спонсор и ще ти платя, за да издадеш поредица от най-малко три книги! Ще ги напишеш ли?!

Майкъл: Изискванията ми на този етап са доста високи. Не знам какво разбираш ти под спонсор, но ако става въпрос за тези хиляда лева, които непрекъснато споменавам като хонорар... правя го заради измекярите. Защото като чуят хиляда лева хонорар и казват, че съм луд. И не ми се налага да им търпя глупостите. Но всъщност не ми трябват хиляда лева. И за две-три хиляди няма да се съглася да пиша нещо, което после да излезе в малък тираж, да получи лошо оформление и лошо разпространение. В момента не мога да бъда купен с хилядарки, а българския издател е човек, на когото му се свидят стотачките.

Ян: А какво мислиш за разразилата се дискусия след моето първо интервю с теб на форума за Ролеви игри преди време? Не се ли подразни, че толкова хора се изказаха негативно тогава без дори да те познават и само съдейки по това, което казваш или което претендираш, че си?

Майкъл: Аз съм дразнител, това не е тайна. Освен това много хора имат проблем да поддържат моето темпо и да разбират какво им казвам, а аз нямам желанието да се съобразявам с тях. Това често води до отрицателно отношение към мен, до упреци за арогантност... не ме интересуват особено такива хора. Досега винаги съм намирал общ език с хора, които съм решавал, че са важни за мен, дори в началото да са останали с лошо впечатление от държанието ми. Губят ми се спомените за онази дискусия, но не мисля, че имаше кой знае колко негативни коментари. Сред критиките имаше и някои смислени неща, които ми харесаха. Като цяло добре се получи.

Ян: Така, а сега лека-полека да навлезем в по-дълбоки води: как намираш външния си вид? Мислиш ли, че си страшен?!

Майкъл: Намирам се за нормален. Не съм красавец, не съм и идиот. Не полагам усилия да се поддържам в добра форма и това ми се отразява в няколко излишни килограма на места, където е по-добре да ги няма. Нямаше да е лошо, ако можех да се мотивирам да се бръсна по-често от веднъж седмично. В подбора на облекло също съм небрежен и се случва да съчетая скъпи обувки със захабени дънки и фланелка на Металика, а над тях да сложа сако... просто в този ред са ми попаднали сутринта. Понякога озверявам и тогава хора ми казват, че е страшно да ме гледат. Но това не е вид, който е известен на много хора (за последен път ми се случи на мача Болтън - Ливърпул, когато съдиите закопаха Ливърпул с измислен фал, а специалистът от Диема се възхити на отличното отсъждане и продължи да дрънка глупости). Не полагам усилия да съм страшен, не разполагам и с подходяща физика за подобно внушение.

Ян: А реално страшен ли си? Или по-скоро искаш да са страшни историите ти?

Майкъл: Аз съм депресивен тип и повечето ми истории са страшни, понеже не са розови. Имам критичен поглед, виждам слабости... и нямам слабост към щастлив край. Ако напиша роман, няма да е от онези бодри и жизнеутвърждаващи произведения. Не мисля, че има разлика между това какъв съм аз и какви произведения ме влече да създавам.

Ян: "Правете любов, а не война" са казали, а ти какво правиш? Изобщо в една от двете крайности ли си?!

Майкъл: За съжаление, не съм имал истинска любов, нито съм водил истинска война от години. В това отношение може би си пропилявам живота, но някои неща не стават насила. Бих казал, че и двете крайности си заслужават да ги преживее човек. Да уточня, че под «правене на любов» не разбирам секс. Също така, не искам да преживявам война, в която браня София от башибозука или пък нападам Иран заради петролните му кладенци.

Ян: Стана дума за "любов", какви жени харесваш? Каква трябва да бъде една жена, за да я наречеш "твой тип"?

Майкъл: Виж, аз съм на 35 и досега не съм имал сериозна приятелка за дълго време. По една или друга причина, главно поради някои особености на моя характер, бързо разбираме, че няма да се получи. От моя страна причините са работа, спорт, игри, хазарт, безкомпромисност към премълчаване на истината или към лъжа. И като всеки мъж, харесвам жени, които ме възбуждат. Ако не са умни и ако нямат чувство за хумор, което не само да им помага да се смеят на шегите ми, но и да участват наравно с мен в забавата, просто не се получава за повече от няколко излизания. Не съм бройкаджия, не изпитвам и желание да изчукам всяка жена, която ми хареса на пръв поглед. Ако не ми е приятно с жената, губя и сексуално желание към нея. Иза да не остават читателите с погрешно впечатление за мен, да добавя, че не съм неотразим сваляч, нито съм кой знае какъв чаровник. Така че има случаи, в които нищо не се получава, защото жената просто не иска да отделя от времето си за мен.

Ян: А по малки момченца падаш ли си? Всъщност май не трябваше да задавам този въпрос, но все пак настоявам да ми отговориш!

Майкъл: Винаги съм си падал по малки момченца... и по малки момиченца. Все още не съм толкова извратен, че да не си падам по тях. Харесвам възрастта между 9 и 13 години.

Ян: Все пак ти самият си "момче", така че това предполага и следващия ми въпрос: имал ли си или би ли имал "обратна" връзка с мъж? Изобщо какво мислиш за тази друга "страна" на нещата?

Майкъл: Имам два опита с хомосексуалисти. И двата са негативни. Така че... не, не ги мразя, но определено следващият човек с обратни наклонности, който ми се изпречи на пътя, трябва да се потруди, за да промени лошото ми мнение за цялата група.

Ян: Виж това е интересно, я разкажи по-подробно?

Майкъл: Първия път бях студент. Връщах се вечерта от едно гадже, вървях си към нас и бях тъжен, понеже Фреди Меркюри беше умрял в същия ден. И се появи един тип, заговори ме, стана дума за Фреди. Той ми предложи да ходим в тях да послушаме Фреди. Аз си имах целия Фреди вкъщи. Но той добави и бутилка джин, а моето барче и моя джоб бяха празни, докато в душата ми също беше празно и тъжно, и имах нужда да пийна. Затова се съгласих. Отидох в тях. Имаше един кирлив запис на Куин и нито следа от джин. Вместо това ми предложи да си ударим по една «лизачка», понеже условията били идеални – дискретност, интелигентни, млади мъже... Тръгнах си веднага. Не че ме е било срам да пробвам, просто нямах желание да правя такова нещо с мъж. Както никога не съм имал желание да уринирам върху жена, за да видя дали няма да изпитам удоволствие от това, примерно.

Ян: А втория път?

Майкъл: Вторият път човекът кандидатстваше за работа. Цяла събота имах наредени интервюта през два часа и неговото беше първо, от 9 сутринта. Работих до 4 и нещо в петък, после заспах към 5 и в 8 се изстрелях обратно към офиса. А педалът не дойде, нито се обади да отложи интервюто. Просто потъна. После разбрах, че му дали малко по-висока заплата и решил да не напуска старата си работа. Ама е помиярско да не се обадиш... не че хетеросексуалните мъже винаги се обаждат. Просто още един хомосексуалист и още един лош опит.

Ян: Да се върнем на твоя "имидж" на автор на книги-игри - към кои от всички други автори си таял най-омразни чувства, но не ми казвай, че не мразиш никой, за да не ти напомням какво нещо против тях изписа в една от книжките за Шангри?

Майкъл: Мразя посредствеността, безхаберието, нежеланието да се работи сериозно, желанието да се постигат резултати без да се вложи труд, неумението да се вслушваш в критика... Сега ако трябва да посоча някой, който ме дразни днес, това е Боби-Блонд. Жалко е, че подобен човек се подвизава като преводач, ужасен е. Престъпление е, че някой му е дал превода на Властелина, това е кощунство. Попаднах и на неговия превод на «Брокерът» на Гришам, но там и самият Гришам е зле. Боби също е зле. Стилът му на писане е ужасен, а статиите му за различни списания са безумни. Да уточня, че не му следя развитието под лупа, просто той е хиперактивен. Но нямам нищо против да се изявява като драскач, само да не ми се налага да чета преводите му. Не мога да чета на английски и затова напоследък изпитвам ужас от факта, че някой ден някой мой любим автор ще бъде поверен за превод на Блонд и тогава аз просто няма да мога да прочета тази книга.

Ян: Всъщност спомни ли си какво писа в онази твоя книга навремето?

Майкъл: Едно време в Шангри изписах много, но не съм си позволявал лични нападки, пишех за проблеми в творчеството на звездите. Самите автори ме нервираха с това, че се продаваха за жълти стотинки и това ме удряше по джоба. И все пак ако има някой за уважение, това е Любо Николов, макар че и там отношението ми е повлияно главно от великолепните му преводи. Все пак човекът беше постигнал ако не съвършенство, то поне високо ниво в една област и колкото и несериозно да гледаше на игрите, не си позволяваше да пуска ужасни неща.

Ян: Реално ти искаше цялата аудитория само за теб и дори самият ти си казвал, че си готов да "убиваш" за читатели! Някой наистина пострада ли след тази закана или всичко си остана само на думи?

Майкъл: Е, никога не ми е хрумвало, че ако пусна един откос по Любо Николов в някоя тъмна уличка, директно ще наследя читателската му аудитория. Убивах главно себе си – жертвах неща в името на това да постигна по-добро качество. Никога не съм отправял физически заплахи към никого, не ми е в характера, нито пък смятам, че така се решават проблеми.

Ян: Ок, сигурно много се чудят след всички онези неща, заради които забраниха последната книга за Хлапето - че там, за да успееш трябва да се дрогираш, да пиеш, ходиш по курви и т.н. В истинския ти живот всички тези неща правил ли си ги?

Майкъл: Не съм опитвал наркотици, не ми е било нужно. Виждал съм резултата и не ми е харесвало. А колкото до тревата и изобщо леката дрога... казват, че е добро, но на мен повече ми харесва хубавата музика. Освен това не съм плащал на проститутка, за да спи с мен. Понякога съм харесвал курви, но в това няма нищо лошо, ако не изневеряваш. За мен курва е жена, която обича да прави секс и го прави с повече от един мъж, без да изпитва сериозни чувства към любовниците си, но задължително изпитвайки удоволствие от секса. Винаги ми е правело лошо впечатление в хората да не правят разлика между проститутка, куртизанка, курва... А колкото до алкохола – не прекалявам. Два или три пъти съм изпивал един литър ракия, после съм бил зле ден-два и това е. Не бих искал да го повтарям. За момента предпочитам коняк, обикновено до 200 грама дневно. Е, има и лоши дни, когато още сутринта искам 100 грама, но дори тогава до вечерта не ги правя повече от 500, а за един мъж да изпие 500 грама коняк за десетина часа не е кой знае какво.

Ян: Като стана дума за деца, какво хлапе си бил? Биел ли си се в училище или беше "първия до катедрата в дясно"?

Майкъл: До седми клас бях скромен отличник. После отидох в Софийската Математическа Гимназия и се превърнах в посредствен ученик за тамошните стандарти. Никога не съм бил хулиган, не съм си падал да дружа с хулиганите, нито да участвам в побоищата. Бях умно, чувствително момче, което обичаше да чете, да играе шах и футбол и да няма проблеми с уроците и с учителите.

Ян: А биел ли си се на мачовете, по които ходиш? Чупил ли си пейки в агитката на Левски, на които знам, че си фен (вижте снимката!)?

Майкъл: Веднъж се бих с около 60 чорбари, които ме спипаха в един тролей. Бях със син шал, пък и някои от тях ме познаваха, понеже по волейболни и баскетболни мачове залите са малки и си виждаме лицата. Успях да наритам няколко от тях и да се измъкна от тролея, което си беше геройство и късмет. Разбира се, отнесох една камара шутове и аз. Иначе по провинцията съм се бил понякога, понеже просто няма как – изскачат отнякъде мъжаги, хвърлят камъни и се нахвърлят с тояги или пестници... Не ми е било любимо занимание, не съм го търсил нарочно. Веднъж ми се наложи да троша седалки, понеже полицаите нахлуваха отдолу и ние трябваше да се защитаваме, а за целта нямаше кой знае какви средства освен седалките. Мразя такива случки, не съм войнствен човек. Ако трябва да се бия, бия се. Но гледам да не се набутвам в такива ситуации.

Ян: Спомена тролеи и се сетих нещо за протокола - ако и когато се возиш в Градски транспорт, дупчиш ли чинно билет?

Майкъл: Минах през периоди на мизерия и тогава предпочитах да си купувам книги, вместо да дупча билет. Правех скандали с контрольорите. За последните 20 месеца съм се качвал точно 3 пъти в градски транспорт в София и винаги си дупча билет.

Ян: Какво не би направил за нищо на света? А какво би направил за пари? А за много пари!?

Майкъл: Не знам, това с крайните изявления не го обичам. Мисля, че не бих изневерил, не бих наранил нарочно дете, не бих предал приятел... надявам се да не се лъжа. За много пари бих измамил институция като банка или някаква корпорация. Сериозно!

Ян: А колко порно филма си гледал или вече е прекалено лично? На колко години ти беше първия, ако отговориш положително?

Майкъл: Аз съм на 35. По моето тийнейджърско време за жените нямаше днешните дамски превръзки и сега установявам, че младите жени не могат да го повярват. Сякаш си мислят, че дамските превръзки са били измислени някъде по времето на хан Крум или най-късно в Златния Век на Симеон. И някъде там са се появили и клетъчните телефони. Та тогава нямаше и порноканали. Бях на 13 или 14 години, когато един приятел домъкна порносписание на баща си, беше някакъв шок. Гледахме го 5 минути, после го обсъждахме 5 месеца. После станах на 25 и тъкмо си прокарах кабелна, когато дойде идеята за един проект за порнофилм. Приех го сериозно и за един месец изгледах към 50 филма. Не ми бяха особено интересни. Проектът се провали, така че нямаше смисъл да продължа да се занимавам с порно.

Ян: А правеше ли нещо, докато гледаше или само гледаше?

Майкъл: Винаги съм смятал, че маструбирането с въображение е по-добро от гледането на някакви скалъпени сценки. Вярвам, че има и качествено порно, но нямам време да търся, а и не виждам защо бих имал нужда от него. Пак да кажа, при нужда е по-добре да прибегнеш до въображението си. Иначе аз имам проблем с главоболието и в последния месец изгледах два порнофилма, понеже един познат ми каза, че ако не маструбираш, а просто се наслаждаваш кротко на порното, може да ти мине главоболието. Хареса ми като идея, понеже е по-добре да гледам един час порно, отколкото да пия хапчета. Но пробвах два пъти и не ми подейства, така че няма скоро да се завърна към порното.

Ян: И накрая последен въпрос: беше ли честен и искрен в отговорите си по-горе?

Майкъл: Не, разбира се. Лъгах като циганин, но толкова умело, че никакви засечки за коректност на отговорите не биха могли да ме разкрият. Мисли му, ако промениш нещо, което съм казал!

Бележка на Ян: Разбира се, побутнах тук-там отговорите, но като цяло по-скоро съкращавах, отколкото видоизменях. Надявам се, че Майкъл ще ми прости някоя и друга волност, а за вас се надявам, че сте изкарали приятно. До четене и идвайте по-често тук!