Causa Fantasia

Yann Gamgee, Eric, Svetlio & Nusha :)

2012-02-04T23:42:00.001+02:00

Mindcrime

2011-09-04T21:04:00.000+03:00

pole

2011-08-23T22:27:00.002+03:00

книги-игри на Ангел Кънчев

2011-08-23T22:18:00.001+03:00

ON! FESTIVAL - Книги-Игри

2011-08-18T00:57:00.003+03:00

Схеми на Кървав меч

2011-08-03T14:15:00.003+03:00

В лабиринта на... книгите-игри

2011-07-03T14:51:00.002+03:00

За спомен от клуба за игри

2011-06-28T21:23:00.002+03:00

Откриване на новия магазин за Книги-игри :-)

2011-06-28T15:27:00.014+03:00

Паладиум Геймс

2011-06-24T17:47:00.000+03:00

Димитър Стоянов - Димо

2011-06-09T18:12:00.002+03:00

Печат

2011-06-08T22:11:00.001+03:00

А вие виждате ли това?!

2011-06-05T21:49:00.002+03:00

PC Mania

2011-05-22T23:16:00.002+03:00

Документален филм за Книгите-игри в България

2011-05-20T20:25:00.001+03:00

Чавдар Ликов в Разград

2011-05-09T21:17:00.004+03:00

Снимки от Джордж М. Джордж

2011-05-03T23:23:00.004+03:00

Още снимки от Книгите-игри в НДК

2011-05-02T22:22:00.047+03:00

Снимки от НДК

2011-04-30T00:16:00.015+03:00

Книги-игри

2011-04-24T17:04:00.002+03:00

Амазон

2011-04-24T02:21:00.002+03:00

Алтернативен плакат за книгите-игри

2011-04-22T00:24:00.002+03:00

Флаяр за НДК

2011-04-21T22:55:00.002+03:00

Панаир за игри

2011-04-21T18:03:00.002+03:00

Реклама за нова книга-игра

2011-04-02T14:18:00.002+03:00

Триене във форум

2011-03-31T02:11:00.002+03:00

hehe

2011-03-16T02:17:00.002+02:00

zamyk

2011-03-09T18:26:00.004+02:00

Още за форума

2011-02-10T00:03:00.003+02:00

За форума

2011-02-09T17:39:00.002+02:00

Първи Официален Турнир по Magic в клуба

2011-02-02T17:41:00.002+02:00

Здравейте, приятели на клуб за Ролеви игри "Аркозия" в град Разград!

С огромно удоволствие искам да Ви съобщя, че тази събота на 5 февруари 2011 година от 10:30 до 17:30 часа в Центъра за Ученическо Техническо и Научно Творчество ще се проведе Първият Официален турнир по картите Magic: The Gathering! Поканени са всички стари и нови членове на клуба. Турнирът ще се проведе с професионални съдии и организатори от София. Заповядайте тогава, за да изживеем всички заедно магията на картите! Клуб "Аркозия" Ви очаква с награди и поощрения за участниците!

Банер RPGbg

2011-01-31T02:54:00.002+02:00

D&D e-Tools - Продава се!

2010-10-11T22:34:00.003+03:00

За контакти: yann@rpgbg.net

Любопитна сцена от "Индиана Джоунс"

2009-11-17T01:44:00.006+02:00

С тази сцена абсолютно нищо не намеквам - изгледай я, и ще разбереш защо ми се струва любопитна! Снощи, след нашия разговор, специално си играх да я издиря - нещо в нея ми изглеждаше много познато. Аз лично се забавлявам яко! :-)

А ето и сценария за по-ясното разбиране на клипа:

ТЯ
Такъв добър човек.
Защо не ми станеш дворцов слуга?

ТОЙ
С бижутата ли си лягате, принцесо?

ТЯ
Да.

ТЯ
И само с тях. Шокиран ли си?

ТОЙ
Нищо не може да ме шокира,
аз съм учен.

ТЯ и ТОЙ
- Значи правиш научни изследвания?
- Непрекъснато.

ТЯ
Какво изследване
би провел върху мен?

ТОЙ И ТЯ
- На нощните ти занимания.
- Какъв крем за лице използвам?

ТЯ и ТОЙ
- В какво положение спя?
- Навици при съвкупление.

ТЯ и ТОЙ
- Любовни ритуали?
- Примитивни сексуални практики.

ТЯ и ТОЙ
- По които си специалист?
- Години практически занимания.

ТЯ
Не се сърдя, че се държиш така с мен.
Аз не съм лесна.

ТОЙ и ТЯ
- Виждал съм и по-лоши.
- Но по-добра няма да намериш.

ТОЙ
Не съм сигурен.

ТОЙ
Като учен не обичам прибързаните
заключения. Ще ти кажа на сутринта.

ТЯ
Ах ти, надута маймуна.
Няма да ти се дам така лесно.

ТОЙ
И аз не съм лесен.

ТЯ
Свикнала си да става все на твоето.

ТЯ
А ти си прекалено горд да признаеш,
че си луд по мен, д-р Джоунс!

ТОЙ
Ако ме искаш, знаеш къде съм.

ТЯ
Ще се върнеш след 5 минути.

ТОЙ и ТЯ
- След 5 минути ще съм заспал.
- Пет. И двамата го знаем.

"Не се вкарвай в някакви филми, братле!" - цитат от реклама на вафли, хехе ;-)))

Брейкъри в Разград

2009-09-22T14:32:00.000+03:00

Изминали са колко години от създаването на Уайт ийгълс крю? Какво научихте за това време, деца? Танците промениха ли ви с нещо?

Как реагират хората по улиците като ви видят? Все още изпадат ли в паника, че можете да паднете и да се ударите?

Как се развивате като личности, докато ви минава времето в танцуване? С какво смятате да се занимавате, щом порастете? Ще продължите ли да играете и след като ви приемат за студенти?

Какво ще пожелаете на всички млади читатели на Екип 7, които може би ще решат да потанцуват и те някой ден след като прочетат за вашите подвизи във вестника?

Злободневно: 8ми Декември и студентския празник

2006-12-10T14:41:00.000+02:00

Здравейте, студенти и всички бъдещи и минали такива!

Изтрезнях!

Бога ми най-после се чувствам свеж и наточен като краставичка и солинген.

В петък беше 8ми Декември и аз като един почти редовен студент, който уж се е дипломирал, но все още не си е получил дипломата, порядъчно го отразих и се натрясках както подобава на един примерен гражданин на нашето модерно и капиталистическо общество.

Прочетох какво съм написал по-горе и ми се чини, че съм още далеч от изтрезняването.

Така че ще спра дотук и просто ще пожелая на всички студенти (включително и на тези, които се чувстват такива) успешна първа, втора, трета, последна сесия и ги призовавам да наблегнат както трябва на учението, за да не стане после като в онзи стар лаф: "Абе като се знам аз какъв съм инженер (PR, журналист, писател или гейм дизайнер - все едно), направо ме е страх да отида на доктор"!

И учете, за да не ви се налага да работите както са казали старите хора!

ПС: Изкарах два купона един след друг в една и съща вечер, с две различни компании. Прилагам малка снимка от първото запиване, където все още си спомням разни неща, които след това вече ми убягват (Фото: гаджето на Магиян, която ми е колежка в Софийския и се казва Ника, но сега като се замисля Владо Славов също в момента следва там!)...

Медии: вест. Гледища - гр. Разград

2006-11-18T00:36:00.000+02:00

Здравейте, ученици!

Едно време (беше бая отдавна) и аз като вас ходих на даскало. Не се оплаквам, че ми беше много гадно, нито пък не казвам, че тогава нямах време за себе си. Напротив, точно като ученик винаги съм имал интересни преживявания, не си спомням да съм чел кой знае колко, но за сметка на това винаги попадах в правилните училища, в правилните компании и на правилните места в междучасията. С други думи хич не съм скучал и ако сега ме питат къде бих прекарал ученическите си години, ако мога да се върна назад във времето, ще кажа - ми в училище, втория етаж, стаята до директора, чина до прозореца и аз, пред черната дъска. Където се потя, нервно бърша с гъбата и хъмкам едва, едва. И винаги изкарвам най-малко 5! Ех, славно време си беше наистина!

Както и да е, сега малко по-сериозно. Тази сутрин (когато пиша това вече е късна вечер) в регионалния областен вестник на Разград (града, в който съм израснал) беше публикувана цяла страница спомени на бивши възпитаници от училището, в което аз самият съм завършил средното си образование - Гимназия с преподаване на чужди езици (ГПЧЕ) "Екзарх Йосиф". Въпросната гимназия всъщност чества своята 15 годишнина и за мен беше огромна гордост да споделя скромния си опит на сегашните и ученици. За голямо мое съжаление не успях да присъствам на церемонията във връзка с празника (защото трябваше да се върна в Разград, а работата ме задържа в София), но мисля, че със статията си съм казал достатъчно и без лично да бъда там. Радвам се, че вече няколко приятели от родния ми град се обадиха, за да ми честитят написаното, а лично баща ми сканира текста, за да го видите и вие. Приятно четене и учете, докато е време!

И ако някой ви каже, че училището е загуба на време - кажете му, че самият той е истински прахосник: дамЯн

ПС: Напоследък все по-малко време ми остава, за да водя нормално блога си. Вярвам, че след като прочетете статията, ще си дадете сметка защо се получава така...

Сайтове: E. R. A.

2006-11-03T01:03:00.000+02:00

Здравейте, геймъри!

Опитвайки се да внеса малко корпоративен имидж в блога си, ще ви кажа, че тъкмо се връщам от яко фирмено парти в офиса на Masthead - студиото за компютърни игри, в което работя вече повече от половин година. Поводът за коктейла не беше никак случаен, днес беше официалното откриване на сайта и форума към играта Earth Rises Again, върху която екипа ни работи от доста време. За всички, които се интересуват с какво си губя времето... и евентуално от какво печеля, съм дал следния линк, който ще разкрие повече:

www.igrai-era.com

Тъй като съм подписал договор за неиздаване на информацията по играта (и нейния свят), с която служебно разполагам, този път няма да кажа нищо повече. Просто вижте сайта и да живеят MMORPGs, за които ако все пак поне нещо сте чували, значи все още има надежда да се засечем във влака. Същият влак, който води напред към бъдещето на игрите!

Айде и не очаквайте аз да ви купувам билет обаче!

ПС: Тук е моментът да споделя, че имам не малко участие в горния сайт, но все пак, ако имате някакви забележки или похвали, по-добре ги изкажете на форума на Е.Р.А.! :-)

Книги-игри: Интервю с Майкъл Майндкрайм

2006-10-05T21:12:00.000+03:00

Здравейте, приятели!

Досега на този блог бях мил и добър и ви разказвах детски приказки за приспиване. Разни весели и забавни неща за Ролеви и компютърни игри, кино, музика, книги... Е, време е да наруша традицията и да покажа един далеч по-строг, по-"жълт", по-зловещ и по-критикуващ Ян откогато и да е било. Естествено оставам верен на гейминг индустрията и на прицел съм взел не кой да е, а самия Майкъл Майндкрайм. Да, динозавърът на книгите-игри в България, който беше така добър да ми съдейства и отговори на моите въпроси за неговата "скрита" същност. В откровенията му с мен се стигна до там, че в един момент аз самият се уплаших с кого говоря и пред мен застана не хрисимият автор, а "Хлапето", което се завърна за пореден път. Слава богу, накрая си отидох жив, но това, което научих за Майкъл завинаги промени отношението ми към него. Совите не са това, което са, а ако сте си мислили, че животът е поредица от "логически задачи", време е да осъзнаете, че "тъмната страна на земята" е далеч по-силна. За мен беше същинско "изпитание" да открия един "демон", но не в "NBA", а тук пред мен! "Златният" Майкъл и един от „боговете” на книгите-игри се "развихря"!

Ян: Здравей, Майкъл и първото, което искам да ти кажа е, че за мен е чест да гостуваш на блога ми. Ние проведохме един предварителен разговор с теб, но все пак да те питам още веднъж - сигурен ли си, че си готов за това интервю? Наистина ли искаш да разкриеш истинската си същност?

Майкъл: Казвам здравей на теб и на всички мои почитатели, които ще се стълпят на твоя блог, за да се порадват на мъдростите ми. Извади голям късмет, че се съгласих да ти гостувам. Тя, истинската ми същност, не е нещо, което може да бъде разкрито веднъж завинаги. Като всеки интелигентен човек, и аз съм многолик. Но в този разговор ще бъда откровен и със сигурност няма да ти кажа нищо невярно, просто за да се направя на интересен.

Ян: Ок, нека да започнем с нещо по-обичайно, но ми обещай, че няма да отговаряш с едно изречение - преди всичко всички тези определения, които САМ си слагаш (че си работохолик, че би писал още книги-игри, ако ти се плати, че си най-добрият в жанра и т.н.) реално даваш ли си сметка, че е така, или го казваш просто, защото искаш с това да те запомнят като автор?

Майкъл: Макар да осъзнавам, че поне половината от момичетата, които заглеждам, са на половината от моите години, все още ми е рано да мисля с какво искам да бъда запомнен. Не искам да бъда запомнен с това, че сам си слагам определения. Тиражите ми доказват какъв съм бил като автор на книги-игри… както и отзивите на читателите. Можех да бъда и много по-добър, разбира се – аз съм маниак, който няма чувство за баланс, и поради това се захващам с нещо и изгарям в него. Когато се захвана с работа, ставам работохолик. Мога да бъда и лентяй, или геймър. Бих писал книги-игри и без много пари, стига да има добро издателство. За щастие, в този момент от живота си мога да си позволя да правя някои неща за удоволствие, а не за пари. Но не бих писал за някой измекяр, който си мечтае да направи някаква далаверка.

Ян: Аз вярвам, че ти си най-добрият, но нещо ми изглежда много съмнително! Ти проби не с добра литература, а използвайки един куп логически задачи. Дори ти самият казваш, че си автор, а не писател. Все пак обаче фактите показват, че си написал тридесетина книги - нима се срамуваш да се наречеш "писател"?

Майкъл: Срамувам се да се окича с определението «писател», понеже съм написал много малко стойностен литературен текст. Когато завърша роман, в който да няма параграфи, от които да се срамувам, тогава ще се почувствам писател. Но едва ли този ден ще дойде скоро.

Ян: Кариерата ти след купчината книги-игри се разви по съвсем друг път. Казваш, че в книгите-игри вече няма хляб, но аз сега тук пред всички ти гарантирам, че ще ти намеря спонсор и ще ти платя, за да издадеш поредица от най-малко три книги! Ще ги напишеш ли?!

Майкъл: Изискванията ми на този етап са доста високи. Не знам какво разбираш ти под спонсор, но ако става въпрос за тези хиляда лева, които непрекъснато споменавам като хонорар... правя го заради измекярите. Защото като чуят хиляда лева хонорар и казват, че съм луд. И не ми се налага да им търпя глупостите. Но всъщност не ми трябват хиляда лева. И за две-три хиляди няма да се съглася да пиша нещо, което после да излезе в малък тираж, да получи лошо оформление и лошо разпространение. В момента не мога да бъда купен с хилядарки, а българския издател е човек, на когото му се свидят стотачките.

Ян: А какво мислиш за разразилата се дискусия след моето първо интервю с теб на форума за Ролеви игри преди време? Не се ли подразни, че толкова хора се изказаха негативно тогава без дори да те познават и само съдейки по това, което казваш или което претендираш, че си?

Майкъл: Аз съм дразнител, това не е тайна. Освен това много хора имат проблем да поддържат моето темпо и да разбират какво им казвам, а аз нямам желанието да се съобразявам с тях. Това често води до отрицателно отношение към мен, до упреци за арогантност... не ме интересуват особено такива хора. Досега винаги съм намирал общ език с хора, които съм решавал, че са важни за мен, дори в началото да са останали с лошо впечатление от държанието ми. Губят ми се спомените за онази дискусия, но не мисля, че имаше кой знае колко негативни коментари. Сред критиките имаше и някои смислени неща, които ми харесаха. Като цяло добре се получи.

Ян: Така, а сега лека-полека да навлезем в по-дълбоки води: как намираш външния си вид? Мислиш ли, че си страшен?!

Майкъл: Намирам се за нормален. Не съм красавец, не съм и идиот. Не полагам усилия да се поддържам в добра форма и това ми се отразява в няколко излишни килограма на места, където е по-добре да ги няма. Нямаше да е лошо, ако можех да се мотивирам да се бръсна по-често от веднъж седмично. В подбора на облекло също съм небрежен и се случва да съчетая скъпи обувки със захабени дънки и фланелка на Металика, а над тях да сложа сако... просто в този ред са ми попаднали сутринта. Понякога озверявам и тогава хора ми казват, че е страшно да ме гледат. Но това не е вид, който е известен на много хора (за последен път ми се случи на мача Болтън - Ливърпул, когато съдиите закопаха Ливърпул с измислен фал, а специалистът от Диема се възхити на отличното отсъждане и продължи да дрънка глупости). Не полагам усилия да съм страшен, не разполагам и с подходяща физика за подобно внушение.

Ян: А реално страшен ли си? Или по-скоро искаш да са страшни историите ти?

Майкъл: Аз съм депресивен тип и повечето ми истории са страшни, понеже не са розови. Имам критичен поглед, виждам слабости... и нямам слабост към щастлив край. Ако напиша роман, няма да е от онези бодри и жизнеутвърждаващи произведения. Не мисля, че има разлика между това какъв съм аз и какви произведения ме влече да създавам.

Ян: "Правете любов, а не война" са казали, а ти какво правиш? Изобщо в една от двете крайности ли си?!

Майкъл: За съжаление, не съм имал истинска любов, нито съм водил истинска война от години. В това отношение може би си пропилявам живота, но някои неща не стават насила. Бих казал, че и двете крайности си заслужават да ги преживее човек. Да уточня, че под «правене на любов» не разбирам секс. Също така, не искам да преживявам война, в която браня София от башибозука или пък нападам Иран заради петролните му кладенци.

Ян: Стана дума за "любов", какви жени харесваш? Каква трябва да бъде една жена, за да я наречеш "твой тип"?

Майкъл: Виж, аз съм на 35 и досега не съм имал сериозна приятелка за дълго време. По една или друга причина, главно поради някои особености на моя характер, бързо разбираме, че няма да се получи. От моя страна причините са работа, спорт, игри, хазарт, безкомпромисност към премълчаване на истината или към лъжа. И като всеки мъж, харесвам жени, които ме възбуждат. Ако не са умни и ако нямат чувство за хумор, което не само да им помага да се смеят на шегите ми, но и да участват наравно с мен в забавата, просто не се получава за повече от няколко излизания. Не съм бройкаджия, не изпитвам и желание да изчукам всяка жена, която ми хареса на пръв поглед. Ако не ми е приятно с жената, губя и сексуално желание към нея. Иза да не остават читателите с погрешно впечатление за мен, да добавя, че не съм неотразим сваляч, нито съм кой знае какъв чаровник. Така че има случаи, в които нищо не се получава, защото жената просто не иска да отделя от времето си за мен.

Ян: А по малки момченца падаш ли си? Всъщност май не трябваше да задавам този въпрос, но все пак настоявам да ми отговориш!

Майкъл: Винаги съм си падал по малки момченца... и по малки момиченца. Все още не съм толкова извратен, че да не си падам по тях. Харесвам възрастта между 9 и 13 години.

Ян: Все пак ти самият си "момче", така че това предполага и следващия ми въпрос: имал ли си или би ли имал "обратна" връзка с мъж? Изобщо какво мислиш за тази друга "страна" на нещата?

Майкъл: Имам два опита с хомосексуалисти. И двата са негативни. Така че... не, не ги мразя, но определено следващият човек с обратни наклонности, който ми се изпречи на пътя, трябва да се потруди, за да промени лошото ми мнение за цялата група.

Ян: Виж това е интересно, я разкажи по-подробно?

Майкъл: Първия път бях студент. Връщах се вечерта от едно гадже, вървях си към нас и бях тъжен, понеже Фреди Меркюри беше умрял в същия ден. И се появи един тип, заговори ме, стана дума за Фреди. Той ми предложи да ходим в тях да послушаме Фреди. Аз си имах целия Фреди вкъщи. Но той добави и бутилка джин, а моето барче и моя джоб бяха празни, докато в душата ми също беше празно и тъжно, и имах нужда да пийна. Затова се съгласих. Отидох в тях. Имаше един кирлив запис на Куин и нито следа от джин. Вместо това ми предложи да си ударим по една «лизачка», понеже условията били идеални – дискретност, интелигентни, млади мъже... Тръгнах си веднага. Не че ме е било срам да пробвам, просто нямах желание да правя такова нещо с мъж. Както никога не съм имал желание да уринирам върху жена, за да видя дали няма да изпитам удоволствие от това, примерно.

Ян: А втория път?

Майкъл: Вторият път човекът кандидатстваше за работа. Цяла събота имах наредени интервюта през два часа и неговото беше първо, от 9 сутринта. Работих до 4 и нещо в петък, после заспах към 5 и в 8 се изстрелях обратно към офиса. А педалът не дойде, нито се обади да отложи интервюто. Просто потъна. После разбрах, че му дали малко по-висока заплата и решил да не напуска старата си работа. Ама е помиярско да не се обадиш... не че хетеросексуалните мъже винаги се обаждат. Просто още един хомосексуалист и още един лош опит.

Ян: Да се върнем на твоя "имидж" на автор на книги-игри - към кои от всички други автори си таял най-омразни чувства, но не ми казвай, че не мразиш никой, за да не ти напомням какво нещо против тях изписа в една от книжките за Шангри?

Майкъл: Мразя посредствеността, безхаберието, нежеланието да се работи сериозно, желанието да се постигат резултати без да се вложи труд, неумението да се вслушваш в критика... Сега ако трябва да посоча някой, който ме дразни днес, това е Боби-Блонд. Жалко е, че подобен човек се подвизава като преводач, ужасен е. Престъпление е, че някой му е дал превода на Властелина, това е кощунство. Попаднах и на неговия превод на «Брокерът» на Гришам, но там и самият Гришам е зле. Боби също е зле. Стилът му на писане е ужасен, а статиите му за различни списания са безумни. Да уточня, че не му следя развитието под лупа, просто той е хиперактивен. Но нямам нищо против да се изявява като драскач, само да не ми се налага да чета преводите му. Не мога да чета на английски и затова напоследък изпитвам ужас от факта, че някой ден някой мой любим автор ще бъде поверен за превод на Блонд и тогава аз просто няма да мога да прочета тази книга.

Ян: Всъщност спомни ли си какво писа в онази твоя книга навремето?

Майкъл: Едно време в Шангри изписах много, но не съм си позволявал лични нападки, пишех за проблеми в творчеството на звездите. Самите автори ме нервираха с това, че се продаваха за жълти стотинки и това ме удряше по джоба. И все пак ако има някой за уважение, това е Любо Николов, макар че и там отношението ми е повлияно главно от великолепните му преводи. Все пак човекът беше постигнал ако не съвършенство, то поне високо ниво в една област и колкото и несериозно да гледаше на игрите, не си позволяваше да пуска ужасни неща.

Ян: Реално ти искаше цялата аудитория само за теб и дори самият ти си казвал, че си готов да "убиваш" за читатели! Някой наистина пострада ли след тази закана или всичко си остана само на думи?

Майкъл: Е, никога не ми е хрумвало, че ако пусна един откос по Любо Николов в някоя тъмна уличка, директно ще наследя читателската му аудитория. Убивах главно себе си – жертвах неща в името на това да постигна по-добро качество. Никога не съм отправял физически заплахи към никого, не ми е в характера, нито пък смятам, че така се решават проблеми.

Ян: Ок, сигурно много се чудят след всички онези неща, заради които забраниха последната книга за Хлапето - че там, за да успееш трябва да се дрогираш, да пиеш, ходиш по курви и т.н. В истинския ти живот всички тези неща правил ли си ги?

Майкъл: Не съм опитвал наркотици, не ми е било нужно. Виждал съм резултата и не ми е харесвало. А колкото до тревата и изобщо леката дрога... казват, че е добро, но на мен повече ми харесва хубавата музика. Освен това не съм плащал на проститутка, за да спи с мен. Понякога съм харесвал курви, но в това няма нищо лошо, ако не изневеряваш. За мен курва е жена, която обича да прави секс и го прави с повече от един мъж, без да изпитва сериозни чувства към любовниците си, но задължително изпитвайки удоволствие от секса. Винаги ми е правело лошо впечатление в хората да не правят разлика между проститутка, куртизанка, курва... А колкото до алкохола – не прекалявам. Два или три пъти съм изпивал един литър ракия, после съм бил зле ден-два и това е. Не бих искал да го повтарям. За момента предпочитам коняк, обикновено до 200 грама дневно. Е, има и лоши дни, когато още сутринта искам 100 грама, но дори тогава до вечерта не ги правя повече от 500, а за един мъж да изпие 500 грама коняк за десетина часа не е кой знае какво.

Ян: Като стана дума за деца, какво хлапе си бил? Биел ли си се в училище или беше "първия до катедрата в дясно"?

Майкъл: До седми клас бях скромен отличник. После отидох в Софийската Математическа Гимназия и се превърнах в посредствен ученик за тамошните стандарти. Никога не съм бил хулиган, не съм си падал да дружа с хулиганите, нито да участвам в побоищата. Бях умно, чувствително момче, което обичаше да чете, да играе шах и футбол и да няма проблеми с уроците и с учителите.

Ян: А биел ли си се на мачовете, по които ходиш? Чупил ли си пейки в агитката на Левски, на които знам, че си фен (вижте снимката!)?

Майкъл: Веднъж се бих с около 60 чорбари, които ме спипаха в един тролей. Бях със син шал, пък и някои от тях ме познаваха, понеже по волейболни и баскетболни мачове залите са малки и си виждаме лицата. Успях да наритам няколко от тях и да се измъкна от тролея, което си беше геройство и късмет. Разбира се, отнесох една камара шутове и аз. Иначе по провинцията съм се бил понякога, понеже просто няма как – изскачат отнякъде мъжаги, хвърлят камъни и се нахвърлят с тояги или пестници... Не ми е било любимо занимание, не съм го търсил нарочно. Веднъж ми се наложи да троша седалки, понеже полицаите нахлуваха отдолу и ние трябваше да се защитаваме, а за целта нямаше кой знае какви средства освен седалките. Мразя такива случки, не съм войнствен човек. Ако трябва да се бия, бия се. Но гледам да не се набутвам в такива ситуации.

Ян: Спомена тролеи и се сетих нещо за протокола - ако и когато се возиш в Градски транспорт, дупчиш ли чинно билет?

Майкъл: Минах през периоди на мизерия и тогава предпочитах да си купувам книги, вместо да дупча билет. Правех скандали с контрольорите. За последните 20 месеца съм се качвал точно 3 пъти в градски транспорт в София и винаги си дупча билет.

Ян: Какво не би направил за нищо на света? А какво би направил за пари? А за много пари!?

Майкъл: Не знам, това с крайните изявления не го обичам. Мисля, че не бих изневерил, не бих наранил нарочно дете, не бих предал приятел... надявам се да не се лъжа. За много пари бих измамил институция като банка или някаква корпорация. Сериозно!

Ян: А колко порно филма си гледал или вече е прекалено лично? На колко години ти беше първия, ако отговориш положително?

Майкъл: Аз съм на 35. По моето тийнейджърско време за жените нямаше днешните дамски превръзки и сега установявам, че младите жени не могат да го повярват. Сякаш си мислят, че дамските превръзки са били измислени някъде по времето на хан Крум или най-късно в Златния Век на Симеон. И някъде там са се появили и клетъчните телефони. Та тогава нямаше и порноканали. Бях на 13 или 14 години, когато един приятел домъкна порносписание на баща си, беше някакъв шок. Гледахме го 5 минути, после го обсъждахме 5 месеца. После станах на 25 и тъкмо си прокарах кабелна, когато дойде идеята за един проект за порнофилм. Приех го сериозно и за един месец изгледах към 50 филма. Не ми бяха особено интересни. Проектът се провали, така че нямаше смисъл да продължа да се занимавам с порно.

Ян: А правеше ли нещо, докато гледаше или само гледаше?

Майкъл: Винаги съм смятал, че маструбирането с въображение е по-добро от гледането на някакви скалъпени сценки. Вярвам, че има и качествено порно, но нямам време да търся, а и не виждам защо бих имал нужда от него. Пак да кажа, при нужда е по-добре да прибегнеш до въображението си. Иначе аз имам проблем с главоболието и в последния месец изгледах два порнофилма, понеже един познат ми каза, че ако не маструбираш, а просто се наслаждаваш кротко на порното, може да ти мине главоболието. Хареса ми като идея, понеже е по-добре да гледам един час порно, отколкото да пия хапчета. Но пробвах два пъти и не ми подейства, така че няма скоро да се завърна към порното.

Ян: И накрая последен въпрос: беше ли честен и искрен в отговорите си по-горе?

Майкъл: Не, разбира се. Лъгах като циганин, но толкова умело, че никакви засечки за коректност на отговорите не биха могли да ме разкрият. Мисли му, ако промениш нещо, което съм казал!

Бележка на Ян: Разбира се, побутнах тук-там отговорите, но като цяло по-скоро съкращавах, отколкото видоизменях. Надявам се, че Майкъл ще ми прости някоя и друга волност, а за вас се надявам, че сте изкарали приятно. До четене и идвайте по-често тук!

За мен: Навърших 26 години!

2006-09-19T23:43:00.000+03:00

Здравейте,

Голяма радост - голям ден!

Днес навърших официално 26 години и съм много, ама много щастлив.

Току що се връщам от едно клубче, където бях с мои авери и където се почерпихме по повод годишнината ми. Приказваме си, хапнахме, пийнахме, имаше торта, а аз дори получих подаръци, най-големият от които съм изтипосъл на снимката.

Айде и като се видим може да почерпя и вас!

ПС: Засега се отбивайте тук, големите събития предстоят!

2006-09-01T19:39:00.000+03:00

Нещо за очите

След дълга лятна ваканция, аз се завръщам на моя блог, готов да ви изненадам с много нови неща... А засега вижте това!!! ;-)

За мен: Най-после бакалавър!

2006-07-26T21:29:00.000+03:00

Здравейте, висшисти!

Днес ми беше официалното дипломиране във ФЖМК на Софийския университет и мога само да кажа, че се справих успешно и защитих дипломния си проект с отличен. Разбира се, за целта се наложи да говоря пред цялата аудитория и да стресна всички с перфектните си познания по света на киното, но слава богу, не загубих ума и дума (от което се притеснявах), а убедително представих експозето си пред комисията и колегите. Въпросите, които последваха, също не ме затрудниха особено и в погледа на моите преподаватели прочетох, че са останали много доволни от мен (оценките излязоха по-късно). А колегите ми даже и ръкопляскаха!

Ами това е, всичко свърши! Вече съм барабар Янко с висшистите и очаквам да завалят предложения за работа като млад специалист и бакалавър по Връзки с обществеността. Това в кръга на шегата, но под 1000 лв. отказвам да работя – всички останали предложения очаквам да ми пратите на yann_gam@yahoo.com ;-)))

Айде, че сега съм прекалено развълнуван и отивам да празнувам!

ПС: Прилагам копие от рецензията ми, за да има все пак какво да четете...

IRC: Лог с Боги за РИ зарибявката

2006-07-25T20:39:00.000+03:00

Здравейте, чатъри!

Този път ще ви пусна един тъжен лог с моя приятел от Варна Баал (Богдан или Боги) за ролевата зарибявка, за да видите колко е мъчно на един млад човек днешно време да открие среда, приятели и възможност, за да практикува едно ново за България хоби каквито са без съмнение ролевите игри в момента. За съжаление, изводът от този лог се изчерпва в последното изречение. Дано поне при вас да не е така! :-(

Session Start: Wed Feb 18 22:14:09 2004
Session Ident: Bhaal_Avatar (~bogbhaal@lan7x-62-138.interbild.net)

Bhaal_Avatar> iskah da nakaram priqtelite si da igraqt nastolni rpg
Bhaal_Avatar> imam predvid
Bhaal_Avatar> dvama ot istinskite si priqteli
Bhaal_Avatar> purvo gi zaribih po komp.rpg
Yann> ми давай де
Bhaal_Avatar> posle zapochnah da cheta za p'n'p rpg-ta
Bhaal_Avatar> govorih im
Bhaal_Avatar> te vikaha
Bhaal_Avatar> da qsno
Bhaal_Avatar> i posle kato gi popitah kvo e nastolna roleva igra
Bhaal_Avatar> te mi vikat ne znam
Bhaal_Avatar> znaish kak me hvana qd
Bhaal_Avatar> i kato se opitvam da im govorq te ne me slushat
Bhaal_Avatar> pitam gi endival kvo e
Bhaal_Avatar> misliha
Bhaal_Avatar> misliha
Bhaal_Avatar> ne uluchiha otgovora nastolna roleva igra
Bhaal_Avatar> dalech bqha ot rolevite igri
Bhaal_Avatar> za tva reshih da ne si gubq poveche vremeto s tqh, da ne im obqsnqvam kvo e p'n'p rpg
Bhaal_Avatar> shtot te taka ili inache nqma da me chuqt
Bhaal_Avatar> i chestno kazano
Bhaal_Avatar> mnogo prilichat na panaiotov
Bhaal_Avatar> i chesto az se chuvstvam kato teb
Bhaal_Avatar> kato sum s tqhBhaal_Avatar> estestveno hubu che brat mi me slusha poveche ot tqh
Bhaal_Avatar> i e v chas
Bhaal_Avatar> e mi tui she eBhaal_Avatar> e tui de
Bhaal_Avatar> tui pokrai moite averi
Bhaal_Avatar> samo arcador e edinstveniqt ot varna koito poznavam i igrae nastolni rolevi igri
Yann> абе
Yann> така като те слушам
Yann> имам чувството, че приятелите ти са леко тъпички
Bhaal_Avatar> ami i az imam tova chusvstvo
Bhaal_Avatar> naivni sa
Bhaal_Avatar> ama vse pak ne mojesh da nabutash ideqta za rpg v glavata na vseki
Bhaal_Avatar> i tva e nai-kofti
Bhaal_Avatar> shtot sred obkrujenieto mi nikoi ne igrae rolevi igri
Bhaal_Avatar> i chestno kazano trqbva da govorq za drugi neshta koito me kefqt
Bhaal_Avatar> strategii
Bhaal_Avatar> shooteri
Bhaal_Avatar> i takiva neshta
Bhaal_Avatar> v moita mahala ako trugna da govorq za teq neshta vednaga shte stana nai-golemiq osobnqk
...

Ако не искаш да си "особняк" - не играй Ролеви игри!

Места: Народната библиотека

2006-07-24T23:42:00.000+03:00

Къде са ми детските книжки?!

Всички книжки наистина са тук! И големи, и малки, и справочни, и художествени, и периодични, и многотомни и още и още. Освен това като изключим чисто научната част от това място, последното остава любимо такова за срещи, репортажи (питайте Плевела), или просто за приятна разходка. Статуите на двамата братя успокояват, а стълбите пред библиотеката са идеалното място за седене, ако пейките вече са заети. Впрочем като казах пейките, последните са сменени от съвсем нови и носят знака на ОББ. Баси ПиАра!

Хайде да ходим да четем!

Приятели: Владо Славов

2006-07-23T14:51:00.000+03:00

Той Владее Славно!

Погледнете тази снимка: това не е вампир от света на Ravenloft, а един от моите най-големи приятели в София, самият г-н Владислав Славов. С него се запознах във вече далечната 1999, когато Влади тъкмо се беше върнал от ЮАР и правеше първия сайт за Ролевите игри в нета. Аз посетих сайта му и останах дотолкова впечатлен, че писах малко съобщение на неговия форум. След това след няколко дни седнах в един клуб с идеята да му пиша писмо вече както трябва, но какво беше учудването ми, когато влизайки в пощенската си кутия в Yahoo, той вече ми беше писал! И така се запознахме!

Владо е страхотен човек и от него съм научил много неща, далеч не само за Ролевите игри. Той винаги е бил добър с мен, винаги ми е помагал и ми е давал съвети, в случай, че имам нужда от нещо. От него пазя невероятни спомени от ролеви сесии, изпити кафета и изядени пици, проведени разговори и общи запознанства. Именно той беше човекът, който ме свърза с Апостол, за който стана дума в предните постове. Освен това Владо е човекът, благодарение на който съм прочел основните книги на AD&D, купчина сетинги и други ролеви системи в оригинал. Той е и човекът с най-голямата библиотека с ролева литература в България. Гордея се, че го познавам и се надявам, че в бъдеще ще си останем все така приятели, запознали се покрай каузата на фантазията и поели по общ път!

Забравих да спомена, че псевдонимът на Владо е Magian, който е един вещ и опасен магьосник от сетинга на AD&D „Birthright”!

Култ: Стивън Спилбърг

2006-07-22T00:19:00.000+03:00

(След като писах за "Хук" миналата седмица, време е да отдам почит и към гения, който е стоял на режисьорския стол на филма - един от най-любимите ми режисьори изобщо!)

"За мене е важно какво ще каже публиката, защото аз винаги и повече от всеки друг съм работил за зрителите. Публиката е моят шеф!"

Стивън Спилбърг

Наричат го не без основание "Бил Гейтс на киното". Защото и двамата доказаха нагледно на света, че може да станеш приказно богат, дори и когато си фанатично предан на онова, което най-много обичаш. Стане ли въпрос за невероятен, почти фантастичен успех в областта на киното, едно от първите имена, за които се сещаме е безспорно това на Стивън Спилбърг. Неговите филми близо 3 десетилетия шестват триумфално по света. Печалбите, които са донесли са неизброими, а създателят им приживе зае място в пантеона на най-великите кинематографисти на човечеството.

Роден е на 18 декември 1946 г. в Синсинати, щата Охайо в САЩ, Стивън още от малък е буквално побъркан на тема кино. Разиграва битки между играчките си, които заснема с 8-милиметрова кинокамера, за да смае с размаха на въображението си роднини и приятели. Неговият неистов стремеж към пренасяне на екрана и на най-безумните фантазии, впоследствие става движеща сила в професията му на кинорежисьор. Още 13-годишен създава 40-минутният филм "Бягство за никъде", а 3 години по-късно и пълнометражната лента "Светлината на огъня" (Firelight). Независимо че след години ще заяви, че това е отвратителен и неуспешен филм, той му носи първия търговски успех. Семейството му наема кинозала, за да го прожектира и спечелва $ 500 само за една вечер!

Стивън Спилбърг не е сред отличниците в училище. Най-зле се справя с математиката. Слабият му успех е една от причините да не бъде приет в нито едно от многото киноучилища на Калифорния. Тогава постъпва в държавния университет в Лонг Бийч, специалност английски и литература. Докато следва изучава самостоятелно творчеството на най-големите майстори на киното. През този период заснема 22-минутния си филм "Amblin", с който привлича вниманието на Сидни Щейнберг, шеф на телевизионния отдел на компанията "Universal", който предлага на самоукия режисьор 7-годишен контракт. Така колежанският абсолвент решава въпроса с препитането, обвързвайки бъдещето си с правенето на филми. Работи над тв-сериалите "Нощна галерия", участва в заснемането на епизоди от "Маркъс Уелби", "Коломбо", "Психиатри" и др. Престоят му в телевизията се оказва добра школа за усвояване на занаята. Не е чудно, че от "Юнивърсъл" му възлагат да заснеме пълнометражния тв-филм - "Дуел", който дава възможност на младия Спилбърг да демонстрира на какво е способен. Филмът, който и до днес е смятан за един от най-добрите телевизионни филми, правени в Америка, обира овациите на критиката и зрителите по онова време. Така Спилбърг влиза в "южнокалифорнийската мафия", както шеговито наричат групата от амбициозни млади режисьори (Френсис Форд Копола, Мартин Скорсезе, Джордж Лукас и Пол Шрайдър). За разлика от колегите си, които също скоро ще се прочуят не по-малко от него, Стивън предпочита ценностите на средната класа пред романтичните идеи на бунтарите. През 1974 г. той създава "Шугърланд експрес" ("The Sugarland Express"), в който демонстрира необикновения си талант да поставя с небивал размах и най-сложни в техническо отношение сцени и епизоди. Въпреки високите оценки в списание "New Yorker", дебютът на Спилбърг на големия екран се оказва провал във финансово отношение. Но още със следващата си продукция "Челюсти" (1975) улучва десетката. Хари Арнолд пише с възторг във вестник "Washington Post": "До сега не е имало трилър, подобен на "Челюсти", който доставя такава наслада и в същото време поражда толкова ужас и страх. Този филм несъмнено поставя стандарта за подобен род кино за много години напред". През тази година "Челюсти" бие всички рекорди по посещаемост на кината в САЩ. Благодарение именно на Спилбърг, както и на Лукас с неговите "Звездни войни", и на Копола с неговия "Кръстник", Холивуд започва да излиза от кризата, в която се намира от дълго време. Следващият филм на Спилбърг "Близки срещи с третия вид" ("Close Encounters of the Third Kind") демонстрира типичната гледна точка на режисьора върху проблема за извънземните цивилизации - гледна точка от позицията на любопитно дете, възприемащо вселенските загадки с възхита и преклонение. Списание "Film Comment" пише през януари 1978 г.: "Този филм е за хората с въображение, а не за тези, които ще кажат: Можеш ли да го докажеш!" Спилбърг нищо не доказва. Той показва всичко така, че човечеството да започне да гледа по друг начин на себе си". За този филм е номиниран за пръв път за "Оскар". Но ще минат още доста години, преди тази най- престижна американска награда за постижения в областта на киното да попадне в ръцете му.

През следващата година излиза комедията "1941", която е съсипана от критиците. Но Спилбърг не се стъписва, а следва пътя си, който го отвежда до един от звездните му мигове. През 1981 г. излиза "Похитителите на изчезналия кивот" -първият филм от трилогията за Индиана Джоунс, която е приета безрезервно от милиони зрители по света. През 1982 г. е поредният триумф с прекрасната творба "Извънземното" ("E.T.: The Extra-Terrestrial"). Спилбърг е в стихията си, демонстрирайки умението си да прави невероятно слънчева фантастика, внушаваща ненатрапчиво дълбоки философски обобщения за човешкото битие. "Извънземното" чупи касовия рекорд на "Челюсти", смятан до момента за най-доходният филм на всички времена.

От времето на Алфред Хичкок Америка не познава такъв великолепен режисьор. Но освен като ненадминат майстор на филми Спилбърг се изявява и като предприемач с безпогрешен нюх за печалбата. Той създава собствена компания "Amblin Entertainment", а години по-късно става съосновател и на компанията "Дрийм уоркс", която днес е сред най-преуспяващите в Холивуд. Именно благодарение на парите на Спилбърг се появяват на бял свят такива шедьоври на развлекателното кино, като "Гремлини" (1984), "Завръщането в бъдещето" (1985), "Кой натопи заека Роджър?" (1988) и много други. През 1985 г. поставя "Пурпурен цвят" (The Color Purple), който е номиниран в 11 категории за "Оскар", но не получава нищо. След неуспешните във финансово отношение "Империя на слънцето" (1987) и "Винаги" (1989) Спилбърг прави поредния си касов удар през 1993 г. с "Джурасик парк" (The Lost World: Jurassic Park). През 1993 г. излиза на екран и неговият шедьовър "Списъкът на Шиндлер", който му носи мечтаното признание и от сериозната критика. Филмът печели 7 награди "Оскар", при това и в основните категории - за най-добър филм и най-добра режисура. "Спасяването на редник Райън" (Saving Private Ryan - 1998) също се радва на феноменален успех.

Напоследък Спилбърг като че ли се опитва да внесе повече проблемност и дълбочина, разработвайки любимите си визии за света на бъдещето. Много интересен в това отношение бе "Изкуствен интелект" и особено "Специален доклад" с Том Круз в главната роля. В личния си живот обаче Стивън Спилбърг е пределено скромен. След развода си с актрисата Ейми Ървинг, от която има една дъщеря, се жени пак за актриса - Кейт Кепшоу (1991), от която има 5 деца. Невъзможно е да си представим, че Спилбърг вече е направил най-добрите си филми. От човек с неговата неизтощима фантазия може да се очакват много изненади и в бъдеще. Какво пък, той е само на 59 години - истински зряла възраст за един кинорежисьор.

Аз гледах "Мюнхен", а вие!?

Книги: Замъкът на престола

2006-07-21T01:06:00.000+03:00

Обичате ли фентъзи разкази?

Екипът, създал “Приключение с меч и магия”, ме изненада доста приятно със сборник разкази, посветени на вълшебния свят Титания. Седем са героични истории: “Мечът на Светлината”, “Старият Храм”, “Две кристални късчета изумруд”, “Тайната на черната стомана”, “Династичният камък”, “Последната нощ” и “Замъкът на престола”, а за финал лично моя милост е отправил поглед към истинските ролеви игри в една малка историческа статийка. Специално за всички играещи по системата Аксиом16 ще бъдат от полза и описаните по правилата на системата главни герои от разказите. Браво, Аксиомци!

Повече информация, можете да намерите на официалния сайт на системата: http://www.acsiom16.com

Музика: Моя страна, моя България

2006-07-20T00:10:00.000+03:00

Върнах се!

Липсвах ли ви? Надявам се не е било много. Във ваша чест и по случай моето завръщане ще ви изпея една от най-хубавите български песни и т.н. „неофициален” химн на родината „Моя страна, моя България”. Макар и някъде позната като „емигрантска”, а другаде „възвращенска” песен, това е една от любимите ми песни и тук е моментът да ви кажа колко много се кефя на Емил Димитров. И така: „Моя страна” само за вас, само сега! Приятно слушане!

Колко нощи аз не спах,
колко друми извървях -
да се върна.

Колко песни аз изпях,
колко мъка изживях -
да се върна.

В мойта хубава страна
майка, татко и жена
да прегърна.

Там, под родното небе,
чака моето дете
да се върна.

Припев: Моя страна, моя България,
моя любов, моя България,
моя тъга, моя България,
при теб ме връща вечно любовта.

Даже нейде по света
неизвестен да умра-
ще се върна.

Мойта хубава страна
и тревата, и пръстта
да прегърна.

Нека стана стръкче цвят,
нека вятърът познат
ме прегърне.

Нека родните поля
да ме срещнат с песента
щом се върна.

Припев: (2)

ПС: Всъщност аз малко се забавих с идването си, но по-добре късно, отколкото никога! ;-)

За мен: Уикенд в Разград

2006-07-14T00:05:00.000+03:00

Здравейте!

Мисля, че последния месец доста ви изтормозих с моя блог и реших през следващите два дни да ви дам почивка. А аз си отивам в Разград, където ще потъпея до понеделник и после отново ще бъдем заедно. Не плачете, защото съм ви подготвил много нови неща за четене! Доскоро и пак ще се видим!

Забава: (Без коментар)

2006-07-13T00:25:00.000+03:00

Нямам думи! По-голяма и забавна смешка от тази скоро не бях срещал! ;)

Филми: Хук

2006-07-12T00:12:00.000+03:00

Събуди детето в себе си!

Сега на мода са "Карибски пирати" и понеже куцо и сакато се изпотрепа да пише за филма, аз ще отдам реверанс към един малко по-стар филм, но отново под знака на "Веселия Роджър" и режисиран от гения на киното, самият Стивън Спилбърг!

Когато филмът “Хук” излезе по екраните в България, на българите изобщо не им беше до кино. Това бяха началото на 90те и “преходът към демокрация” кипеше с пълна пара. Хората се редяха на опашки за хляб, олиото беше с купони, щандовете бяха празни, имаше режим на тока, а предаването “Куку” с Камен Воденичаров и Слави Трифонов тепърва ставаше популярно по единствената тогава Българска телевизия. В този неприятен за всички българи момент от Холивуд решиха да екранизират поредната версия върху култовата детска (най-вече за тези деца, които в училище изучават английска литература) книга на Джеймс Матю Бари “Питър Пан”. В настоящия случай обаче главният герой вече е пораснал, пуснал е солидно шкембе, задомил се е и мисли предимно как да изкарва повече кинти – с други думи съвсем е забравил, че някога е бил дете, което е мечтало никога да не порасне...

За тези, които никога не са чували (или не са намерили време да прочетат) историята на момчето Питър Пан от Нийделандия, ето накратко за какво става въпрос: бебето Питър се ражда в едно съвсем нормално английско семейство на едни съвсем нормални английски аристократи, които по един съвсем нормален начин правят планове за неговото съвсем нормално бъдеще на адвокат, прокурор, съдия, или каквато там съвсем нормална кариера се очаква от едно още не проходило дете на прекалено богати и амбициозни родители За зла (или добра?) участ на малкия Питър обаче майка му го изпуска от количката, докато е още бебе и детето остава съвсем само на улицата, където го намира (както става в приказките) добрата фея Менче-Звънче (името и до днес е много спорно!), която го отвежда далеч през океана на митичната земя Нийделандия (това име пък е още по-спорно), където Питър попада на други деца (но кой знае защо всички от тях са само момчета?!), които също съвсем случайно са изтървани от количките си. Нашият герой израства сред тях под грижите на добрата фея, научава се да кукурига, да лети със специален вълшебен прашец, да се гони със сянката си, да замеря с кокосови орехи, както да прави всички онези съвсем нормални неща, които правят децата, ако попаднат сами на изоставен остров, далеч от цивилизацията и откачени родители. На острова децата не са съвсем сами, защото в залива често акостира кораба на капитан Джеймс Хук (от “кука” на английски) – един кръвожаден пират, който има кука, вместо дясна ръка и мрази всички малки деца. Той и неговият екипаж от главорези постоянно влизат в конфликт с бандата на Питър от острова и Хук се е заканил, че един ден собственоръчно ще изкорми малкия хлапак с куката си. Веднъж Питър решава да литне до Лондон (за да шпионира бившето си семейство може би?) и там по неведоми причини се натъква на стаята на едно младо и хубаво момиче на име Уенди Дарлинг, което толкова много му харесва, че той и предлага да дойде с него в Нийделандия (заедно с двамата си по-малки братя Майкъл и Джон). Сега няма да разказвам какво става по-нататък, но само ще кажа, че накрая Питър Пан не се поддава на изкушението да се превърна в мъж на Уенди, побеждава капитан Хук в грандиозен двубой, спасява от смърт добрата фея и завинаги решава да остане дете. Това като че ли е идеята и на самият Джеймс Матю Бари, който с книгата си категорично отказва да превърне героя си във възрастен, но...

Сега обаче да се върнем на филма! Както казах, в книгата Питър Пан остава дете, но за такъв гений като Стивън Спилбърг подобна участ изглежда немислима. Ето защо той развива паралелна история между сюжета на романа, основата на филма и това, което уж се е случило по средата. А именно, Питър Пан продължава да се среща с Уенди (като всеки уважаващ себе си джентълмен в Лондон, Пан влиза през прозореца), но времето минава и Уенди старее все повече и повече за разлика от нашето момче, което си стои все дете и не му пука нито за годините, нито за социалното осигуряване, нито за точките за пенсия и всичко онова, което тревожи хората на възраст. Един ден Пан за кой ли път влиза в стаята на Уенди и вместо нея той вижда дъщеря и, която, разбира се, е по-красива от принцеса и той, естествено, се влюбва в нея. Този път обаче нашият герой вече наистина хлътва здраво и по волята Спилбъргова решава да се откаже от безкрайното детство, за да заживее с това момиче и на свой ред да има деца. И както си му е редът, в един момент Питър Пан забравя кой е, от къде е, какъв е бил и ние го виждаме в една доста неприятна светлина, когато той за пореден път обещава на сина си, че ще дойде да го гледа на бейзболния му мач (ако не знаете, в САЩ всички са луди на тая тема!) и за пореден път не идва, което кара синът му да го намрази и откаже да общува с него. Същото става с дъщеря му, която играе Уенди в училищната пиеса за “Питър Пан” (не е ли забавно?!), на която бащата спретва почти същия номер. Изобщо новият Питър Пан вече отдавна не е дете и предпочита да обръща повече внимание на мобилния си телефон и своите бизнес-партньори, отколкото да се погрижи за някаква близост със семейството си. Както и да е, наближава Коледа и всички заминават за Лондон на гости на вече старата баба Уенди, която като разбира каква ловка акула е станал зет и в работата, която я върши, само успява да възкликне: “Питър, ти си станал пират!”. Обаче за беда (и като на кино) се появява истинският пират в лицето на забравения от миналото капитан Хук, който отвлича децата на Питър Пан и принуждава героят на Робин Уилямс да се върне в Нийделандия, където г-н Питър Банинг ще си припомни кой е той всъщност...

Във визуално отношения филмът е истинска наслада за окото, а сценографията, грима, специалните ефекти са толкова добри, че въобще не се забелязват. Музикалният съпровод към филма отново е поверен на ветерана Джон Уилямс, който всички познаваме и обичаме от “Звездни войни”, “Индиана Джоунс”, Хари Потър” и други големи заглавия. Кастингът е изключително добре подбран и всички ключови роли се изпълняват от емблематични актьори. Освен Робин Уилямс в ролята на порасналия Питър (който и без това се слави из Холивуд като едно пораснало дете!), сред останалите звезди се открояват Дъстин Хофман (тук с перука и капитанска униформа) като злият Хук, Джулия Робъртс като феята Менче-Звънче (тази роля е малко след “Хубава жена”), Боб Хоскинс (един наистина блестящ комедиен актьор) като дясната ръка на Хук – мазния Смий – а ролята на баба Уенди е поверена на ветерана от британската школа Маги Смит, която тогава е била известна предимно с ролята си на началничката на монахините в комедиите “Систър Акт 1, 2” с Упи Голдбърг, но съвсем наскоро се превъплати в строгия професор Макгонъгъл от екранизациите за Хари Потър. Всички останали актьори във филма не са чак толкова известни, но трябва да се отбележи, че всяко едно от децата в лентата (включително и децата на Питър Пан) се държат съвсем естествено и докато ги гледах сам не се усещах как им пригласям след всяко “Суперско!”, изречено с толкова плам и очарование.

И накрая искам да спомена няколко думи за феномена “Питър Пан”, които е имал десетки екранизации не само в Америка, а по целия свят. В България много хора разбраха за този герой от едноименния руски (да, руски!) филм, който преди много години Българска телевизия показа. Още повече, че макар да се водеше “съветски” този филм беше почти толкова добър, колкото “Тримата мускетари” и “Момиченцето от земята”, но наистина се съмнявам, че някой от вас ги помни тези хитови ленти от времето на комунистическия режим, когато всичко по телевизията беше от братската СССР. Иначе на запад тази история е многократно екранизирана било под формата на сериал, филм или анимация. Като казах анимация, не мога да не спомена и прекрасния филм на Уолт Дисни със същото име, който запали много хора по книгата. Вече по-новите екранизации са още по-новият игрален филм “Питър Пан”, в който Хук се играе от актьорът Джейсън Айзъкс, който пък помним все с роли на злодеи като в “Патриотът” с Мел Гибсън, или в “Хари Потър” като зловещият Луциъс Малфой. И не бива да пропускаме и последния филм по темата, но този път разказан от гледна точка на самия писател Джеймс Матю Бари (в ролята е баш пиратът Джони Деп), чието заглавие е “Завръщане в Нийделандия”. За съжаление тази лента в България изобщо не дойде по кината, но който проследи отблизо надпреварата за Оскарите последната година сигурно ще се досети, че филмът беше номиниран в доста категории и дори успя да спечели в някои от тях. Тепърва ще видим дали няма да се появят и други филми за прочутия герой, който не иска да порасне. Може би сте чували, а може би не, но самият Майкъл Джексън е кръстил имението си Нийделандия и обича да се усамотява под сянката на едно голямо дърво, до което има статуя на Питър Пан – единственото момче на този свят, което никога няма да порасне!

Аз също (тайно) се надявам да не раста повече, а вие?!

Компютърни игри: FlashBack: The Quest Of Identity

2006-07-11T00:24:00.000+03:00

Или един страхотен куест от близкото минало!

Във “FlashBack: The Quest Of Identity” (Delphine Software, 1993) имаме всички предпоставки за една добра геймка от златните години на куестовите игри. За нейното успешно изиграване са нужни както добри рефлекси (защото по-голямата част от нея са Jump & Run сцени), така и сериозно логическо мислене. В нея гъмжи от загадки и всевъзможни уловки, които трудно се минават без да се замислиш над това какво и как го правиш. Страхотна игра, която ако навремето не сте изиграли, сега си потърсете и опитайте. Играта върви както за PC, така и за конзола, така че ако си имате емулатор, пробвайте да я изтеглите от нета и поиграете в този и вид.

За съжаление на всички любители на Робърт Джордан, играта не е фентъзи, а фантастика с кибер елементи. Главният герой в нея не е нито елф, нито робот, а човек с всички възможни ограничения. Слава богу, действието се развива напред в бъдещето на земята и на помощ на нашия човек идват всякакви електронни джаджи, които улесняват пътя му. Играта се състои от седем отделни нива, по които се минава в точно определен ред. Също така съществуват три нива на трудност за различните играчи (лесно, средно и за експерти). Дори и да избереш по-високо ниво на трудност, общият сюжет не се променя, но пред главния герой възникват повече проблеми за решаване и повече гадове за трепене. Играта се състои от отделни екрани (над 200), по които се обикаля, а любимите на всички ключове, които отварят врата на ултра далечно място от екрана в момента, за тази игра са нещо съвсем обичайно. Както казах, съществува инвентар на героя, който може да бъде разглеждан и използван по всяко време на играта, дори и по време на битка. Колкото до самите битки, те са в реално време и ако не действате бързо, считайте, че вече сте загубили. Повечето от схватките се решават с няколко изстрела на бластера, с който сте екипиран, но понякога се използват я юмруци, я предмет от багажа, а в някой случаи директно се бяга, за да спечелите по-удобна позиция за битка другаде. Основното правило в тази игра е следното – напъхай си носа навсякъде, обиколи всички възможно екрани и събери всичко, което намериш там, защото то рано или късно ще ти потрябва. Използвай го в подходящ момент и съобрази от къде ще дойде новата опасност. Това е, а останалото е само ловки пръсти и бързи реакции.

И накрая ще кажа малко са сюжета – Конрад Хард е гениален учен, който открива, че на земята са плъзнали пришълци от друга планета и на всичкото отгоре попада в техен плен. Играта започва, когато Конрад бяга от базата на инопланетяните и те го преследват в космоса. Ефектната начална анимация показва как нашият учен е обстрелван от пришълците и совалката му се приземява на неизвестна планета, където катастрофира в една джунгла. Там Конрад губи паметта си за случилото се, но с помощта на един холокуб си възстановява спомените и се опитва да се върне на земята, за да унищожи врага. За да стигне до земята, Конрад се наема на работа в бюрото по труда в град Ню Вашингтон, където изпълнява няколко опасни мисии и даже спечелва състезанието “Кулата на смъртта”, което се предава по всички ТВ канали на планетата. За награда получава билет до земята и той се връща там, за да разруши базата на пришълците. Нещата се оказват още по-сложни, когато разбира, че единствения начин да разгроми врага е да унищожи неговата собствена планета. И той отива на нея, където го чакат още повече загадки и изненади, за да излезе победител най-накрая и спаси Земята. Но за повече подробности, си потърсете “FlashBack: The Quest Of Identity”…

Потърсете ме в ICQ, за да ви кажа от къде и как да си я свалите!

Настолни игри: AD&D RPG

2006-07-10T00:08:00.000+03:00

Играта с главно "И"!

След като миналия път се опитах да обясня какво са "Връзките с обществеността", правейки сравнение с ролевите игри, сега ще се се опитам да дам обяснение какво са ролевите игри, ползвайки за пример AD&D. Може би някой от вас знаят, а може би не, че това е най-популярната ролева система в света. По-долу е даден откъс от началото на нейния "Наръчник на играча", който откъс освен че е преведен лично от мен, дава страхотна основа за всички, решили да се посветят на това изключително забавно хоби, игрите на роли. Приятно четене и дано почувствате магията така, както я усетих аз, докато четях тази книга!

Има много видове игри: настолни игри, игри с карти, игри на думи, рисувани пъзели, игри с миниатюри. Дори има и специални подразделения на видовете. Настолните игри, например, могат да бъдат от типа на “Не се сърди, човече!”, “Монополи”, военни симулации, абстрактни стратегически игри, игри със загадка и още една дузина такива.

Обаче в цялата тази купчина от игри, ролевите игри са уникални. Самите те формират собствена категория от игри, които обаче изобщо не се вписват в категориите на всички останали игри.

Поради тази причина ролевите игри са трудни за обяснение. Сравненията не работят, защото няма нищо подобно, с което да ги сравниш. Поне не и без да напрегнеш въображението си отвъд онова, с което го напрягаш всеки ден.

Но тогава, напрягайки въображението си, за каква ролева игра си говорим? Тъй че нека да опитаме една аналогия.

Представи си, че играеш една проста настолна игра, наречена “Змии и стълби”. Твоята цел е да стигнеш от началото до края на игралното табло преди да са стигнали другите играчи. По таблото има капани, които те връщат обратно в начална позиция. Има също стълби, които те изпращат нагоре към крайната цел. Изобщо всичко е съвсем простичко и стандартно.

Сега нека да променим някои неща. Вместо плоското, скучно игрално табло с виещи се пътечки, нека да си направим лабиринт. Ти стоиш на входа му и знаеш, че някъде вътре има

изход, но си нямаш представа къде точно. Трябва да го откриеш.

Вместо змии и стълбички ние ще поставим вътре скрити врати и тайни проходи. Не хвърляй зар, за да видиш колко може да се местиш; можеш да се движиш толкова далеч, колкото желаеш. Стигаш кръстопът. Можеш да обърнеш надясно, или наляво, или да продължиш направо, или пък да се върнеш по пътя, от който дойде. Или, ако ти хрумне, можеш да потърсиш за скрита врата. Ако я откриеш, тя може да води до друга пресечка на коридора. Този коридор може да те отведе право до изхода, или да завърши със стена. Единственият начин да разбереш къде е изходът от лабиринта е да пристъпиш вътре и да тръгнеш по проходите.

Разбира се, стига да имаш време, ти ще намериш изхода. Все пак, за да поддържаме играта интересна, нека да поставим някои други неща в лабиринта заедно с теб. Разни гадости. Например прилепи-вампири, или таласъми, или зомбита, или огрета. Разбира се, ще имаш меч и щит, така че, ако срещнеш някое от тези неща, ще можеш да се защитаваш. Знаеш как да си служиш с меча, нали?

Вътре в лабиринта ще бъдат и другите играчи. Те също ще имат мечове и щитове. Как ли ще реагира друг играч, ако го срещнеш? Той може би ще те атакува, но също така може да предложи да се съюзите. В крайна сметка дори едно огре може да се замисли преди да атакува двама души, носещи остри мечове и здрави брони.

И накрая нека да поставим игралното табло някъде, където не го виждаш. Нека го дадем на някой от играчите, който да стане рефер в играта. Вместо да гледаш таблото, ти ще слушаш какво описва реферът и той ще указва какво виждаш и къде се намираш в момента върху дъската. Ти ще казваш на рефера какво искаш да направиш и той ще мести пионката ти на таблото спрямо твоите желания. Когато реферът ти опише какво виждаш, опитай се наистина да го видиш с ума си. Затвори очи и сътвори стените на лабиринта около себе си. Представи си таласъма, както го описва реферът, как надава боен писък и скача към теб по коридора. Сега си представи как ще реагираш в тази ситуация и кажи на рефера какво смяташ да правиш.

Ние току що си направихме малка ролева игра. Тя не е сложна и изтънчена, но в нея всички елементи са спазени: играчът е поставен в средата на една непозната и опасна ситуация, създадена от рефера, и трябва да се постарае да се измъкне от нея.

Това е сърцето на ролевите игри. Играчът приема ролята на даден персонаж и след това се хвърля с него в приключение. Играчът взема решения, взаимодейства с другите персонажи и играчи и, като цяло, “претендира” да бъди този персонаж по времетраенето на играта. Това не означава, че този играч трябва да скача нагоре и надолу, да се тръшка, или изобщо да се разиграва като персонажа си. Това означава, че всеки път, когато се налага персонажът да действа или да избира, играчът претендира, че това е той в дадената ситуация и избира или казва, че прави вместо него, като по този начин води действието в играта.

В чисто физически план, играчите и реферът (Разказвачът) трябва да се разположили удобно около маса, но така, че реферът да вижда всичко. Играчите се нуждаят от място за лист хартия, моливи, зарове, книги с правилата, нещо за пиене и чипс. Реферът се нуждае от допълнително място за неговите карти, зарове, ръководства и бележки от всякакъв тип.
Друга важна разлика между ролевите и другите игри е крайната цел. Всеки е наясно, че една игра трябва да има начало и край, в който някой да спечели. Това не важи за ролевите игри, защото в тях никой не “печели”. Целта на играта е не да спечелиш, а да се забавляваш и общуваш.

Едно приключение обикновено има цел от някакъв тип: да се защитят селяните от чудовищата; да се спаси изгубената принцеса; да се изследват древни руини. По принцип, тази цел е изпълнима в обичайно игрово време: стандартно от четири до осем часа. Това понякога изисква играчите да се съберат заедно за една, две, или дори три игрови сесии, за да достигнат целта и да завършат приключението.

Но играта не приключва с изиграването на приключението. Същите персонажи могат да започнат ново приключение. Няколко серии от приключения се наричат кампания.

Запомни, целта на едно приключение не е да спечелиш, а да се забавляваш, докато изпълняваш различни мисии. Но времето, отделено за едно единично приключение, не трябва да налага изкуствени ограничения върху продължителността на играта. Светът на AD&D обхваща повече от достатъчно приключения, за да ангажира вниманието на група персонажи за години.

Играйте и се забавлявайте - ролевите игри са за това!

Факултативно: Public Relations

2006-07-09T00:32:00.000+03:00

Връзките на връзките!

Много пъти са ме питали какво, аджаба, е това Public Relations, дето го следвам? За съжаление дори терминът, който се използва на български (а.к.а. Връзки с обществеността), не е достатъчно точен, за да опише за какво всъщност става въпрос. Това ме подсеща за един друг любим мои термин, който също няма точно определение на български, а именно „ролеви игри”. На английски терминът значи нещо по-различно (Role Playing Games), но така както и при Връзките, ако не си ги играл (или не си ги работил) едва ли ще разбереш за какво се отнасят. Затова ще си спестя определенията като кажа, че „Връзките”, това са един вид убеждаваща комуникация. С други думи това е начин да убеждаваш хората в едно или друго, най-вече това, за което ти се плаща.

Умението да общуваш е едно от основните качества, които трябва да притежава един PR. Освен това истинският специалист по Връзки с обществеността трябва да има набор базови умения, като добри езикови познания, изказ, способност да работиш по няколко отделни проекта, без това да пречи на всеки един от тях. От голямо значение е да познаваш много добре бизнеса на клиентите, и в същото време да познаваш и спецификите на работата на медиите - срокове, тип информация както като цяло, така и за всяка една медия по отделно.

Добрият PR не е задължително да е добър журналист, но понякога, ако си работил като такъв, това ти помага и като „Връзка с обществеността”. Един от най-добрите ПР специалисти в България е проф. Здравко Райков, при който аз самият съм учил и който дори се оказа мой дипломен ръководител. Колкото до дипломната ми работа: писах за убеждаващата комуникация в Холивуд. Една много интересна и благодатна за разсъждения тема, стига да обичаш и да гледаш филми. Защитата ми е на 26ти юли, така че ми стискайте палци!

И, разбира се, Пи Арът освен всичко друго е и пари или поне така казва Максим Бехар...

ПС: А за това кой е Максим Бехар ще разкажа някой друг път ;-)

Фото-албум: магиЯн

2006-07-08T00:41:00.000+03:00

Силата е с мен!

Този весел колаж ми го направи Владо "Магиян", който ме снима у тях един зимен следобед и после изряза само главата, за да направи това, което виждате. Картинката е перфектна и вече я използвах на много места и чудно как още не я бях публикувал на блога си. Владо, не знам колко си си играл, за да направиш това, но повярвай, трудът ти ми послужи многократно досега. Жив и здрав и да ме снимаш пак!

Как ли ще стои тази моя снимка на визитката ми?! ;-)

Места: Площад "Славейков"

2006-07-07T00:06:00.000+03:00

Най-култовото място в София за мен!

Когато дойдох в столицата за първи път още в далечната 1994 г., това беше най-първото място, което посетих. Сега, когато вече повече 7 години живея в София и мога да идвам на площада всеки ден (днес даже хапнах пица на Столична библиотека), аз все пак никога няма да забравя с какъв трепет и устрем разглеждах книгите на площада през онова далечно време. Днес трепетът вярно вече не е същият, но пък книгите все още си стоят. Което означава, че и в бъдеще ще имам повод да се връщам там...

А вие кога за последно бяхте на площада? :-)

Блогове: RaynerApe.com

2006-07-06T00:10:00.000+03:00

Блог по маймунски...

След като наскоро писах за самия Чапи, редно е сега да пиша и за блога му, който в типично негов стил е изцяло по „маймунски”... Още като видите заглавната страница ви прави впечатления черния маймун, който гордо „охранява” блога. Все пак, макар и горила, маймуната е в костюм, с ръце в джобовете и изобщо какво друго може да се очаква от елитен юрист, какъвто е несъмнено и самият Апостол. Макар последният последно време да не пише много често в блога си (трудно се работи в студио Артлайн), този сайт остава приятно информационно местенце където можете да откриете актуални и интересни новини от Интернет технологиите, различни хобита и епизоди от живота на моя приятел. Последната голяма новина, която четох там, че от фирмата разпространител на Подземия & Дракони пускат официални pdf на продуктите си! Бягайте на блога, за да видите за какво става въпрос, а аз от днес официално ще си кръстя моя собствен сайт: „Блог по хобитски...” ;-)

Кой е най-добрият приятел на маймуната? Отговор: Хобита! Хехех....

Медии: Нов GSM оператор!?

2006-07-05T00:07:00.000+03:00

Чета Mediapool и не вярвам на очите си!

Задават се мобилни разговори по за стотинка на минута!

Нов играч в мобилните комуникации се кани да пусне до седмица разговори за една стотинка на минута! Не може обаче да става въпрос за нов мобилен оператор на телекомуникационния пазар, тъй като за целта е необходим лиценз, какъвто притежават засега единствено Мобилтел, Глобул и Вивател...

Е, това ме уби! Стотинка на минута! И аз искам! Къде ли ще го дават тъй?! Според информационния сайт, от Глобул и Вивател са отрекли директно, че не са те, а Мобилтел са си замълчали, но така или иначе става ясно, че ще е една от трите компании. Доколкото разбрах още от сайта, ще става въпрос не толкова за нов оператор (както подвежда заглавието), а стар такъв, който обаче ще предлага нова услуга. Все пак ако се окаже вярно, веднага минавам към него, стига да не се налага да подписвам едногодишен договор. Всъщност защо не? Дори с договор, ако това означава 1 стотинка на минута, на кого му дреме!? Засега ще чакам повече информация по случая, а вие, ако чуете нещо, пишете!

Всъщност моето лично мнение е, че става дума безсъмнено за нова услуга на Мтел, което означава, че мога да спя спокойно, тъй като аз съм към този мобилен оператор! Вие му мислете!

Говоря с всички за 19 стотинки на минута!

Форуми: RPGbg.NET

2006-07-04T00:05:00.000+03:00

„Единствен Аква ги владее...”

След като в миналия пост стана дума за този форум, не виждам причина сега да не пиша и за него. Това е любимо мое местенце в нета и тук аз общувам със себеподобни (фенове и не чак толкова фенове) на Ролевите игри. От този форум имам много хубави (и не чак толкова хубави) спомени, които ме стоплят през дългата зима и ме зареждат с енергия през лятото. На този славен форум аз се запознах с куп личности коя от коя по-известни (и не чак толкова известни) като CTAHuMuP (на който съм обещал да не слагам общи логове на блога си), Avisian (за който вече стана дума вчера), Nirangor & excessmind (които най-редовно се обаждат и тук) и още един куп знайни и незнайни герои. Разбира се, вие ще попитате, а какво стана с Аквариус, Боби Димитров, Иван Атанасов и останалите стари кучета? Е, за тях ще ви кажа, че ги познавах и преди да отида на форума...

Всъщност „да отида” на форума е малко тъп израз, защото аз бях на него от самото му създаване в офиса на bo, където навремето събрах куцо и сакато да пием по бира и да мъдрим какво ще се прави, за да се осъществи този форум. Помня, че на тази среща бяха още RaynerApe и Volkos (които също са чести гости на блога ми), Bave, Raistlin, DungeonMyxa и Орлин Широв и дори аз самият бях модератор на Общи приказки до един момент, в който новите величия като Aquarius, Blizzard и Brave ме отнесоха (или май сам се отнесох?). Наздраве за онова славно време!

Каквото и да говорим, форумът обаче си остава приятно местенце за спам, хейтърство и дърлене. Ако не вярвате, посетете секцията Метафорум, където ще видите как се спори за създателят на форума. Е, мен никъде не ме споменават, но да не се бутам и аз, че току виж са нафлудили и моя блог. Велик е нашият войник, а Аквариус е велик два пъти повече. И Авис, за къде сме всички без него? ;-)

Форумът за ролеви игри - кликни ТУКА и умри!

IRC: Лог с Авис за евреите

2006-07-03T00:16:00.000+03:00

Авис се пукна от завист!

...Понеже на любимия ни форум RPGbg.NET преди време аз зададох следната тема: „Има ли евреи сред нас?” Горкият Авис явно искаше да питам: „Има ли руснаци сред нас” (какъвто е той самият), за да нафлуди форума както само той си знае. Факт обаче, че аз питах за евреите, на което той бясно ми се върза в чата и се опита да ме притисне с фобиите си. Но вижте и преценете сами...

Session Start: Wed Sep 22 12:17:12 2004
SessionIdent:Avisian (~avisian@pppoe-33.yambollan.com)

тези неща имат поне някакъв досег с фантастичното в ролевите игри ....а посочи ми връзката с евреите ....да не са новата раса в днД?
ама това е МЕТАФОРУМА бе!
там се обсъждат потребителите
прав съм! просто ти си против, защото АЗ го пиша

никъде не се обсъждат потребителите
потребителите не са тема на този форум
да се обсъжда някой е проява на лош вкус и навлизане в личното му пространство
ако ще и Господ Бог да го напише
аз не съм посочил никой
просто казвам, ако има евреи - да се обадят
по същия начин можех да кажа, ако някой има в Търговище да се обади
не си прав
що не питаш и за негрите
ами за китайците ;)
ако питаш и за руснаци ...ще се отзова веднага ;)
ако питаш някой от Търговище да се обида за да играете добре ...ама е странно да свикваш еврейско парти ...ни мисля че това си имал в предвид ;)
ок, в твоя чест ще напиша "има ли руснаци сред нас!"
иначе просто да казваш - който е от Сф да се обади без никакъв умисъл е тъпо
е, аз питам има ли евреи
това ми е интересно
за да рабера има ли евреи на форума
какво не му е мястото
ти прости си с грешни разбирания
и е си зложа грешните рзбирания в остра форма на сарказъм и ирония ;)

това не е хубаво, Ависе
говори зле за теб
аз съм си Зъл герой ;)
даа.. и аз това си помислих
пиши, квото искаш
но да знаеш, че ще ти отговоря
и ще стане мазало
на това разчитам ;)
и нищо чудно след това да повдигнем еврейския въпрос :)
* Avisian поздравява с Hipodil - Skakauec [4:06]
е, мерси

Session Close: Wed Sep 22 12:29:56 2004

Накрая, разбира се, така и не попитах за руснаците! ;-)

Театър: Секс, наркотици & рокендрол

2006-07-02T00:23:00.000+03:00

Един невероятен спектакъл на Ерик Богосян!

Смях се до сълзи с Ивайло Христов (на снимката) и компания. Не знам вие къде сте го гледали (щото го дават и в Театър 199), но аз лично го гледах в Театъра на армията и си умрях от кеф. Бях заедно с приятели от канал #amber (специални благодарности на Packo, който ни организира) и за час и половина аз се пренесох някъде другаде. То не бяха скечове, не бяха лафове, не бяха простотии, но едно ми влезе под кожата и искам да го цитирам, за да си извадите поука, ако не сте го гледали:

Значи стои си Ивайло Христов на един стол, пуши и си размишлява на глас: „Значи цигарите били вредни, казва той. Една цигара съкращава живота със 7 мин., това прави за колко цигари (почва да изчислява)... И така какво излиза, че ще живея 10 години по-малко. Я да сметнем, 100 години минус 10 години, равно на 90 години! Еее, я си ми дайте цигарите!” ;-)

Колкото до другите в постановката, Коцето „Калки” и Дони, и те се справиха блестящо и наистина не знам как Баташов прави нов спектакъл в 199 без тях. Е, поне на мен този в Армията ми се стори перфектен. Дай боже повече такива спектакли по родните театрали! Браво!

„Абе голям ми е бе!” (пак Ивайло, пак там!)

За мен: 1 Юли, ден на светите Козма и Дамян

2006-07-01T02:03:00.000+03:00

Днес имам имен ден!

На 1 юли според църковния календар се тачи паметта на двама братя - Козма и Дамян, живели в околностите на Рим през ІІІ век. От младини те били възпитани в християнско благочестие. Изучили лекарското изкуство, за да помагат на хората. Бог им дарил и чудотворна сила да лекуват всякакви болести. Лекували даром, затова ги наричат безсребреници. Лекували , подпомагали бедни и страдащи, хранели гладни, обличали сиромаси и поучавали всички в Христовото учение. Покрай тях много езичници поели по пътя на спасението. Били са герои!

И така, както знаете, името ми е Дамян и днес аз чествам имен ден с тези народни лечители. Интересното е, че вчера също беше голям празник! Завърших семестриално (демек си взех всички изпити) във Факултета по журналистика и вечерта празнувах официално „абсолвентски бал”, заедно с моите колеги. Беше невероятно преживяване, изпълнено с много ядене, пиене, чалга и танци, макар да не си падам много по последните три неща и особено чалгата. Какво да се прави, колегите ми са обикновени хора, които не четат Толкин и не играят Ролеви игри, а все нещо трябва да слушат. Все пак си прекарах забавно, но съм доволен, че такъв купон се случва веднъж в живота (щото ако беше повече, трудно щях да издържа на градуса!). Сега пред дипломирането ми предстои само защитата на дипломния проект. Стискайте ми палци и той да мине успешно!

Някой пият от мъка, други от сутринта, а аз защото завърших следването си!

Софтуер: Windows

2006-06-30T00:09:00.000+03:00

Microsoft Forever!

Като стане дума за Майкрософт и Уиндос, аз все се сещам за онзи виц, дето Бил Гейтс пътувал в една кола. По едно време колата нещо се разбуксувала и спряла. Шофьорът се мъчил половин час, палил, гасил, палил, гасил, но колата не тръгнала. Тогава Бил Гейтс, който бил отзад в купето, му писнало да чака и казал на шофьора: „Я да дай ние с теб да излезем, после пак да влезем в колата и току виж успеем да потеглим!”

Вицът е забавен, но намекът в него за популярната операционна система е гениално точен. Реално, когато моят компютър „забуксува” и „забие”, аз давам просто рестарт, защото нищо друго не помага в случая. Въпреки всичко, каквото и да си говорим, Уиндос е перфектната система за аматьори като мен и макар и платена, не бих я заменил и за 100 безплатни линукса, забравени досовски програми или каквато друга алтернативност има. За Уиндос казват, че е най-разпространеният вирус и почти всеки компютър бил „заразен” с него. Е, за мен тя е единственият начин да общувам с компа си и слава богу, че съществува. Както казах в началото Microsoft Forever! И Бил Гейтс също!

Сега исках да кажа няколко думи за тази икона на компютърната индустрия, но хайде ще оставя това за рубриката „Култ”. Засега само ще спомена, че неговият Windows XP ми върши страхотна работа (е, може и повече) и макар многото „рестарти”, досега никога не съм срещал сериозни проблеми, докато използвам тази операционна система. Надявам се, че скоро време ще успея да си спестя пари, за да си ъпгрейдна машината с новата Windows Vista, но хайде да сляза на земята, докато не съм паднал от някъде... :-)

Хей, ръчички, хей ги две, с мишка щракат най-добре!

Култ: Дж. Р. Р. Толкин

2006-06-29T00:07:00.000+03:00

Не стреляйте по толкиниста - той толкова може!

(Предварително се извинявам, но в този пост ще бъда малко краен - рано или късно, всеки който се срещне с мен ме обвинява в "прекалена фенщина". Време е да си изясним понятията!)

И така, скъпи приятели, роднини и съседи, време е да ви призная нещо, което крих доста дълго време от всички вас! Макар за някой да прозвучи странно и може би дори откачено – Ян никога не е бил отдаден на ролевите игри, така както винаги е бил привърженик на... Джон Роналд Руел Толкин! Едва сега ще заявя, че дори самият ми прякор “Gamgee”, всъщност идва от фамилията на хобита Самознай от трилогията “Властелинът на пръстените”! Нещо повече, ако не беше тази книга, аз едва ли щях да бъда между вас – на нея дължа не само живота, който водя сега, а целия си мироглед, ценностна система, истинските приятели и дори “ентусиазъм” (с който много хора ме асоциират!), ако щете... Ето защо смело мога да заявя – Ян е от хората, които не само имат “вкус” към нещо, но то дотолкова им се е “усладило”, че след като веднъж са го “вкусили”, светът около тях и дори самите те вече не са същите! Да пиеш с пълни шепи и да си готов за всички последствия, които това може да ти донесе – ето това вече се казва истински вкус!

Но за какво, по дяволите, говори тоя? Какъв ли е този негов извратен вкус? Ами нищо особено не е всъщност – става въпрос за едни може би “детски” (а може би не?) истории, в които се разхождат елфи, хобити, джуджета и всякаква друга измислена паплач, за която сме чували в приказките, дето са ни ги чели като малки. Да, ама не, истината е, приятели, че всички тия дракони и назгули са само за фон! Истинският герой в тези измислици (а че са измислици, аз не споря!) не е нито смелият хобит, нито мъдрият магьосник, нито пък рейнджърът, който уж става крал и т.н. Може би вече се досещате – единственото нещо, което наистина играе главната роля в тези истории, е нещото, което аз търся, а все го няма в света около мен и се казва простичко магия!

Да! За мен всички тези приказни истории са магия! Аз не виждам с какво може да ме привлече една (да кажем) книга, ако в нея има само (или се набляга на) интриги, екшън, “див секс” и куп други неща, които аз и без това срещам постоянно около мен. Не искам да ви уча на нещата от живота, но ако се замислите сериозно, повечето хора около нас са интриганти, по улиците на града ни върлува всякакво насилие (разбирай “екшън”), а е достатъчно да си пуснеш телевизора след 12 часа през нощта (примерно), за да се нагледаш на секс по-див и от най-дивите ти мечти. Изобщо за подобни истории аз имам само една дума и тя е скука!

Но тогава, сигурно ще се запитате вие, как се нарича този вкус? Как се нарича тази магия, по която съм толкова запален и виждам единствено по книгите и чат-пат в някой филм, в който се подвизават я орки, я енти, я нещо друго, което сигурно изглежда още по-ужасно и от предните две? Ами аз знам как се нарича това и за мен дори името му е свещено. Всеки път, докато го произнасям с нескрито благоговение, аз все още не мога да повярвам, че част от него живее и в мен – говоря не за друг, а за самия писател на века “ТОЛКИН”!

Разбира се, дали не си внушавам? Наистина ли тоя Толкин е толкова велик? Абе в света има толкова много други писатели, защо точно него съм си избрал? Да не би и аз да съм бил подведен я от лоши приятели, я лоша среда, я лоши навици, я нещо още по-лошо? Мама му стара, чета какво съм написал досега и си давам сметка, че аз съм просто един фанатик – говоря какви ли глупости и ви свалям звезди от небето с наивната мисъл, че (видите ли) Толкин е най-добрият, Толкин е най-големият майстор, Толкин единствено ги разбира, Толкин е алфата и омегата на всичко свято, което съм срещал някога някъде! ОК, признавам си тогава, че съм фанатик – но не ме бийте, защото има толкова много (и лоши) неща, на които може да съм фанатик и от всички тях аз вярвам, че съм избрал възможно най-безопасния фанатизъм!

Добре де, но тогава, ако съм открил моя вкус и знам, че Толкин е моята магия и единствено бягство от скуката, което имам, защо трябва да спра до там? Разбира се, аз знам, че освен Средната земя много други писатели са се опитвали да разказват приказни истории. Защо да не прочета и тях, току виж съм научил нещо ново и извън пътешествието до Мордор (и обратно)! И изобщо защо само да чета, като мога да играя игри (примерно D&D), да гледам филми (като Уилоу), да слушам музика (от типа на Хауърд Шор), или всичко останало, което по един или друг начин ми помага да си развивам фантазията и въображението. Милиони хора са открили начин да го правят взаимно и не виждам защо и аз да не го правя – дори си има собствен жанр за всичко това и той е познат на всички мечтатели по света с наименованието “Фентъзи”!

Да, но тук идва следният проблем – как да различавам хората от такива, които просто се интересуват (може би още и те не знаят защо) от този жанр и всички останали, които освен, че се интересуват, открито претендират (като мен), че той ги влече? Нещо повече, не само ги влече, ами самите те са толкова “въвлечени”, че покрай себе си “въвличат” и другите и така, докато един ден я някой фентъзи роман стане “книга на века”, я някой приказен филм се окичи с Оскари, я разни игрички с елфи и джуджета се окажат “най-добрата ролева система” и така нататък. Накъде бия ли? Ами просто искам да ви накарам да си дадете сметка какво става около вас и коя е правилната страна, която трябва да вземете – тази на вечно незнаещия какво иска (демек все още неориентирания), или на тази, която за някой може и да звучи обидно, но аз лично не се срамувам да я изрека пред всички: "фенщина"!

Ето казах го! Боже, как хубаво ми олекна сега!

ПС: Благодарности на CTaHuMuP от Forums.RPGbg.NET който ме предизвика да кажа всичко това. Стане, този свят е прекалено голям за двама ни, още повече, че в мен живее и Толкин! ;-)

Приятели: Апостол “RaynerApe”

2006-06-28T01:06:00.000+03:00

Един е Апостол и Ян е негов пророк!

Чапи! Запознах се с Апостол преди 6 години в един слънчев ден на Централна гара. В ръцете си той държеше списание „Gamer’s Workshop” и хич не изглеждаше притеснен от факта, че идва в София по покана на един луд маниак на Ролеви игри, какъвто бях аз тогава. Двамата извървяхме пеша пътя от Централна гара до Мис Каприз на Попа (вече я затвориха!) и седнахме на пица, лафейки си за РПГ, книги и компютърни игри. Не помня какво точно си казахме тогава по пътя, нито колко време стояхме в пицарията после. Помня само как в един момент очите на Апостол светнаха, той се избърса със салфетката и каза: „Човече, с теб ще имаме много работа!” И от тогава досега, всеки път когато се видим с Чапи, ние говорим за работа. Работата, превърната в хоби!

Чапи е странен човек, но добър приятел. Никога не ми е отказвал, ако го помоля за нещо и винаги е бил насреща, ако се нуждая от съвет, превод на труден текст или просто събеседник в чата. От него съм научил много неща, най-важното от което е, че от безсмислени разговори полза няма. Всеки път, когато се видим с него, Апостол ми натяква: „Яне, с тебе пак само приказки, а никаква работа не свършихме!” Какво да се прави, и двамата знаем кой е „трудовакът”, кой е „ПиАрът” и кой само гледа телевизия (това последното е шега, която само Апостол ще схване). С други думи, Апостол няма време за глупости и с него шега не бива – дето се казва работа му дай и няма да се спира!

Тук е моментът да му благодаря, че той ме „открехна” на тема „блогове” в Интернет и лично се ангажира да ми създаде моя собствен. Чапи, с този блог ти запали нов интерес в мен! Дано някой ден успея и аз да ти се отплатя и запаля на свой ред искра в теб. Било за ролеви игри, било за нови срещи, било за онова, което винаги си искал да срещнеш. Поклон!

Посетете блога на Чапи сега!

Книги: Фентъзи Арт Албум

2006-06-27T00:05:00.000+03:00

Султанов си е Султанов!

Доживяхме! Най-после след толкова много години на комунизъм и нас ни огря демокрация... Ъъъ, исках да кажа, че най-после след толкова много изстрадало време на художнически лишения вече си имаме първия български фентъзи арт албум. Негов създател е моят добър приятел и автор на дузина книги-игри от близкото минало Александър „Ейдриън Уейн” Султанов, който напоследък много хора свързват най-вече с комиксите на студио Артлайн (за тях друг път). И така за какво става дума в албума?

Както виждате на едната от кориците (изданието има две корици!) тук се лансират творби на именития Евгений Йорданов (бащата на Добромир от старата Дъга), Сатанасов, Велинов и Бандеров. Макар последните трима да не са чак толкова популярни (или ако са, то те са станали такива покрай тази книжка), изданието е перфектният вариант за подарък на всеки истински фентъзи фен. В него има страхотни илюстрации, които хващат окото и ще ви впечатлят още щом разгърнете албума. За тези, които обичат подробностите, вътре ще намерите илюстрации от любимите ни книги игри (стари картинки на Евгений от книги на Плеяда и Мега), картинка на самата Смърт (браво на Велинов за чудесната палитра!), манга мадамите на Бандеров (повечето от които доста пипнати на Фотошоп!), началото на комикса и илюстрования роман „Пътят на душите” (чийто автор е наш Алекс), „Шаман” (Сатанасов е в стихията си) и „Танц с вятъра” (пак Бандеров). (Подочух, че последните ще бъдат писани съвместно с Богдан „Робър Блонд” Русев, така че няма как да не се превърнат в хитове и ги очаквам с нетърпение.) Специално внимание обръщам върху портрета на „Бендест” (Евгений), който в типичен фентъзи стил лъха на потайни кръчми, закачулени странници и приказни страни. Браво, Ейдриън!

Книжката се лансира отстрани на корицата като „1”, което навява мисли, че вероятно ще има други нейни продължения. Засега албумът струва само 4,50 лв., така че бързайте към книжните сергии да си го купите и прочетете!

А после можете да го подарите на някой приятел – поне аз така направих!

Фото-албум: Паметник на ЯНтурата

2006-06-26T01:06:00.000+03:00

Тази снимка е правена наскоро в едни археологически разкопки край Разград и говори сама по себе си! Благодарности на Орлин Широв от сп. ПС Мания, който е нейн автор и главен идейчик да застана зад табелата. Не съм ли антика?! :-)

Сайтове: Hphex.com

2006-06-25T01:21:00.000+03:00

Сайтът на BG Хари Потър феновете!

"Хекса", както галено го наричат неговите потребители, е сред любимите ми местенца в нета където освен многото информация относно книгите, филмите и игрите по Хари Потър, аз намирам сродни души, запалени по фантазията и вълшебното. Сравняван неизбежно с другия голям сайт за Хари Потър ПотърМания, Хекса го превъзхожда поне с две класи напред. Преди всичко докато ПотърМанията е огромен и като цяло неорганизиран сайт, то вторият е едно малко общество от обаче големи фенове, които общуват помежду си, дискутирайки Хари, Дж. К. Роулинг или други фентъзи герои и автори.

Сайтът поддържа и собствен форум (от където се запознават всички тези симпатяги) и дори чат-канал (#voldemort), където те си лафят предимно - с оглед на това, че там могат да влизат хора от цялата страна. Няма да ви лъжа, но сайтът, форумът и чатът са супер посещавани и само сайтът прави поне 500 уникални посещения на ден! Посетете го и сами ще се уверите за какво става дума!

Хексът ви очаква!

Актуално: Еньовден

2006-06-24T00:11:00.000+03:00

Днес елфите празнуват!

Да, днес е Еньовден - най-големият празник според елфическия календар. На този ден в селото идва Гандалф и пуска фоеверки, на които се радват малките хобитчета и елфчета. Според нашия календар днес пък имат празник хората с имена на Йоан, Еньо, Енчо, Янко, Яни, Яна и Янка. Да им е честит празникът!

Както вече се досещате, днес и моят "ник" празнува, щото съм "барабар Ян с мъжете" и по този хубав повод смятам да се напия безпаметно с малко компот от праскови (който незнайно как беше останал неизяден в шкафа) и да попея възрожденски песни в чест и на моя близък приятел Сашо Драганов, който вчера си взе успешно изпита по Възрожденска култура! Браво, Саше! Каза ли му на професора за дядо Либен както те посъветвах?

Айде, че в неделя съм на купон в Мастхеад, идва именният ми ден и изобщо много празници взеха вече да стават! :-)

Музика: Hotel California

2006-06-23T01:40:00.000+03:00

Добре дошли в хотел София!

След ужасяващо дългия коментар на колежката ми Емилия след последния ми пост за Чарли, реших, че е време да се наспя като хората и още в 22'30 часа вече си бях легнал в леглото, а компютърът си бучеше включен в чата както винаги. Тогава някъде към полунощ започна нещо странно. В просъница чух как компютърът ми се рестартира от само себе си. Няколко пъти. След 3тия път вече бях напълно буден и си мислех, че в стаята ми има призраци. Това ме подсети за песента "Хотел Калифорния" и ми стана още по-странно, а от сънят ми вече нямаше и помен. Вече разсънен и свеж като репичка, аз си дадох сметка, че тия призраци не се явяват току така. Те са тук, за да ми напомнят нещо. Примерно, че не съм писал в блога си за новия ден! Време е да им изпея нещо! Нещо страшничко! Нещо за изгубени души!

"Hotel California"

On a dark desert highway, cool wind in my hair
Warm smell of colitas, rising up through the air
Up ahead in the distance, I saw shimmering light
My head grew heavy and my sight grew dim
I had to stop for the night
There she stood in the doorway;
I heard the mission bell
And I was thinking to myself,
'This could be Heaven or this could be Hell'
Then she lit up a candle and she showed me the way
There were voices down the corridor,
I thought I heard them say...

Welcome to the Hotel California
Such a lovely place (Such a lovely place)
Such a lovely face
Plenty of room at the Hotel California
Any time of year (Any time of year)
You can find it here

Her mind is Tiffany-twisted, she got the Mercedes Benz
She got a lot of pretty, pretty boys she calls friends
How they dance in the courtyard, sweet summer sweat.
Some dance to remember, some dance to forget

So I called up the Captain,
'Please bring me my wine'
He said, 'We haven't had that spirit here since nineteen sixty nine'
And still those voices are calling from far away,
Wake you up in the middle of the night
Just to hear them say...

Welcome to the Hotel California
Such a lovely place (Such a lovely place)
Such a lovely face
They livin' it up at the Hotel California
What a nice surprise (what a nice suprise)
Bring your alibis

Mirrors on the ceiling,
The pink champagne on ice
And she said 'We are all just prisoners here, of our own device'
And in the master's chambers,
They gathered for the feast
They stab it with their steely knives,
But they just can't kill the beast

Last thing I remember, I was
Running for the door
I had to find the passage back
To the place I was before
'Relax,' said the night man,
'We are programmed to receive.
You can check-out any time you like,
But you can never leave!'

И понеже навремето имах честа да преведа тази песен (специални благодарности на Тонкс от Хекса), тук пускам и нейния вариант на български. Далеч не е перфектен, но за човек, който е превел Бейсик Д&Д преводът става! Дори доста!

"Хотел Калифорния"

На тъмна магистрала в пустинята, хладен бриз в моята коса
Топъл мирис на колит, реещ се във въздуха
Право напред в далечината, аз видях блещукаща светлина
Главата ми тежеше, а погледът ми беше замъглен
Трябваше да спра за тази нощ
Там тя стоеше на прага;
Чух камбанка да звъни във мен
И аз помислих сам на себе си
'Това може да бъде Рая или ще бъде Ада'
Тогава тя светна със свещ и ми показа пътя
Чух гласове в дъното на коридора,
Мисля, че ги чух да казват...

Добре дошли в Хотел Калифорния
Такова прелестно място (Такова прелестно място)
Такова прелестно лице
Пълно е със стаи в Хотел Калифорния
По всяко време на годината (По всяко време на годината)
Ти можеш да отседнеш тук

Нейният ум беше побъркан по Тифани, тя имаше Мерцедес бенц
Тя имаше много хубави, хубави момчета, които тя наричаше приятели
Как те танцуваха в двора, сладко обляни в лятна пот.
Някои танцуваха да запомнят, някои танцуваха да забравят

Така че аз извиках Съдържателя,
'Моля, донесете моето вино'
Той каза, "Душа не е идвала тук от 1969та'
И все още тези гласове звучат от далеч,
Събуди се в полунощ
Просто да ги чуеш да казват...

Добре дошли в Хотел Калифорния
Такова прелестно място (Такова прелестно място)
Такова прелестно лице
Те живеят в Хотел Калифорния
Каква прекрасна изненада (каква прекрасна изненада)
Донеси си алиби

Огледала на тавана
Розовото шампанско с лед
И тя каза 'Ние сме всички просто затворници тук, сами си го правим'
И в залата на господаря,
Те се събрали за пируването
Те го пробождали със стоманените си ножове,
Но просто не могат да убият звяра

Последното нещо, което си спомням, беше
Аз бягах към вратата
Трябваше да намеря пътя за обратно
За мястото, където бях преди
'Спокойно', каза мъжа в нощта,
'Ние тук те чакахме да дойдеш.
Можеш да си платиш по всяко време, когато пожелаеш,
Но никога не можеш да напуснеш!'

Та това е, сега можете да пищите, а аз смятам да изключвам компа!

PS: Картинката с плоча на Игълс отказа да се прикачи към поста ми вече втори път! Призраците наистина са тук! Не искам да стоя на този компютър повече! Бррр!

PPS: Картинката все пак се качи от третия път... :-)

Филми: Чарли и шоколадената фабрика

2006-06-22T00:05:00.000+03:00

Един филм с мирис на вълшебство

Забравете всичко, което сте гледали през последната година! Никакви острови, извънземни и пътеводители няма да ви трогнат така, както го прави последният филм на майстора на странни истории Тим Бъртън с още по-странното заглавие “Чарли и шоколадената фабрика”. Тези, на които предишният филм на режисьора “Голяма риба” им се е сторил помпозен и прекалено измислен, също не бива да си вадят прибързани заключения – новият филм е направен по съвсем различна рецепта, но с типичния тимбъртъновски вкус, при който винаги се случва нещо супер ексцентрично и неочаквано.

За тези, които не знаят, приключенията на малкия Чарли са заснети по изключително увлекателната детска книга на Роал Дал, която обаче (както и филма) има дузина препратки към света на възрастните. Все пак да не забравяме, че макар историята да се разказва за малкото и бедно хлапе от Лондон, в нея главният герой всъщност е вече порасналият Уили Уонка – самият собственик на шоколадената фабрика, който в началото може да ви се стори малко смахнат и ексцентричен, но все пак накрая помага и на Чарли, и на себе си.

Сюжетът на лентата се върти около пет различни хлапета и техните близки, които мистър Уонка кани да разгледат фабриката му за шоколад. Едно по едно всяко дете и неговият настойник отпадат от разходката сред цеховете за шоколад и машини за сметана, докато накрая остава само бедният Чарли със златно сърце и неговия дядо, винаги даващ мъдри съвети. Всички това е пресъздадено по един изключително стилен и изискан начин, като за целта са използвани много грим, ефекти, уникална сценография и костюми, чиито резултат е повече от очарователен – на екрана текат реки от шоколад, цяла орда катерички белят лешници, прозрачни кабини летят във въздуха, а самият Уили Уонка сякаш е излязъл от бонбониера и ей-сега ще се разтопи. Разбира се, покрай всичко това не бива да се забравя и страхотния съпровод на Дани Елфман, който освен, че е написал музикалната пътечка на филма, е автор на музиката към песните, които работниците на Уили Уонка пеят, докато изпращат по един или друг начин от фабриката всяко едно дете, което не е достойно за наградата, която странния собственик обещава.

Макар филмът да се води предимно за деца, посланията, които режисьорът отправя към подрастващото поколение съвсем не са детски, а дори напротив, самите възрастни могат да се поучат от тях. Освен това и макар смешен, жанрът на лентата не е точно комедия, защото на места смешното на пръв поглед всъщност се оказва толкова гротескно и дори грозно, при все че на екрана всичко си изглежда красиво. Със страшен замах Тим Бъртън осмива и наказва глупостта и някои човешки пороци, които са толкова привични днес на младите хора и техните още по-вманиачени от едно или друго родители. Във филма има дори препратка към другата лента на Стенли Кубрик “2001: Една одисея в космоса”, но хайде сами да я откриете като гледате филма “Чарли и шоколадената фабрика”. Повярвайте ми, за два часа ще се пренесете в един съвсем друг и изпълнен с какао свят, където всеки получава това, което е заслужил! Аз самият се смях и плаках от цялото си сърце на този филм – отдавна на екраните не се е появявал толкова сладък, добър и поучителен филм! Браво на Тим Бъртън!

Гледайте този филм и няма да съжалявате!

Забава: WoW и GW мания

2006-06-21T00:05:00.000+03:00

God bless the Blizzard!

Скучаех в #rpg на IRC, когато едно старо приятелче от Пловдив с ник Ways пусна тази картинка, за да я видят всички в канала.

Умрях си от смях! Сравнението с лъжицата, спринцовката и играта е дяволско добро попадение и невероятна пропаганда против всички MMORPGs, най-вече това на Blizzrad!

Като човек, който не е запален нито по WoW, нито по Guild Wars, аз все пак много добре си давам сметка за тяхното влияние и маниакалната пристрастеност на голяма част от човечеството (в това число и мои много близки приятели) към тях. Няма да съм аз този, който ще им каже да не играят, напротив: играейте, щом това ви харесва! Евала ви правя!

Но ако ви поканя на кино, недейте да ми отказвате, само защото по същото време има събрание в Guild Hall-ът! ;-)

ПС: И все пак не мога да не призная, че онлайн ролевите игри имат голямо бъдеще. Може би трябва да им обърна повече внимание някой ден...

Книги-игри: Лорд & Магьосник 2

2006-06-20T00:19:00.000+03:00

Здравейте, маниаци!

Навремето имах удоволствието да създам една настолна стратегическа книга-игра (Страт) с ролеви елементи по мотиви от "Лорд & Магьосник" на Джордж М. Джордж. Предупрежадвам ви, че това не е нова ролева система, а Tabletop игра, при която най-важно е движението по картата, но отново като в ролева игра има класи, нива, умения, чудовища и магии. Както и достатъчно литературна част.

Нарекох я "Пионки на съдбата" и тя представлява настолна стратегия с ролеви елементи, което означава, че за да успеете в нея ще ви е нужно много стратегическо мислене, но също така и редица актьорски умения, с които да изиграете персонажа, с който ще обикаляте по игралното табло. Все пак за разлика от обичайните ролеви игри, тук ролята на играча е по-малка и той няма за задача точно да се държи като героя си през цялото време, а по-скоро да изпълнява различните мисии, които играта му възлага, да печели от тях, да развива и просперира с персонажа си, който е създал в началото. Ако играчът не играе сам, а в група, съществува Водещ на играта, който разиграва всички срещнати противници, случайни герои и държи сценария на приключението. Основните методи на разиграване в нея обаче си остават под формата на стратегическите книги-игри, познати преди няколко години.

"Пионки на съдбата" описва фентъзи приключения в един вълшебен, приказен свят, населен с елфи, джуджета, хобити, дракони и други митични същества. Освен да движите пионката си по картата, вие можете да:
- Да срещате други персонажи, които се управляват от други играчи и да комуникирате с тях.

- Да срещате други персонажи, които се управляват от Водещия и които могат да станат ваши наемници или съюзници в играта.

- Да срещате чудовища, с които да се биете.
- Да намирате пари, оръжия, предмети и магии.
- Да изпълнявате най-различни мисии, които да правят вашия персонаж по-силен и по-опитен.
- Да се изправяте срещу опасности като ями, засади на врагове, капани и др.

За да играете тази игра са ви нужни:
- Игрално табло, по което се местят пионките на героите (включено в архива).
- Копие от тези ръководства.
- Комплект зарове с 20 страни.
- Бойна карта, по която се провеждат битките (в горните правила има указание за нейната изработка).
- Копие от Персонажния лист, който можете да преснимате от края на книгата.
- Няколко празни листи, молив, гума... и може би калкулатор, ако не обичате да смятате.

- Няколко часа свободно време на ден.

Ако разполагате с всичко това, значи сте готови да започнете. Извикайте неколцина приятели, с които да споделите приключенията и си направете персонаж по правилата, дадени в ръководството. Разбира се, добре е да познавате добре книгата, за да знаете КАК се играе. Дори и в началото всичко да ви се стори малко сложно и объркано, не се безпокойте, когато започне играта, всичко ще си дойде на мястото. От вас се иска само желание за игра... и много въображение!

Приятно изкарване с "Пионки на съдбата" и нека пионките ви никога да не свършват!

ПС: Искам официално да благодаря на Авис, чиито сайт е домакин на играта ;-)

Настолни игри: Аксиом16 RPG

2006-06-19T01:11:00.000+03:00

Аксиом16: Поглед отвътре

“Добре дошли в света на вашите фантазии! Потопете се в неповторимата атмосфера на магическия континент Магландиум. Бъдете смел воин, мъдър магьосник, безскрупулен мошеник, обаятелен лидер... Освободете въображението си! Бъдете героят на вашите детски мечти и изживейте незабравими приключения с ролевата игра Аксиом16. Спасете света от силите на Злото... или им помогнете да го завладеят - изборът е изцяло ваш! ”

Това са думи от корицата на доскоро най-чаканата книга от феновете на ролеви игри у нас – “Приключение с меч и магия”, първата книга по системата Аксиом16. В този пост ще се опитам да надникна в системата Аксиом16 на моя добър приятел и бивш колега от сп. "Фентъзи Фактор" Иван Атанасов и ще ви покажа нейните качества и недостатъци. Света на "Приключение с меч и магия" ще разгледам някой друг път, но преди да започна, нека да хвърлим един поглед върху самата книга – чисто като физичен предмет.

Книгата

“Приключение с меч и магия” по формат прилича на томче на Робърт Джордан и има страхотна цветна корица в стила на западните книги-игри. Колкото до обема, книгата съдържа 448 страници с десетки черно-бели илюстрации, които могат да ви накарат да провесите челюст. Забележително е, че всички до една са дело на двама млади български художници – Светослав Христов и Павел Байрактарски. Качеството на хартията е повече от добро и това допълнително доближава книгата до западните варианти (кориците и обаче не са твърди, за съжаление).

Книгата е разделена на четири части и включва в себе си всичко, което ви е нужно, за да играете ролева игра – правила за играча, съвети за Разказвача и описание на един фантастичен свят, в който ще можете да изживеете вашите приключения. Четвъртата част е отделена за карти, таблици, примерни дневници (за героите и чудовищата) и други помощни материали, които също са на много добро ниво. Специално дневникът на персонажите е направен по подобие на любимите ни компютърни игри – с икони за всяко качество. За съжаление е само едно копие и трябва да се преснеме за всеки един герой, но това не е сериозен проблем и не е болка за умиране.

Системата от правила за игра

Когато започнах да чета правилата, първото, което ми направи впечатление беше "ужасният" им обем. Те са описани на близо 140 страници. Не казвам, че това е много, но честно казано, много от начинаещите играчи могат да се уплашат само при вида им. Авторите са опитали да си спестят писането на безкрайни таблици и са представили всяко правило като сравнително проста математическа формула... Може и да е функционално, тъй като не ограничава възможностите на играчите, но пък само си представете как тези 140 страници заплашително ви напомнят учебника по математика... Много хора ще побягнат ужасени само при вида им. И ще сгрешат защото системата всъщност си я бива.

Хубавото е, че в Аксиом16 почти всичко се свежда до една-единствена формула. Без значение дали сте в битка, или водите преговори, дали повдигате камък, или разбивате врата - в играта винаги се използва универсалната формула за успешно действие (УФУД). За да успеете, в действието си вие трябва да хвърлите три зара и да прибавите умението, което използвате в случая. За да бъде действието успешно, трябва да получите число по-голямо от 16 плюс съответстващото на ситуацията усложнение. Когато свикнете с УФУД ще разберете, че Аксиом16 всъщност не е сложна.

Създаване на герой

Както във всяка уважаваща себе си ролева игра и тук играчът има избор между няколко раси, с които да играе. В Аксиом16 изборът му е сведен до човек, елф, джудже, гигант, гущер или гоблин. Расата определя някои уникални способности, както и физическият облик на героя ви. Следва избор на име, пол, възраст, височина, тегло, отличителни белези и лична история. Всичко това е много добре описано и систематизирано, както и подкрепено с достатъчно ясни примери.

Следващата стъпка е най-сложната. Разполагате с определено количество Точки за Развитие, с които заплащате развитието на героя си. Всяко научаване на ново умение, повишаване на показател, запаметяване на заклинание и т.н. се заплаща с тях. Те са основният ресурс за развитие на героя. Не си мислете, че е лесно да разпределите тези точки – направо не стигат за нищо, тъй като колкото по-висока е степента на дадено умение/показател, толкова по-скъпо струва неговото повишаване. А повярвайте ми, вие ще искате те да са високи.

Успокоителното е, че при всяко достигане на ново ниво ще получавате нови точки за развитие (и то не малко), така че ще се доразвиете. Интересното е, че за разлика от всички останали ролеви игри, които аз съм играл, тук героите стартират на нулево ниво, а не на първо.

Основните показатели на героя ви са: Сила, Ловкост, Интелект, Прецизност и Издръжливост. Производните показатели са много повече и не могат да се повишават с точки за развитие, а се образуват от основните – например Точките за действие се образуват от Скорост и Ловкост.

Един от най-важните показатели в играта е именно "Точките за действие", който определя колко действия може да извърши героя за единица време (един борен рунд например). Разбира се, това се ползва най-вече по време на битка.

Битките

Правилата Аксиом16 отделят голямо внимание именно на битките. На тях е посветена отделна глава и аз няма и да се опитвам да влизам в подробности, а само ще спомена, че те се разиграват на бойно поле, което е разграфено на квадратчета (има описани и други варианти). Всеки участник в битката действа според показателите си "Реакция" и "Точки за действие" (ТР), които определят кога и колко действия може да извърши той. За измерването на схватката е използван стандартния за ролевите игри "рунд", през който всеки един герой (или създание) може да действа. Възможностите на героя са почти неограничени и включват набор от десетки действия – всяко със своя цена в ТР. Почти всичко, за което може да се сетите е описано, а има дори и правило за симулиране на произволни действия (дори има правила за "Езда" по време на битка).

В правилата има доста необичайни хрумвания, които не се срещат често в други системи. Има описана подробна система за борба, специални атаки със и без оръжие и др. Има и много други умения, които влизат в много ситуации в играта и дават възможност на играча да предприеме повече действия, а не само да налага с меча. Играта е преминала достатъчно тестове, преди да бъде издадена, така че в механиката на схватките трудно може да се намерят сериозни бъгове.

Героите на високи нива стават чутовно добри, но всеки от тях е много различен от останалите и е силен по свой си начин. Именно в разнообразието и комбинативността в развитието на героите е най-голямата сила на Аксиом16.

Магиите

Разбира се, в играта има правила за изричане на заклинания и авторите са се погрижили за десетки магии, обединени в осем магически школи (огън, вода, въздух, хаос, мрак и т.н. – общо над 150 заклинания). Отделно от това има и правила за "вграждане на магия в кристали", както и обширна секция на алхимика, в която е описано как героят може сам да открива и забърква магически еликсири.

Предмети и екипировка на героя

Списъкът с предмети и инвентар е повече от внушителен. Авторите са разгледали и описали най-важните неща, които могат да потрябват в едно приключение (оръжия, брони, отвари, предмети от бита и т.н.). Освен това в книгата е включен списък на услуги и цени, който може да послужи на опитния приключенец (наемане на карета, цени в страноприемница и др.). Специално внимание е обърнато на някои редки и не толкова редки материали като бронз, митрил, вълна - които могат да потрябват в мисиите на героите – а също така и ценоразпис на животни като кон, куче, овца и др. Тук е момента да отбележа и един пропуск – липсват цени за някои от основните магически предмети и еликсири, но авторите обещават да поправят грешката си и да ги публикуват на сайта си. Там вече са споменати няколко, забелязани от тях и коригирани грешки.

Книга за чудовищата

Описаните в книгата чудовища и противници не са много (малко над двайсетина), но авторите гарантират, че повече гадини за биене ще се появят на скоро на сайта на системата.

Посетете сайта, за да научите още за тази игра и четете редовно блога ми, където скоро ще си говорим повече за света на Магландиа, а дотогава – приятни мигове с най-новата българска ролева система Аксиом16 и "Приключение с меч и магия!".

Компютърни игри: Shadows over Riva

2006-06-18T00:45:00.000+03:00

Или как се прави RPG по немски

Жанрът компютърни ролеви игри отдавна се е доказал и не се нуждае от представяне. Всички сме играли на Baldur’s Gate и много добре знаем какво означава да разцъкваш с по няколко героя едновременно, докато си повишаваш статистиките, учиш умения, или използваш различни вълшебни предмети. Играта, за която ще разкажа, е създадена от немски програмисти на фирмата Attic и разпостранена от небеизвестната от близкото минало Sir-tech (Wizardry 8, Jagged Alliance). Тя се казва Realms of Arkania III: Shadows over Riva и е едно приятно старо RPG за PC, издадено през далечната 1996 година.

Първото приятно впечатление от играта, когато я инсталирате на компютъра е, че тя може би ще ви върви дори и под XP, макар че звуковете ефекти могат и да откажат. За сметка на това, музиката (ако тръгне!) е невероятно добра и не случайно е записана на аудио формат, за да можете да си я слушате дори и на уредбата в хола. Графиката на ROA III: SOR сега сигурно няма да ви впечатли кой знае колко, но навремето е изглеждала наистина внушаващо. Всичко е в 3D режим, което напомня класическия Doom, но всъщност е далеч по-добро от него. Чудовищата не щъкат из света, който ви предстои да обикаляте – когато има битка, перспективата се сменя с бойно поле тип ала Heroes и вие разигравате героите си походово като пионки в шахматна партия. Е. не баш шахмат де!

В играта има сумати въвеждащи в историята анимации и само интрото е към 5 мин. Странно, но анимациите в тази стара игра изглеждат много по-добре от плашещите опити на накой далеч по-нови игри. Също така не-игровите персонажи, с които ще се срещнете из играта, са страхотно нарисувани, а някой от тях даже и анимирани. И най-накрая всеки път, когато минете на нова глава от сюжета на играта, на екрана пред вас изникват забележителни картини, които не само, че са нарисувани изцяло на ръка, но и са изпипани в невероятно техническо отношение дори и за днешните стандарти.

Създаването на героя в Рива е нещо елементарно и същевременно невероятно сложно. Още в самото начало, играта ще ви пита като какъв искате да играете – новак или напреднал. Разликата е огромна, ако се пуснете като новак, героя се прави за по-малко от 5 мин. Ще трябва просто да изберете раса/клас, пол, снимка, име и… готово! Ако изберете напреднал, положението става леко мазало. Проблемът идва в това, че в играта има към дузина основни качества – положителни и отрицателни – например сила, ловкост, суеверие, алчност и т.н. Освен това, съществуват още няколко под-класа със специфични умения като “Оръжия” (в които влизат отделни умения за всяко едно оръжие), “Природа” (напр. билкарство, ориентиране из гората, оцеляване), “Знания” (като алхимия, езици, тактика, география и т.н). Няколко десетки са уменията и ако си изберете напреднал тип игра. Трябва да раздадеш по няколко точки на всяко едно от тях. И най-накрая, ако играеш с магьосник (елф/ вещер/друид) получаваш достъп до няколко магически школи. Всяка от тях има по ред заклинания, от които можеш да избираш по всяко време на играта, дори и извън битка.

Расите и класовете в играта са смесени, което напомня донякъде най-първото Dungeons & Dragons издание, но отсега предупреждавам – играта няма нищо общо с прословутото D&D и най-малкото е немска! Та значи за расите и класите – изборите не са малко: Джудже-боец, Горски Елф, Сребърен Елф, Леден Елф, Друид, Вещер (горски маг), Магьосник (при този герой трябва да уточниш към коя школа се обучаваш), Воин, Крадец, Варварин, Ловджия или Странстващ палячо. Всеки един от тези раси/класи дава набор от специфични умения, които по-добре ще ти помогнат да си изпълниш поставениете задачи. Ако не си вземеш крадец, а Горски Елф, това не означава непременно, че няма да можеш да крадеш – просто “краденето” няма да ти бъде в силните качества. Отново напомням, че за разлика от други игри, тук не избираш първо расата и после класа, а професията идва с расата. Друг е въпросът, че можеш да си развиеш конкретни умения, които да те доближат до дадена раса или клас, напр. Варварин, който да умее да се пазари… ;)

Играта е левъл-базирана. т.е. нивейна. След всяко успешно действие или нанесен удар в битка, получаваш точки опит и дигаш ниво на определен резултат. В играта има специална функция да отчита резултата от играта до момента във формата на малък кинжал, който расте в прогреса на приключението и накрая става огромен меч. Математическото съотношение е 1 към 1000, т.е. след всеки изпълнен куест получаваш точки (“score”) и когато си направил 1000, то значи си превъртял играта. Все пак, ако не си минал всички куести, е напълно вероятно да приключиш и с по-малък резултат.

Както всяко добро CRPG и това тук си има дълбока история, която буквално те държи на нокти през цялото време и заедно със съпътващите обрати в сюжета, правят прекарването в Рива повече от приятно. Рива е един фентъзи пристанищен град, където попадат героите и нали са добри души, решват да откликнат на молбата за помощ на една клеричка. Това ги отвежда до зловеща конспирация, в която са замесени всички по-известни клечки в града и малко по-малко героите осъзнават, че са само пионки в ръцете на един тъмен магьосник, който дори вече е предвидил техните действия. Само набързо ще спомена част от местата, където се развива основното действие, за да не си помислите, че ще обикаляте единствено из града – пиратски кораб, канализациата на Рива, пълно със скелети гробище, мини на джуджетата, завзети от орките, кула на некромант, а също така и самият затвор на града, където героите попадат съвсем целонасочено. За разлика от по-старите части на Аркания (за тях друг път!), "Сенки над Рива" описва разкриването на един град и в нея няма пътешествия от сорта на Baldur’s Gate и по-специално Daggerfal, която излезе почти по същото време. Но и това е достатъчно.

Намерете си "Сенки над Рива" и няма да съжалявате!

ПС: В случай, че сте от София, просто ми се обадете и аз ще ви дам да си запишете диска веднага!

ППС: Играта е правена по немско-френската ролева настолна система "Das Schwarze Auge" ("Черното око"), чиито издател е фирмата FANPRO и която е изключително търсена от феновете в западно-европейските страни.

Нужда от категоризация

2006-06-17T00:03:00.000+03:00

Яне, спри се за миг бе!

Така. На днешния ден се навършва цяла седмица от създаването на този мой "янски" блог. Колкото и да ми се иска да вдигна коктейл в "Радисън", на който да поканя всички, които писаха досега, май няма да го направя. Но вместо това съм ви намислил друга изненада.

Та. За тази седмица усвоих разни полезни трикове на добрия блогър (като например да наспамя всичките си приятели в чата в опит да ги накарам да ме забележат какво пиша) и като цяло разгледах доста чужди блогове, търсейки онова, което ги отличава от останалите.

Да. За да направиш добър блог не се иска кой знае какво писателско умение, но е добре да си подбираш темите, за които пишеш. Аз лично осъзнах, че избягвам да чета блогове, в които този, който ги списва, надълго и нашироко описва как си рязал ноктите на краката, докато гледал порно с животни или други подобни дивотии. Далеч по-интересни са ми тези страници, в които блогърът списва няколко специфични теми като ги обновява често с актуална (по темите) информация. Ето защо мисля, че една подобна "разкадровка" на "интереси" би била отлично се вписала и в моя блог.

Уви. За съжаление моят блог не поддържа функция, в която мога да изброя в колонка отстрани темите, по които пиша (дори да поддържа, аз нямам идея как може да стане) и затова просто за вбъдеще ще слагам пред заглавието на всеки мой нов пост специална "категория-маркировка" (напр. "Книги", "Филми" и т.н.) . Така всеки един от вас лесно ще се ориентира към какво е насочен постът, без да се налага да го чете. И мисля, че така ще ви спестя доста лутане. Въпрос на време ще бъде да отсея кои от всички "категории" са ви най-интересни (и най-коментирани), за да пиша повече и най-вече за тях в бъдеще.

Хух. Сега следва най-трудното, защото трябва да измисля всички или повечето "категории", по които да пиша. Струва ми се, че без тази база блогът ще се напълни с хаотични постове и в крайна сметка никога няма да знам какво искам да кажа, казал ли съм го вече, струва ли си да се казва изобщо и т.н. А засега ето ви първите няколко категории, за които се сещам в момента и които ще бъдат обект на "разписване" в най-близко време:

Настолни игри: Ролеви игри, игри с карти, бордови игри, игри с миниатюри тук!
Книги-игри: Един позабравен, но не и умрял жанр...
Компютърни игри: Всички сме ги играли някога или играем все още!
Филми: Тук ще ви затрупам с информация за 7мото изкуство!
Култ: Актьори, писатели, режисьори, художници, журналисти или водещи са тук.
Музика: Песни, саундтраци, стилове, композитори, изпълнители и групи на куп!
Книги: Леле, за колко хубави книги имам да ви пиша!
Приятели: Най-добрите ми приятели често ще ми гостуват на блога.
Забава: Вицове, карикатури, смешни логове и прочие глупости ще са тук.
Сайтове: Всеки един ценен за мен сайт ще получи своето място тук.
Софтуер: Не че разбирам много, но тук ще давам оценка за някои PC програми.
Места: Снимки и коментар от местата където съм бил или искам да бъда.
IRC: Всички интересни чатъри или по-специални канали ще намерят мястото си тук.
Факултативно: Мнения за университетски програми, преподаватели и др.
Медии: Всичко интересно, което ми попадне във фокуса от медиите ще го пиша тук.
Форуми: Напоследък в нета се навъдиха форуми за всичко, моят коментар за тях.
Блогове: Всеки един добър блог ще има шанс да попадне тук.
Фото-албум: Щракна ли нещо по-специално ще го видите веднага.
Театър: Тук ще пиша за спектакли, които съм гледал или искам да гледам.
Актуално: Всичко, което е злободневно в момента, но си няма отделна категория.
За мен: Всичко, което се случва с Ян, докато последният се опитва да си списва блога.

Ех. Преброих точно 20 тематики (21 с тази за мен!) и смятам, че засега стигат, но си запазвам правото да допълвам списъка както намеря за добре в бъдеще. Като гледам ще имам доста за писане и всяка една категория трудно ще се изчерпи, ако я редувам наравно с останалите. А аз за начало смятам да правя точно така и да не давам превес на една категория над друга. А в бъдеще времето ще покаже кои теми ще останат и кои ще отпаднат. Това е засега!

Айде, че пак се олях - прекалено много "блогърски" тайни ви разкрих този път! :-)

ПС: Интересно ми е от всички теми по-горе, с коя най-често ме асоциирате (мен де)?

Рин Еннор & Арменелос

2006-06-16T00:10:00.000+03:00

Мае гованнен!

Сигурно се чудите какво казах току що? Но всъщност няма нищо сложно - " Мае гованнен!" на езика на елфите означава "Добра среща!" Но вие познавате ли елфи? Аз лично се знам с този-онзи елф и понякога се виждаме заедно за по кафе, бира или при поредната игра на D&D. Дори тези елфи са от една специална порода "елфикус булгарикус" и межу другото си имат и съвсем нормални имена като Бисер, Снежана, Митко или Цецо... Уффф, пардон, Цецо беше "джудже"! Та така, а другите още ги познавам като Лалилей, Галадриел или Глорфиндел. Познавам дори самия Моргот, макар че за последно бяхме заедно преди доста време и той може би вече ме е забравил. Аз пък забравих да ви кажа, че моя милост е чист хобит, който много обича да си похапва...

ОК! Виждам, че доста от вас вече се оглеждат съмнително и се чудят какво ми става. Истината е, че аз членувам в едно специално общество от индивиди, които живеят в света на английския писател и лингвист Джон Роналд Роуел Толкин и за тях е съвсем в реда на нещата да не са просто хора, а елфи, джуджета, хобити или други приказни твари. Подобни общества има и в други градове в България (например Бургас), но специално софийското се зовем РинЕннорци - от "Рин Еннор", което на елфически значи "Спомен за средната земя". Ние си имаме клуб в София, където навремето доста честичко се събирахме и обсъждахме "важни" неща като "Имал ли е избор Фродо да не хвърли пръстена?"; "Колко пъти Сам Майтапер е бил кмет на Хобитово?"; "Дали Билбо спечели нечестно в играта на гатанки с Ам-Гъл?" и други подобни проблематики. С други думи ние сме малко откачени и с нас по-добре да си нямаш работа, ако не си чел "Властелинът на пръстените" или "Хобитът и до там и обратно" на споменатия професор. Иначе не хапем и сме душички.

А сега сериозно. От няколко години (от 7 и половина, ако не се лъжа) в София същестува общество на Толкинисти, към което и аз се причислявам. Започвайки с малка банда откачалки в градината на Ректората през лятото на 1999 г., то се превърна в огромна маса фенове, поделени на няколко групи и занимвайки се с различни аспекти на творчеството на британския класик. Някой от нас ги влекат езиците, други митовете и легендите, аз специално съм фен на филмите и игрите по Толкин, а има и такива, които направо се изживяват като герои от романа. Лошо няма.

Както казах, това общество се разраства и дори преди година отвори врати първият Интернет Университет по Толкин на Балканите. Неговото име е "Арменелос" и ако имаш желание да твориш в насоката на любимия си елфически (и хобитски!) свят, си добре дошъл като негов възпитаник. Става дума не толкова за реален университет, а по-скоро за виртуален форум, който обаче дава съвсем реално обучения на своите студенти. В случай, че имаш желание да се запишеш или просто искаш да видиш какво става в него, посети този сайт и ти гарантирам, че ще останеш впечатлен. Толкин си е Толкин и ако още не си го изчел целия, бързо изключвай компютъра и бягай на дивана с книгите. Струва си!

Хайде и си запазвам правото да ви разкажа повече за Толкин и как аз самият попаднах на него в следващите си постове! Намарие!

ПС: Тази снимка по-горе е от един стар-стар купон с клуба у Цвети и Вероника, който аз никога няма да забравя, защото беше наистина вълшебно изживяване! Ето кои сме в кадър: горе от ляво на дясно - Вероника, Наско, Снежана "Galadriel", дамYann (аз), Силвия "Eowyn"; по средата е Александър "Gothmog"; долу от ляво на дясно - Бисер "Laleelay" и Асен "WereWolf" (днес по-познат като "Volkos" и един от създателите на Ролевата игра "Ендивал"). Боже как помня! Не знам обаче от къде я изрових тази снимка... :-)

DUNGEONS & DRAGONS на чист български!

2006-06-15T01:54:00.000+03:00

Здравейте, фенове!

Чувствам се горд от това, което ще видите. Работих повече от два месеца над един проект, който искам да ви представя в този нов пост. Става дума за пълния превод на системата DUNGEONS & DRAGONS в нейното най-първо и основно издание. Дори да не знаете за какво говоря, четете нататък! Това е така нареченият “Basic D&D”, който предшества AD&D и D&D 3 (3,5). Нещо повече, книгата, която преведох е родоначалник на жанра въобще, защото преди нея не е имало Настолни Ролеви Игри изобщо. На вашето внимание е преработеното и допълнено издание на ония 1000 копия, който Гари Гигакс е издал в Америка през 1974 г. и от които е тръгнала цялата мания по това хоби. Книгата представлява Player Handbook на първо издание на “Подземия & Дракони” и включва в себе си всичко, което един Наръчник на играча трябва да има. В нея най-подробно са обяснени расите и класовете, както има списък с умения и магии за магьосниците и свещениците.

В Приложението е включен пълен инвентар със снаряжението на героя. В най-подробни детайли са обяснени различни игрови ситуации и битките. Също така в обширното изложение се казва какво е Ролева Игра (за всички, които в момента се чудят и маят за какво става въпрос в този пост), как се играе, с кого се играе и т.н. Дори в началото е включено едно малко приключение с главен герой Fighter (Боец), който се навира в едно мрачно подземие, в което гъмжи от плъхове, скелети и зомбита. То е представено като книга-игра, така че феновете на този познат у нас жанр, ще останат доволни.

И най-накрая да не забравя да спомена, че преводът е със сканирани илюстрации и карти + корица, взети от директно от оригиналната книга, за които благодаря на Владо "Magian" & Виктор "Blue". Те свършиха страхотна работа. Таблиците в книгата са дело на Боян Спасов от списание "Game Play" (старото "PC Club") и Филип "Brave", а самият Blizzard редактира цялата книга, като дори написа няколко думи като редактор. Искам също така да благодаря и на Ивайло Бонев (“Warleader Ivailo”), който много ми помогна с превода и ме надъхваше през цялото време в процеса на работа. И разбира се, не мога да не спомена и Светла "hazel", която една лятна вечер през далечната 1999 г. подари на един съвсем нов приятел комплект D&D книги, който съдържаше и това помагало! Без всички вас тази книга, нямаше да бъде преведена! Благодаря ви още веднъж, а на останалите – добре дошли в “Подземия & Дракони” на чист български! Забавлявайте се! Ролевите игри са за това!

Книгата можете да си свалите от ТУК!

ПС: За това как се запалих по Ролевите игри и какво всъщност представляват те, ще разкажа в някои от следващите си постове... :-)

Раз-Крачка към върха!

2006-06-14T00:12:00.000+03:00

Раз-Град!

Разград е перфектното място, където бих живял, ако нямах какво да правя. За съжаление все имам, та се налага да си ходя там само по празниците. Но и това пак е нещо. И как иначе, като там може би съм прекарал над 18 години от моя и без това вече не много кратък живот. В Разград времето е спряло - там никога нищо ново не се случва, хората по улиците са едни и същи, всички съученици отдавна се изнесоха от там и дори киното затвори. Мъка!

И все пак аз си го харесвам. Някак ме успокоява и ми влияе позитивно. Обичам да се виждам дори с малкото приятели, които ми останаха там. И със семейството си, разбира се! Обичам да се спускам по главната (ние му викаме "Ларгото") и да търся кафе, което да ме приюти, за да загубя още половин час. Обичам да се връщам там. И пак да си отивам, за да се върна следващия път. В Разград.

Към този град ме връщат толкова любими спомени. Ако бях поет, сега бих написал един стих, но уви не ме бива по тази част, така че само ще кажа: "Днеска Раз-Град, утре два!" Шегата настрана, има един стар-виц гатанка: Попитали радио Ереван кой град е построен най-бързо. Радиото помислило, помислило и без колебание отвърнало "Ми как кой? Разград естествено!" Както казах, Раз-Крачка към върха е това! Не се смейте!

На Разград дължа много. Той ми даде първия дом, първите истински приятели, първата изкарана пчеличка по Родна реч, първите скъсани дънки, първите стъпки на двора, който вече отдавна е превърнат на модерен жилищен комплекс. Първото за мен - това беше Разград. И винаги съм се замислял... Ако сега ми предложат да изживея повторно детството си, кой град бих избрал. "Ми как кой? Разград естествено!", ще отвърна както казало радиото по-горе. И няма да е преувеличение. Защото Разград е Градът, в който си заслужава да бъдеш, да чуеш, да отидеш, да се върнеш и така до безкрай!

Този пост стана малко носталгичен, ама карай - нали чувствата са важни!

ПС: Тъкмо завършвам да пиша и от УинАмпа се чу финалната темичка от "Завръщането на джедаите (диск втори)" Аз ви казах, че ще се върна! ;-)

Факултетът по Журналистика

2006-06-13T12:40:00.000+03:00

Привет на всички (студенти?)!

Този път ще ви разкажа за Факултета по Журналистика и Масова комуникация към Софийския Университет, или с други думи мястото, където следвам вече 4та година.

За сведение на всички кандидат-журналисти, в него се влиза с три изпита: един по литература (на който трябва да изкараш минимум 3,50), журналистика: писмен (който представлява есе по злободневна тема и на който трябва да имаш поне 3,00) и журналистика: устен, на който също нямаш право да те късат. Жестоко, а?

Е, всичко това с приемните изпити беше отдавна. Отдавна. Кандидатствах във Факултета през далечната '99 година, когато тъкмо бях завършил Езиковата в Разград (за този град следващия път!) и за мой късмет (или нещастие) се оказа, че влязох в специалността "Връзки с Обществеността", която всъщност се оказа по-добрата специалност от Журналистика и Книгоиздаване (другите две специалности там). За сведение - ако не ме бяха приели във ФЖМК (така му викаме колегите на Факултета), щях да вляза БГ филология, но слава богу не ми се наложи.

Та така. За период от две години (2001-2003) се наложи да прекъсна обучението си поради един тежък инцидент, който се случи с мен (и за него ще разкажа по-нататък), но ето че все пак успях да достигна дипломиране и сега Юли (ако всичко е наред) ми предстои защитата на дипломната работа. За тези, които се интересуват от темата: "Убеждаваща комуникация в Холивуд (или за методите на манипулация в киното)". Мисля, че е много яка и ако всичко е наред, взема си юнските изпити и завърша семестриално, ще се дипломирам бакалавър по "Връзки с обществеността". Малко сме в България такива и професията има страхотно бъдеще, обединявайки най-доброто от "чистата" журналистика, маркетинга, рекламата и социалните науки. За ПиАрът и сродните му науки, ще разкажа с подробности в няколко отделни поста по-нататък.

А засега какво да кажа за годините, прекарани в Софийския и Факултета. Като цяло непрекъснат поток от информация, свежи идеи, нови контакти и купони - къде на даскало, къде в Студентски град, къде другаде. Факултета има страхотни преподаватели и много ми се ще да ви кажа повече и за тях някой ден, дори сигурно сте ги виждали по медиите, където те са чести гости или направо създатели на цели предавания. Имена засега няма да изброявам, но си запазвам правото да ви запозная с тях по-нататък, а вие бъдете наоколо и се услушвайте, ако чуете нещо за СЕМ, медийни експерти и други птици.

Ами това е в общи линии, пишете, ако има нещо и ще се видим пак!

ПС: Използвам случая, за да благодаря на всички мои преподаватели през годините, прекарани в СУ. Знам, че те едва ли четат лични блогове в Интернет, ама все пак искам да знаят, че съм запомнил всичко (или почти всичко) научено от тях и никога няма да забравя, че университета не учи, а само напътства в ученето. Без напътствието на моите преподаватели, досега да бях останал на улицата!

Карамба!

2006-06-12T12:41:00.000+03:00

"Трима души в ковчега на мъртвеца, йо-хо-хо и студио Мастхеад!"

Ако не знаете, "masthead" на български означава "връх на мачта". В случая обаче не става въпрос за корабна работилница, а студио за компютърни игри, в което работя от месец и нещо. Как попаднах там ли? Ами получи се много яко, защото от фирмата пуснаха обява в моя любим форум за Ролеви игри (за който ще пиша задължително по-нататък!), че организират конкурс за най-добър разказ. Наградата беше един чисто нов портативен Сони Плейстейшън, но условията бяха доста мъчни - в историята се забраняваше да има коли, телевизия, компютри и т.н. Както и да е, аз спечелих този конкурс и от Мастхеад ми предложиха работа в студиото като сценарист. Все още не мога да повяврам, че се случи!

Работата е страхотна и с екипа сме неуморими в измислянето на детайли по света на играта, която засега ще остане в тайна. Ще кажа само, че ще бъде невероятно приключение, което съчетава в себе си както екшън, главоблъсканици и куести, така и доста социални елементи. Поне за момента подобна игра не е правена и смятам, че геймката ни ще има успех. Нещо повече, в работата си в студиото аз за пръв път в живота си усещам, че най-после върша нещо, което хем ми допада, хем се заплаща, хем може да се окаже хит. С други думи съм адски доволен от предизвикателството и още веднъж искам да изкажа благодарност на Наско, Жоро, Мики, Еди, Боби, ТиБон и всички останали, които подкрепиха моята история и ми позволиха да стана част от екипа на играта.

Хайде и утре ще ви разкажа къде и какво точно следвам!

ПС: Проверете линка към сайта на студиото най-горе, където е качен разказът ми, който спечели - ще се радвам, ако допадне и на вас!

Кой всъщност е Ян?

2006-06-11T17:54:00.000+03:00

Здравейте отново!

В този мой втори пост съм решил да кажа няколко думи за себе си. Както може би вече сте разбрали, името ми е Дамян, макар и сред някой среди да съм по-известен като Yann или Ян. Последното идва от псевдонима ми, с който се разписвам в чата и разните специализирани форуми за фантастика и фентъзи из мрежата. Следвам “Връзки с Обществеността” към Софийския университет, а основното ми хоби е литературата във всичките и форми. С жанра на фантазията се занимавам от вече близо 12 години, но истински се запалих още като ученик в гимназията, когато вече не само четях, но и пишех, опитвайки се да достигна нивото на любимите си автори. Едва ли ще успея да изброя всички писатели, чиито книги съм готов да препрочитам отново и отново. Разковничето комай беше “Хобитът и до там и обратно” на проф. Дж. Р.Р. Толкин, както и прекрасният комикс на Пенко Гелев в сп. “Дъга”, за който и до днес си спомням с трепет и очарование…

Може би тук е момента да спомена, че членувам в “RinEnnor Tolkien Club Society” – първият официален клуб-общество на всички Софийски фенове на Средната земя. Освен това съм голям почитател на ролевата игра “Dungeons & Dragons” и съм превел на български първата ревизия на тази най-известна RPG система. Участвал съм в дузина фентъзи проекти, между които съм бил редактор в сп. “Фентъзи Фактор” на Иван Атанасов, писал съм доста статии на фентъзи тематика в сп. “Gamer’s Workshop” и “PC Mania”, заедно с Боян Спасов от "Game Play" (стария “PC Club”) кандидатствах с обширен план за създаване на клуб по ролеви игри към Софийския университет, който дори се прие много успешно от Студентски съвет на СУ, но после така и не се реализира (за което още ме е яд!). Иначе съм страстен киноман и смея да твърдя, че съм изгледал повечето стойностни филми за изминалото столетие, както и някой по-тъпички като “Титаник” например…

Гордея се с колекцията си от филмова музика и Бродуей. Това слушам през свобнодното си време, макар и понякога да си пускам баладите на Металика, но в Пловдив така и не успях да отида... Падам си по български рок от времето на моето детство, най-вече Щурците и Сигнал. Когато не съм на кеф, обичам да си пускам класическа музика и да играя на стари компютърни игри. Бил съм в трупа по актьорско майсторство и почти бях спечелил републикански турнир по шах, когато опонентите ми не се явиха, за да играем. Шегата настрана, със спорта съм скаран, макар да съм бил първенец по ориентиране с група, когато бях малко хлапе… Любимата ми фраза е “Винаги се връщам!” и поне за момента си стоя в София, но знае ли човек?!

Ами това е в общи линии най-интересното за мен, но ако имате нужда да си поприказвате с някои за фентъзи, ролеви игри или сай-фай (или журналистика!), потърсете ме в чата в канал #Rpg, където най-често се подвизавам с ник Yann, или пробвайте в ICQ (#310044439) и Skype (damyann80). Ще се радвам да общувам с всеки, който реши да ми се включи, а защо не и да ми пише на yann_gam@yahoo.com

До скоро и не спирайте да си фантазирате и мечтаете, защото съм чувал от старите хора да казват, че човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му... но аз си мисля, че те са имали предвид най-вече въображението! ;-)

PS: Не казах нищо за това, което работя, но нека това да остане за следващия път!

Едно начало за моя нов блог

2006-06-10T01:05:00.000+03:00

Здравейте, приятели!

Нямам идея как сте попаднали тук, но сте добре дошли!

Преди всичко искам да ви стисна ръката и горещо да ви препоръчам да се върнете пак. Смятам, че добре ще си прекараме тук особено, ако се интересувате от разни фенски неща като филми, книги, игри, медии и най-вече имате фантазия, която за мен е може би най-важното от всички качества и единствената истинска кауза, за която си струва да се борим. Именно, защото аз самият (мисля) имам предостатъчно фантазия, ми хрумна, че някой случайно може да се интересува от това, което мен ме вълнува, влече или просто кефи. Ето защо реших, че е крайно време да споделя за моите интереси някъде и този блог се оказва доста забавно предизвикателство, което смятам да изпитам. И преди да прекъсна тази словестна тирада без която просто не може, искам да благодаря на двама души, които ме подтикнаха за тази стъпка и този... ъъъ, "янски" блог. Първо това е моят дългогодишен приятел от Карлово Апостол "Rayner Ape", който сега ми е на гости, но скоро ще става софиЯНец и който ми помогна с техническата обработка на блога ми, и още по-старата ми аверка от IRC Светла "hazel", от чийто блог "чопнах" идеята за моя собствен. Благодаря ви, приятели, за къде съм без вас! Ще черпя при първа възможност!

На всички останали искам да пожелая до нови срещи - навъртайте се тук и току виж станало интересно. Стивън Кинг беше казал, че докато някой има история за разказване, все още не е за изхвърляне, та аз имам доста истории, които чакат да бъдат разказани. Той беше казал още, че всъщност е важна историята, а не кой я разказва, та смятам в бъдеще да наблягам на нея, а не на себе си. От вас се иска просто да сте наоколо!

С обич и ако не се видим, ще си пишем!

ПС: Към поста си прилагам и една моя картинка от един сериал, който така и не съм гледал, но за сметка на това на нея изглеждам весело. Искате ли да направя и на вас една такава!?